…непрекъснато разкрива Николай Янакиев като експериментира и търси нови пространства за безспорния си талант. За него изкуството е сложна амалгама от преживявания, колебания и терзания, които се претапят през чувствителността и интуицията на художника. Чрез въображението той напуска територията на ателието и странства в непознати светове. Там прави своите открития и ги нанася върху платното, но тяхната форма, изразителност и цветово изобилие зависят от състоянието на духа му. Затова спокойно можем да определим, че тази плодотворна връзка ражда знаменателни творческите периоди и цикли, също и естетически кризи или неуспешни експерименти. Тя предпазва художника от лековата бъбривост на творбите му и самочувствието, че музата се е настанила трайно в неговата обител и вдъхновението идва наготово. Пътят към провала, дори на талантите, е постлан с такива самомнения. Но за истинския творец, какъвто е Николай Янакиев, така нареченото
вдъхновение е художествена измислица
и откритието на неизвестни художествени селения идва след много рисуване, натрупвания, съзидателни влияния. Едва тогава би могъл да изрази своята отличителност или изключителност в хаоса от кинетично изкуство, апарт, арте повера (бедно изкуство), минимализъм, постживописна абстракция, хард-едж-живопис, боди и процесарт, хиперреализъм, пърформанс, инсталации и всевъзможни нео-дада, импресионизъм, абстракционизъм, примитивизъм и т.н.
Николай Янакиев
Тъй като след 80-те години теченията в живописта не се отличават с нищо ново „аналитично”- комерсиалното начало лансира колкото е възможно по-щури, често безмислени идеи, пораждащи кратки сензации и добри печалби. Тази игра е за еднодневките. Сериозните автори прокарват своя пътека в изкуството, на което са съдбовно отдадени и не правят компромиси със смисленото и стойностно художествено творчество. Николай Янакиев е, както се изразяват критиците, енигматичен художник. Неговите картини са ярки отражения на сложни представи за всичко, което ни заобикаля. В тях няма нищо фантастично, както и ултрамодерни изхвърляния, откъснати от всякакъв смисъл. Приличат на цветни кодове, трудни, дори невъзможни за разгадаване. Но картините не се разказват, защото, както казваше Стоян Цанев, започнат ли обясненията, те умират. Достатъчно е да кажем, че Николай Янакиев рисува с цветовете на душата си. А тя е богата и разнолика и затова отраженията върху платното са толкова омайни и направо те отнасят. Като неговият необуздано пъстър „Кукер”, сякаш с излят върху му водопад от цветни дрънкулки, тъй че улавяш звънтежа на чановете, окачени на кръста. „Спомени от детството” е толкова ефирна, нежна, с невероятни цветни нюанси, че почти се докосваш до детската душа и шарените ù преживявания. В „Патина на времето” пък те поразява мозайка с изящни късчета „история” с характерните белези, отчетливо вписани в изтек-лото време. Всяка негова картина е
бликнал гейзер от цветове.
Но не мисля, че цветът при Николай Янакиев влиза в изкустоведческата щампа за четвърто измерение. По-скоро той е неговото „ноу-хау” да изрази по блестящ начин своите кодирани послания.
Дори и неразгадано, цветовото великолепие на картините му поражда топлота, близост, хармония и дори възторг. Това не са преживявания на модерния човек, залутан в глобалната джунгла. По-скоро са лирични сюжети с първична красота – примерно да усетиш срещу себе си жарава от цветове, която пръска летящите искри като нестинарки. Или пък лятното настроение, предадено в пастелен тон, с едва загатнати силуети на празнуващи нейде в далечината, падането на нощта с красиви „пламъци” на започващото веселие, но и с мрачни оттенъци на прокрадващата се тъга.
Палитрата от асоциации на Николай Янакиев е оригинална, ярка и цветните ù протуберанси докосват искрените поклонници на живописта. А спорът кой е в авангарда и кой на опашката в съвременното изкуство не се решава нито от критиците, нито от художниците, а само и единствено от тях. Защото то не струва нищо без колекционерите, без техните пристрастия и точни оценки, които не се влияят от комерсиалната критика. Те продължават да купуват и да излагат в домовете си експресивни и вълнуващи картини, каквито безспорно сътворява Николай Янакиев, а не ерзацтворби, деградирали до купчини отпадъци и глупави инсталации.
С цветовете на душата си Николай Янакиев ни показва красотата на свободното и безкомпромисно творчество, родено от абсолютна свобода, смелост да отстояваш своята изключителност и непрекъсната, тежка работа над картините.
Бог да поживи таланта му!
ТВОРЧЕСКА КАРТА НА НИКОЛАЙ ЯНАКИЕВ
1954 г. Роден на 23 юни в гр. Дупница.
1973 г. Завършва средно художествено училище за изящни изкуства в София.
1981 г. Завършва Националната художествена академия – специалност „Живопис” в класа на проф. Светлин Русев.
Член на Съюза на българските художници.
Член на Международната академия „Греци Марино”, Италия.
Член на Асоциацията „SALON D”AUTOMNE” в Париж, Франция.
1996 г. Включен в „Who is Who” в изкуството за 1996/97 г., Лозана, Швейцария.
Избрани самостоятелни изложби /общо над 70/:
2017 г. Галерия BCI, Лондон, Дом „Витгенщайн” – Виена, Австрия, Галерия
BCI – Прага, Чехия, Градска галерия в Полиняно Маре, Италия
2016 г. Галерия 88, Люксембург, Галерия „Финес” – София.
2015 г. Галерия „Средец” – София.
2014 г. Галерия „Веда” – София.
2013 г. Галерия 88, Люксембург.
2012 г. Галерия 88, Люксембург.
2011 г. Галерия „Хелия” – Цюрих, Швейцария, Kunsthaus – Лайпциг, Германия.
2010 г. Изложба в рамките на Световния фестивал на изкуствата – Йерусалим, Израел.
2009 г. Галерия 88, Люксембург, Галерия „Форум” – София.
2008 г. В Загреб, Хърватска, Музей „Мимара” – Париж, Франция.
Участия в международни биеналета и симпозиуми
Международни панаири на изкуствата в Стокхолм, Швеция, в Базел, Швейцария, в Брюксел, Белгия, в Севикълс, щат Пенсилвания, САЩ, в Барселона, Испания. Международно биенале на хумора и сатирата в Габрово, България. Salon d”Automne в Париж, Франция. EXPO в Милано, Италия.
Награди
Награда на община Шумен в Национален конкурс за живопис, България.
Първа награда на Регионална изложба „Струма 82”, България.
Голямата награда от изложба „Южна пролет” в Хасково, България.
Награда на ОХИ „Портрет” в София.
Почетен диплом от Международната художествена галерия „Хенри Танас” в Торонто, Канада.
Награда на журито в 6-та изложба на пластичното изкуство в Champs – Sur – Mer, Франция.
Специалната награда за живопис на Министерството на културата на 13-то Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството – Габрово, България.
Произведения на Николай Янакиев притежават:
Национална художествена галерия и СГХГ – София, Галерия „Уфици” във Флоренция, Италия, Музей „Мимара” в Загреб, Хърватска, Национална галерия за изящни изкуства в Ла Валета, Малта, Колекция на ЮНЕСКО в Бургленланд, Австрия, Колекция „Лудвиг” в Кьолн, Германия, художествени галерия в страната, както и
Частни колекции:
Клод Литц в Париж, Франция, Проф.д-р Ник Тиц в Нойзидл Ам Зее, Австрия, Юрген Хойер в Берлин, Германия, Бронда, Финландия както и много други във Франция, Германия, Белгия, Италия, Русия, Гърция, Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Япония, Австрия и Испания.
Николай Янакиев живее и работи в София.