Сол Белоу пише в романа си „Равелщайн“, че успешните политици са забавни хора, защото по-трудно се управлява със строгост, а по-лесно с шега. Например Ейбрахам Линкълн бил толкова забавен, че минавал за фриволен, а военният му министър го наричал маймуна. У нас забавните политици са професионални шоумени, репетирали години наред политическо шоу, преди да ги изведат на политическата сцена в ролята на бездарни каскадьори, пискливи маймуни и нито един забавен Линкълн.
Обществото се възпитава и деморализира от поведението на политиците. Няма по-лош пример за държавни „стопани“ в цивилизована Европа от нашите политици. И няма по-доверчив народ от българския, който поверява съдбата си на морални релативисти, „чочарки на демокрацията“, за които Дончо Цончев казваше, че са или от затвора, или за затвора. Заради тях останахме най-бедната и най-изостанала европейска държава, на която румънците гледат с насмешка. Десетилетното обществено търпение марширува на място с кокоши трън в петата. Люшкаме се като кораб в бурно море с повреден рул, а в спасителните лодки, като в Ноев ковчег, първи се качиха прегладнелите плъхове от трюма на политическата фауна. Политическото шоу приключи, маските са свалени, но в гримьорните се подготвя следващия спектакъл. Птеродактили в роли на пойни птици. Вече се е случило веднъж на тази планета при друг мизансцен, но и тогава е имало маймуни да ръкопляскат. Сублимацията на общественото недоволство не успя да промени най-стария български закон: колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите. Стрелките се завъртяха обратно и пак сме в тринадесетия час с обезлюдени села, мизерстващи пенсионери, разорани улици, бездомни кучета, безплодни политици и недоправени магистрали. Някога, пред горящото Панагюрище, Гаврил Хлътев е изрекъл паметни думи: Ние си свършихме работата, да дойде някой по-читав да я довърши и изгради нова България. Но ние все още не сме свършили нашата! Едва опитахме. Събуденият за съпротива народ срещу политическата мафия и спящата популация.
Стремглавото пропадане може да бъде спряно само със здрав балкански бой. Всеки, според възможностите и мястото си – сред близки, приятели, обществен кръг – безкомпромисен отпор на политическите мерзавци, които не желаят България да се промени към по-добро. Бог ни е дал два края – глава и задник. От това, кой ще използваме на изборите, зависи как ще живеем в бъдеще. Необходими са смели политици, с тежки „крушета“ и безкомпромисно слово – достойни, почтени, способни и независими личности, морално извисени политагози (на гръцки politagogos означава „този, който води политика“).
Да следваме метода на Микеланджело – да премахнем ненужното от камъка. Моделът, който породи политическата корупция, срещу модела, който ще я направи неприемлива. Всеки един от нас е отговорен за съдбата на другите. Вашето Аз е в мен и моето Аз е във вас. Всеки мой атом е и ваш. Да работим за качествена промяна, от която ще спечелим всички, защото единственият начин нещо да стане по-добро е то да се промени. Да довършим онова, което озвери политическия башибозук. Не е много, но е все нещо, щом квичат наранени. В политиката е така – може да не изберем най-добрите, които сме желали, но да изберем онези, които са по-добри от предишните, с печеливш изборен слоган, перифраза на Иван Радоев:
„Не твърдим, че сме добродетелни, но работата ни за вас ще бъде добродетелна“.
Спомням си един случай, разказан ми от приятел, за изборния слоган на кмет от една северноамериканска държава: „Ще крада най-малко!“
Политиците, което ни управляваха в последните почти две десетилетия, не крадяха никак малко и въпреки това печелят изборите, макар че извършиха политическо престъпление спрямо народа, защото превърнаха мнозинството българи от мечтатели, в носталгици по едно друго загубено време. Отнеха копнежите на българите за достоен живот, а човешката душа без копнежи е осакатена и мрачна. Като последствие, милиони българи напуснаха страната и се връщат у дома само за сватби и погребения. Едно изгубено мазохистично BG поколение, недостойно за цървулите на Захарий Стоянов, изведе на политическата сцена тройната коалиция на българската „демокрация“, съставена от: Партокрация (популистка власт на партийните елити) + Клептокрация (власт на крадците) + Простокрация (власт на простаците).
Накратко – ПКП.
март, 2024 г.