Амирдовлат Амасиаци

Брой № 3(15) / септември 2011, Кистична фиброза (муковисцидоза)

В мартенския брой 1/2011 на InSpiro поместихме кратък материал, насочващ към „библията” на арменската народна медицина, излязла на българския книжовен пазар със заглавието „Ненужно за невежи”. Авторът е Амирдовлат Амасиаци -арменски енциклопедист и лечител, нещо като арменски Петър Димков. Дума дума отваря и ето отзивът на нашия сътрудник – арменският енциклопедист и лечител на Военномедицинска академия – Мони Аждерян. Този материал е написан по времето на неговите студентски години, а с него ме свързва дългогодишно приятелство, от което черпя вдъхновение.

В мартенския брой 1/2011 на InSpiro поместихме кратък материал, насочващ към „библията” на арменската народна медицина, излязла на българския книжовен пазар със заглавието „Ненужно за невежи”. Авторът е Амирдовлат Амасиаци -арменски енциклопедист и лечител, нещо като арменски Петър Димков. Дума дума отваря и ето отзивът на нашия сътрудник – арменският енциклопедист и лечител на Военномедицинска академия – Мони Аждерян. Този материал е написан по времето на неговите студентски години, а с него ме свързва дългогодишно приятелство, от което черпя вдъхновение.
Амирдовлат Амасиаци Истинското му име е Георгий, но по народност е арменец. Роден е около 1420-1425 година в град Амасия, Мала Азия. Ученик е на арабската медицинска школа и името му в превод от арабски означава „владетел на богатства”. Имал е големи познания и авторитет и е познавал из основи класиците на медицината. Бил е страстен поклонник на книгите и знанието, поради което е бил наричан от съвременниците си Втория Птоломей. Владеел е арменски, латински, гръцки, турски, персийски и арабски езици. Той е родоначалник на арменската медицинска наука. Неговите многотомни трудове са познати в Европа и са били настолна книга на всички арменски лекари до началото на 19 век.

Родината на Амирдовлат Амасиаци - гр. АмасияВажно място в това отношение заема книгата му „Ползата от медицината”. В зряла възраст Амирдовлат Амасиаци е живял и работил по българските земи – 10 години в Пловдив или Бачковския манастир, който е бил голям културен и медицински център през Средновековието. Той е обходил голяма част от българските земи, по които е събирал медицински книги, изучавал лечебните средства, прилагал на практика своите знания и обобщавал своя богат опит в написаните от него книги: 1459 (Константинопол) –„Учение за медицината”, а през 1469 – „Полза от медицината”, която включва анатомия, хигиена, патология, лечение и отравяния с вещества със смъртоносно действие. Описани са 209 болести. Това е най-пълното описание за съществуващите болести и разпро­странението им по българските земи. От тази книга научаваме за многото трудности и тежкия му живот, довел го до отчаяние.
Класификация на лекарствените свойства според Амирдовлат АмасиациАз събрах много арабски, турски и персийски книги. Дълго живях в чужбина, преживях много трудности и беззакония от съдии, чужденци, царе и князе. През това време изпитах добро и зло и бедност. В различните страни се занимавах с лекарско изкуство, аз изпитвах според моите разбирания много лекарства и сложни съединения, обслужвах много болни – князе и високопоставени граждани, хилядници и стотници, бедни и богати, деца и възрастни. Аз видях много добро и зло и стигнах до такова състояние, че нито се радвам на богатство, нито оплаквам бедността.” (Амирдовлат АмасиациНародна книга”, 1477 г., Пловдив).
Авторитетът му бил огромен. Религиозните му възгледи не са му попречили да бъде назначен за „Главен хирург и началник на телохранителите в двора на султан Мeхмед II, а такова доверие не е получавал всеки.
Амасиаци борави с богат арсенал от лечебни средства и споменава над 1700 вида. През 1482 г. завършва обемистия си и оригинален труд „Ненужно за невежи”, който посвещава на лекарското изкуство. „ Аз написах тази книга, за да могат читателите да я разберат лесно, но неукият не може да се ползва от нея. Бъди последователен в мъдрите знания. Ако ли ти не се учиш, то си невеж лекар. Прилагай своите знания, когато станеш учен.”
От Амирдовлат са известни съчиненията „За признаците на болестите, живота и смъртта”, „Речник на лекарствените вещества” – подредени по азбучен ред.
Според негови съвременници през 1490 г. се е подвизавал в град Бурса, където е и починал през 1496 г.
Произведенията на Амирдовлат са цели томове, написани с голямо старание и чувство за отговорност, над които е работил дни и нощи. Той се е докоснал не само до лечебната материя, но и до моралните и етични принципи на лекарската професия, като очертава какъв трябва да бъде лекарят: да не е алчен и користолюбив, да пази лекарската тайна, да не взима пари от бедните и пр.
Голям интерес представлява фактът, че всичките му съчинения имат дидактичен характер и са насочени към обучение на учащите се. „ Аз проверих всичко повторно, затова щото леко да бъде разбрано, за облекчаване труда на учащия се” („Ненужно за невежи”).
Тези мисли подсказват, че трудовете на Амирдовлат са писани за изучаващите медицина, може би за неговите ученици, но кои са били те и дали са били в Пловдив не се знае.
Значението на Амирдовлат за българската медицина е голямо. Трудовете му се намират в различни големи световноизвестни библиотеки или са отпечатани преди десетилетия на арменски език. От тях се откриват извънредно ценни данни за патологията, терапията, и историята на медицината по българските земи.

Литература:
1. Большая Медицинская Энциклопедия – т. 17; 114 с.
2. Пицхелаури А.А. – Советское здоровеохранение” – 1969 г.; 28; т. 11; 78-80
3. Попов М. Среден медицински работник 1965 г.; кн.1: 48-50
4. Оганесян. История медицины Армении 1946 г.
 
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.


 

Вашият коментар