Константин Павлов

СБОГОМ, СПАСИТЕЛЮ…

На Румен Леонидов   Освен моите стъпки усещах и други стъпки. Усещах – но не ги чувах. Дребно, черно, с кафяви петънца от никъде – кученцето връхлетя с тънък вой. Не срещу мен – срещу другия, с Другите стъпки, когото усещах само. Кратка беше борбата. Агонията – с квик – също. Кученцето изпъна крачка. И / прочети повече