Никола Иванов

Самотни във времето: Един от авангарда

ЧАВДАР МУТАФОВ е роден в Севлиево през 1889 г. Завършва основно образование в родния си град и гимназия в София. Следва машинно инженерство и архитектура в Мюнхен – с две прекъсвания, по време на които участва във войните. Съпруг е на писателката Фани Попова-Мутафова. Работи като архитект, художествен критик, редактор и други. Член-учредител е на Дружеството / прочети повече

В балната зала: Моите релси са думите

Владимир Попов е сред най-стойностните поети от своето поколение, което започва творческия си път в българската литература в края на 60-те и първата половина на 70-те години на миналия век. Той се появява с малко закъснение в сравнение със своите връстници, но достатъчно убедително, за да направи впечатление със зрелостта на лириката си. Владимир Попов / прочети повече

Беседа: Човекът в ъгъла. Разговор с Борис Христов.

БОРИС ХРИСТОВ е роден на 14 август 1945 г. в с. Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник и българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи  като учител, като журналист и редактор в Студия за игрални филми „Бояна“.    Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), / прочети повече

В балната зала: Роден от светлината, завърнал се в светлината

Във „Въведение в поезията“ Иван Здравков споделя трепетното чувство, обзело го при прочита на началото на Поезията – безсмъртната Омирова „Илиада“. Тя го привлича неудържимо, потриса го и става негов еталон, чрез великата творба той проглежда за Поезията. Това върховно изживяване е неизличимо и творбата остава за него завинаги образец за Поезия. А Иван Здравков / прочети повече

Беседа – Петър Алипиев: Добрата поезия потъва в живота

Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 година в село Босилковци, Русенско. Работи като литературен редактор в Радио София и Държавно издателство „Георги Бакалов“, Варна. В последните години от живота си е на свободна литературна практика, включваща както издаването на собствено творчество, така и множество преводи на автори от световната поезия: Йосиф Уткин, А. / прочети повече

Самотни във времето: Йордан Стратиев

Йордан Стефанов Стратиев е български поет и преводач, роден е на 21.03.1898 г. в град Асеновград. Завършва гимназия в София и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1921). Владее френски, румънски, сръбски и руски език. От 1923 г. до малко след промените на 9 септември 1944 година работи в Министерството на външните работи – дипломат / прочети повече

Аз съм синонимният човек на самотата…

Иван Теофилов е един от най-стойностните ни национални поети от втората половина на ХХ век. Той е сред тъй наречените „тихи“ лирици със солидно присъствие в българската поезия. През целия си творчески път се опази от евтиния възторг, от кухия патос, от възпевните интонации. Той се интересува преди всичко от вътрешния глас, който идва от / прочети повече

За красота аз идвам

Андрей Германов е сред недооценените и позабравени в известен смисъл поети в националната ни литература от втората половина на ХХ век. Но той несъмнено е сред неколцината открояващи се лирици от известното като „априлско“ литературно поколение. По творческия си натюрел той е близък на лирици като Славчо Красински, Петър Алипиев и подобни поети. Лиричните книги / прочети повече

Живял ли си единствено с перото

Миряна Башева. Снимка сп. „Жената днес”     Миряна Башева започва да пише поезия сравнително късно според общоприетото и типичното начало. При нея отсъства писането на стихове в ученическите години. Тя „прописва“ поезия едва когато е 23-годишна, а първата ѝ стихосбирка „Тежък характер“ се появява през 1976 година. Следват „Малка зимна музика“ (1979), „Сто години / прочети повече

Един от модернистите

Георги Михалев (или Михайлов) Райчев е роден на 7 декември 1882 година в село Топрак Хисар, днешното село Землен, което тогава е било в границите  на Източна Румелия. Още от раждането си е с крехко здраве, често боледува и създава грижи на близките си. Дори гледачката, която родителите му наемат да се грижи за него, / прочети повече