Димитър Узунов е български театрален режисьор, актьор и журналист на свободна практика, който живее и работи в Париж. Той е роден на 3-ти юли 1978г. в гр. София. Театралният си път започва в трупата към Студентския дом в София под ръководството на Никола Петков. По-късно асистира на същия режисьор в работата му със студенти от Нов български университет, което трайно събужда интереса му към режисьорската работа. През 2001 г. с постановката „Дон Жуан и Сганарел” са поканени на фестивал във Франция и от тогава датира желанието му да продължи творческия си път в Париж. През 2004 е приет да учи Театър в университета в Париж VIII. В годините на своето следване участва като актьор в редица постановки, режисирани от режисьори, преподаватели в неговия университет: Клод Бюшвалд, Юсеф Хадад, Стефанет Вандвил. От тогава датират и първите му самостоятелни авторски мини-спектакли: „Табу от пластмаса”, „Последният човек” и „Падането”. През 2007-2008 е в Ню-Йорк, където учи режисура, актьорско майсторство и театрален мениджмънт в Бруклин Колидж по линия на Френско-Американската мисия за културен и студентски обмен. Със студенти от същия университет поставя „В очакване на Лефти” от Клифорд Одетс и „Разбивайки портата” от Фредерик Стропел. В Ню Йорк, вече като актьор, е приет в театралната трупа Тиатро Глобал за постановката „Ифигения”. Екипът на тази трупа е международен, което засилва интереса му към такъв тип театър. При завръщането си в Париж през 2008, заедно с бивши свои колеги от Университета Париж VIII, основава театралната трупа Фамий Мунди и от тогава неизменно режисира, адаптира текстовете и участва в спектаклите на трупата. Трупата е международна, като за трите години от съществуването си е работила с актьори и творчески екип от над 15 държави, между които Бразилия, Мексико, Канада, Чили и Япония. Спектакълът „Сънят” печели първа награда на фестивала за Студентски и Младежки театър в Ница през 2010, а самата трупа печели два пъти признанието и финансовата помощ на Парижкото кметство „Млад талант на Париж”. Като актьор той продължава да се снима в редица късометражни филми. През всичките тези години Димитър Узунов пише разкази, поезия и статии, които през 2010 започва да публикува в блога „Sofia – Paris – New York”, където може да се намери и интервюто с Жерар Уоткинс, носител на Голямата награда за драматургия за 2010 на френското Министерство на Културата, публикувано също и на страниците на сп. ЛИК.
Върху добре познатото знаме в приятните жълто, зелено и синьо е изписан девиза на Федерална република Бразилия: Ordem e Progresso (Ред и Прогрес). Човек трудно може да си представи размерите на тази огромна страна, континент в континента, както самите южноамериканци обичат да казват. Бразилия има размерите на близо 80 Българии и население от 192 млн. души. Страната прилича много на другата огромна страна от Новия свят, САЩ, по размери, история, териториална и политическа организация. Бразилия е разделена на 26 щата и е единствената португалоговоряща страна в Южна Америка, заобиколена от морето и от испаноговорящи държави. Икономическият потенциал на страната е огромен. Предвижда й се бляскаво икономическо развитие. Не е случаен фактът, че Бразилия е натоварена да организира световното първенство по футбол през 2014 и Олимпийските игри през 2016. Страната е на 7-мо място по брутен вътрешен продукт в света, а Сао Пауло – най-големият, най-богатият и най-скъп град в Южното полукълбо.
Бразилия, по подобие на повечето страни от Новия свят, е населена от хора, чиито корени са пръснати по целия свят. Интересно е например, че в страната живеят около 2 млн. бразилци от японски произход, което я превръща във втората по брой на японци страна в света, след самата Япония. Японската колония е съсредоточена главно в град Сао Пауло, в квартала Либердаде, където само двойните надписи на португалски и японски подсказват, че се намирате в Бразилия, а не в Япония.
Икономически южната част на Бразилия (щатите на юг от Рио де Жанейро) е по-развита. На север огромна част от страната заемат джунглите по река Амазонка. Бразилия е страната в Южна Америка, където разликата между различните социални класи е най-рязко изразена. Крайната бедност на голяма част от населението е главен фактор за огромната престъпност. Социалното неравенство е главната причина последните двама президенти на страната да са от лявата Работническа партия: Луиш Инасио Лула да Силва (или просто Лула) и настоящият президент от български произход – Дилма Русеф. Макар повечето бразилци открито да декларират, че са отвратени от политиците и от корупцията в страната, Лула се счита за най-популярният президент в историята на Бразилия. Тази популярност се дължи на харизматичната му личност и на проведените социални програми, имащи за цел да намалят бедността на населението. Въпреки провежданата социална политика, Бразилия продължава да е страна на ясно изразени социални контрасти. Това е особено видно например в Рио де Жанейро. Добре изглеждащи и поддържани квартали граничат с доста по-жалките фавели. Фавела е термин, с който се назовават бедните, най-често набързо застроени квартали. За да добие приблизителна представа как изглеждат бразилските фавели, човек просто трябва да отиде в някоя циганска махала, в който и да е български град. В Рио де Жанейро най-голямата, Росиня, е обитавана от около четвърт милион жители. Тъй като фавелите се строят бързо и по време на голям икономически растеж на даден град, някои от тях се намират на доста атрактивни парцели в центъра на този град.
В Рио де Жанейро повечето фавели се намират по многобройните хълмове, върху които е разположен градът. Някои социални програми, които целят уж да осигурят по-добри условия на живеещите във фавелите, всъщност имат за цел да преселят населението на някоя централноразположена фавела в по-крайна част на града. Условията на живот практически остават същите, но пък апетитните централни терени стават плячка на строителни и всякакви други предприемачи.
Като оставим настрана икономиката и политиката, основният капитал на страната е доброто настроение на бразилците и способността им да се забавляват. Петък вечер в Рио, определени централни улици се затварят за коли и хората се изсипват навън за спонтанно и безпаметно празнуване на края на работната седмица. От безбройните заведения се носят разнообразни ритми, а на улицата самодейни самба и други подобни групи се забавляват да веселят хаотичната маса от празнуващи хора. Представете си новогодишната нощ в София, такава е всяка петък вечер в Рио. В неделя през деня същите тези улици се затварят, за да могат бразилските малчугани да си спретнат неделното „мачле” пред погледите на любящите им родители. Докато децата ритат топка по улицата, батковците и каките пък играят на джитбол или плажен волейбол на някой от огромните плажове Копакабана, Ипанема, Леблан или на по-малките Ботафого и Фламенго.
Любопитно е да се спомене, че по тези плажове, противно на очакванията, жени по монокини няма. Ако тук-таме има някоя, то тя със сигурност е чужденка. Да се преобличаш на плажа също не е прието, съблекални няма. Намяташ дрехите директно върху мокрите бански. Ако решиш все пак да се преоблечеш импровизирано, то това със сигурност предизвиква усмивките на местните, защото е сигурен знак, че не си бразилец. Бразилките нямат навика да си показват гърдите по плажовете, но за сметка на това пък нямат никакви задръжки привечер, когато импровизираният купон ги завари по малка нужда навън. Подпийнали и развеселени, приклекналите задници са наоколо, най-вече по плажа.
Бразилците ги бива в празненствата определено. Като оставим настрана световноизвестния Карнавал през февруари, всеки друг най-малък повод става причина за всенароден празник. Докато например в Белград забраниха гей-парада, а пък в София объркани младежи си изливат насъбраната злоба, биейки и без това малобройните участници на този парад, в Рио това е повод за един огромен шарен и шумен всенароден купон.
Тази година гей-парадът в Рио се състоя на 4 километровия плаж Копакабана и събра близо 700 000 души, като само малка част от тях бяха действително гейове, травестити, бисексуални и друг тип сексуално ориентирани. Различието и разнообразието е истинското богатство на бразилската нация и хората обичат да засвидетелстват подкрепата си, още по-добре, ако това може да стане повод за пищен южноамерикански купон. Дори и да не говориш португалски, бразилците не те оставят да се почувстваш чужденец. Колкото по-различен си, толкова повече си обект на откровен човешки интерес. Докато официалният девиз на Бразилия е „Ред и Прогрес”, неофициалният девиз на Рио де Жанейро, а и на цяла Бразилия, така както го формулираха самите местни, е „Be careful, but stay cool” или преведено приблизително „Бъди нащрек, но не спирай да се забавляваш”.
Страната пленява по непретенциозен начин, но завинаги. Ако обичате слънцето, доброто настроение и приятните и непретенциозни хора, то Бразилия определено е вашата страна. Отпуснете се, отдайте се безпрекословно и няма да съжалявате. Неусетно ще прихванете от невероятната положителна енергия на бразилците и усещането за вечна младост бързо ще размие всякакви черни мисли.
Снимки: Венета Сотирова
