Rosen Kalpachki

Моята съдба…

6:20 всяка сутрин.     Време е за ставане. Ужасно ми се спи, но ставам.   И днес ме чакат. Нощният дежурен седи точно срещу мен на голямата кръгла маса. Започва поредният ден, но рапортът ме уверява, че битката не е спирала и през нощта. Тази нощ 17 линейки, но всички са осъмнали живи. Трима / прочети повече