Стоян Атанасов

Из историята на джаза – 27: Оскар Питърсън (1925 – 2007) и изкуството на триото (първа част)

Погледнато от птичи поглед, мястото на пианото става все по-видимо в еволюцията на джаза. Когато след Ню Орлиънс и Чикаго Ню Йорк става център на новата музика, пианото излиза от анонимност или, по-точно, престава да бъде просто елемент от ритмичната секция, редом с ударните, контрабасът или тубата, за да изпълнява все по-често основната линия в / прочети повече

Из историята на джаза – 26: Стан Гец (1927 – 1991), (втора част)

След световния успех на Стан Гец в жанра боса нова музикантът вероятно е бил силно раздвоен. От една страна, е чувствал, че с друга музика едва ли може да достигне същия или по-висок комерсиален таван, от друга, духът на вечно търсещия джазмен го подтиква към нови срещи и нови експерименти. Ще се опитам да проследя / прочети повече

Музика: Из историята на джаза – 25. Стан Гец (1927 – 1991) (първа част)

Стан Гец, един от най-талантливите тенор-саксофонисти на 20 век, е известен с прозвището Звукът (The Sound). Саксофонът на Гец пленява с топлия си тон, със стройните си фрази и с неизчерпаемото си въображение, което обаче никога не губи чувство за мярка, без да попада в клопката на общите места и клишетата. Гец се слави като / прочети повече

Музика: Из историята на джаза – 24, Джон Колтрейн (1926 – 1967)

(част втора)   Разказът ми за музиката на Джон Колтрейн от предишен брой на INSPIRO стигна до 1957 г. Тогава саксофонистът свири с Телониъс Монк, който му разкрива тайните на своя стил. 31-годишният Колтрейн търси вечно нови форми, ходи често в жилището на Монк и го отрупва с въпроси. В отговор Монк сяда на пианото, / прочети повече

Любомъдрие: Ивайло Знеполски – социалният мислител на кръстопътя на идеите

Богатият опит на Ивайло Знеполски като анализатор и строител на днешната ни култура и на обществото ни в преход е залегнал в основата на множество публикации1. За всеки хуманитарист те са от особено значение: позволяват ни да осмислим близкото минало, да се държим като съзнателни граждани на днешното общество и да насочваме поглед с по-бистър / прочети повече

Самотни във времето: За интелектуалците.

Повод за следващите редове са уводните разсъждения за интелектуалците, които проф. Костов публикува в предишния брой на Inspiro. Тогава бях и под впечатлението от наскоро прочетената книга на френския историк Франсоа Дос Сагата на френските интелектуалци *. Прочитът на тази мащабна анкета ме подтикна да откроя няколко френски възгледи за интелектуалците. С тяхна помощ бих / прочети повече

Из историята на джаза – 20: Майлс Дейвис

(част трета)   Стоян Атанасов професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски”   След албумите си с музиканти като Джон Колтрейн, Бил Еванс и Ред Гарланд, след работата си с аранжора и композитора Гил Еванс в началото на 60-те години на миналия век, Майлс Дейвис е на върха на джаза. Започва / прочети повече

Из историята на джаза – 20: Майлс Дейвис

(част втора)   Стоян Атанасов професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски”   Продължавам разказа за пътя на Майлс Дейвис в джаза – път дълъг и с множество разклонения, които очертават картата на модерния джаз.   След завръщането от първото си пътуване в Париж през пролетта на 1949 г. Майлс изживява / прочети повече

Из историята на джаза – 19: Майлс Дейвис

Стоян Атанасов, професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Климент Охридски”   Със своя живот и с музикалната си кариера Майлс Дейвис (1926-1991) се утвърждава като един от великите джазмени. Нещо повече, като голяма звезда – единствената, произлязла от света на джаза и съпоставима с най-експонираните холивудски креатури. Обяснението на социалното явление Майлс Дейвис / прочети повече

Dizi G

Из историята на джаза – 16: Дизи Гилеспи и модерният джаз (част първа)

Стоян Атанасов професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Климент Охридски”   Дизи Гилеспи (1917-1993), тромпетист и композитор, е един от основоположниците на бибопа. Яркият му талант внася съществен принос и в друг обновителен процес – навлизането на афро-кубинската музика в джаза. За разлика от саксофониста Чарли Паркър и китариста Чарли Крисчън, които живеят / прочети повече