Камелия Кондова
Любовно дълголетие
Преди да притъмнея от обида. Преди да озверееш от безсилие. Събирам честност – за да си отида. И конят ми нетърпеливо цвили. Познава ме – предвкусва свободата. (И самотата – те си ходят редом.) И само чака жеста на ръката ми. Но тази нощ ръката ми е гребен. Разресвам ти разчорлените облаци – / прочети повече
Неделята, която беше в понеделник
Насред потопа – спасителна суша. (Крача до мъжка риза.) Чува се даже – ако се вслушаш. Смирненски кашля наблизо. А аз – виновна, че съм щастлива, топля ръка – в ръката. (Откак се помня, все си отивам – на приказката в средата.) Сега не искам. Сега е важно, че е небрежно прашна, че / прочети повече