Хари Харалампиев
Страница на майстора: „Моите мемоари“
„Съдбата, случайността или стечение на обстоятелствата са определили да се срещна със знаменити хора.“ Тези мисли принадлежат на социолога проф. Георги Фотев, които запаметих. Те сякаш са създадени и за мен, защото през годините срещнах знакови фигури, белязали живота ми, напътствайки ме. Хора с високи валенции, единият от които е професорът. Той ни изненада / прочети повече
Малкото е повече: Поетът и критикът в неделимо единство
Литературният критик Никола Иванов винаги се е стремял да отрази в критическите си студии духът на времето, в което живеем и което ни съпътства. Когато изпод перото му са се раждали „Уроците на Иван Динков“, той е пределно ясен в своята мисия: чрез написаното да властва изостреното му критическо чувство, посредством което да превърне анализа / прочети повече
Книги: Тишина, която крещи
„Оловна тишина“ – документалният роман, автор на който е журналистката Ивайла Александрова, след прочита му предизвика безредици в моето мислене. Сякаш не бях подготвен за подобен литературен жанр. Авторката ни отвежда и до най-трудно уловимите изисквания на творческия процес.Тя си е поставила наглед трудно решима задача: Да изследва наказателно дело № 585 от 1942 година, / прочети повече
Силата на себеуважението
В дни на размисъл ме осеня мисълта за дарителството. То е една от големите житейски теми. Дарителството не е идеология, а поведение. То е преди всичко човеколюбие. А то, знайно е, не се изучава като наука. Дарителството – тази дума е отлята от благороден метал, в която има духовна температура и съпричастност. Да се / прочети повече
Живопис, която вдъхновява
Вън от всякаква условност, от изкуството на Валентин Ангелов лъха естетика и преданост. Великолепните му платна са белязани от избистрена изтънченост. Той е художник, който зарежда зрителя с оптимизъм. Верен е на себе си, на своя живописен натюрел. И тъкмо затова живописта му ни приканва към вглъбяване, съзерцание и тишина. Тя ни обсебва с магията / прочети повече
Поданик на изящната словесност
Най-високият писък? Още не е измислен… Затова – (не дай си Боже)… Най-високият писък е да онемееш! Да онемееш!!! Тези стихове поетът Константин Павлов е датирал на 14.ХІІ.2004 г. И колчем се връщам назад във времето, толкова пъти в съзнанието ми изплува първата ми среща с него. Бях ученик / прочети повече
Изкуство, което вдъхновява
В своето прочуто писмо до генерал Х., публикувано на 10.04.1948 г. във „Фигаро литерер“, човеколюбецът Сент Екзюпери, покрай всичко останало, пише: „Всеки лиризъм звучи смешно и хората отказват да бъдат събудени за какъвто и да е духовен живот. О, генерале, има само един проблем, един-единствен в света: Да върнем на хората духовния смисъл, духовните тревоги. / прочети повече