Здравка Евтимова
Бели разкази: За тебе, докторе
На Коледа нямаше да работи нито един магазин в квартала, а той не си беше купил хляб. Валеше дъжд, беше студено, витрините сияеха, отрупани с коледни елхи, хора бързаха да купуват подаръци. Иван нямаше на кого да купи подарък – живееше сам. Вече завършваше образованието си. Все още беше студент, медицината го беше погълнала / прочети повече
Бели разкази: Глад
Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова повече се съмняваше – дали тая е с всичкия си. Тънка, дълга връв – но най-удивителното беше, че тя непрекъснато ядеше. Казваше се Мария, по дяволите, такова хубаво име и такава огромна уста. Работеше в библиотеката на половин смяна, след това миеше стълби, косеше със стара, / прочети повече
Бели разкази: Рог
Васил беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името ѝ. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Васил се бе престорил, че ѝ вярва, но плитките сиви ивички по раменете и върху кожата на главата, когато разгърнеше косите ѝ, / прочети повече
Бели разкази: Като вълк
Температурата отново се покачи. Той не можеше да вдигне глава, но когато я видя, се усмихна. Усмивката потъна в брадата му. Някога червеникавите косъмчета се бяха обезцветили, погледът му беше потънал някъде навътре – тя знаеше кога погледът му изчезва. Не се е обръснал, за да не видя хлътналите бузи, помисли Ели. Погледът му / прочети повече