Цвятко Сиромашки – Хомбре е роден на 20 май 1954 г. в Пловдив. Завършва техникум по художествена обработка на камъка. Следва в Художествената академия в Санкт Петербург, Русия. Завършва Националната художествена академия в София. Член е на Съюза на българските художници и на Съюза на немските художници от Северен Хесен, Германия. Участвал е в симпозиуми в камък, дърво, керамика, сняг и лед в България, Латвия, Германия, Италия, Франция, Япония, Австрия. Самостоятелни изложби има в България, Германия, Гърция, Япония, Австрия. Участвал е в групови международни изложби в България, Испания, Гърция, Китай, Русия, Швейцария, Полша, Унгария, Латвия, Малта, Германия, Чехословакия, Италия, Япония. Носител е на множество награди: Награда за скулптура от международно биенале в Габрово, Награда за скулптура от конкурса „Човекът и Водата“, Германия, 2-ра Награда в гранит от Международния симпозиум в Бодузо, Италия, Голямата награда на водка „Финландия” за скулптура от лед, Награда в Сете Дез-Арт, Франция и др. Негови творби са притежание на музеи и галерии в България, Полша, Словакия, Италия, Латвия, Германия, Япония, Русия, както и на частни колекции, сред които и на Негово Светейшество Папа Йоан Павел ІІ.
Първата си творба Цвятко Сиромашки сътворява едва 14-годишен. Това е една глава, която се намира в двора му в къщата в Стария Пловдив.
Той винаги се е чувствал творчески свободен и независим, не го интересуват рамките и каноните и това потвърждават работите му. Стремежът му е да се откъсне от повтарянето на схеми, които налага академизмът, и да преодолее познатите рамки. Цвятко Сиромашки отказва множество поръчки за паметници и до днес не позволява да наричат композициите му паметник вместо скулптура. Защото той се чувства преди всичко творец, а не занаятчия, макар техническите умения да имат значение, но те се придобиват с годините. В неговите творби се вижда оная свобода на духа, когато не работиш по поръчка, а по вътрешна подбуда и необходимост. Важното е творецът да не се поддаде на рутината, на автоматизма, трябва да поддържа жива творческата искра и постоянно да я подхранва и поддържа. Отказва се от преподавателската работа само след 6 месеца, защото усеща, че призванието му е друго. Не се интересува от комерсиалната страна, от продажбите, а от стойностите. В Швеция и Германия му плащат, за да мисли.
Както обикновено се случва, най-трудното признание идва от родния град Пловдив. Първата му скулптура е на Люсиен Шевалие, създателя на зелената система на България и Пловдив. Втората монументална работа е на Йосиф Шнитер в градинката на площад „Независимост“. Чехът е проектирал първия голям градоустройствен план на Пловдив. Цвятко Сиромашки разказва, че когато пътува за Япония, за пръв път усеща божествената сила на Родопите, това е творческа асоциация. Според него всеки, който по пластичен път докосне с любов и нежност камъка, чува звук на чанове и камбана. Това свое усещане скулпторът въплъщава в скулптурната алея в двора на хотел „Хисар“, която се състои от 18 работи от метал и камът (павета). Това е техника, неизползвана до момента от друг. Тя е находка на въображението на скулптора, чрез която се получава своеобразно озвучаване.
Люсиен Шевалас, бронз, андезит
Още една забележителна работа на Цвятко Сиромашки е Алеята с пейката и монумента на Борис Христов пред едноименния Дом на културата в Пловдив, който прави културния център по-смислен. Тази работа скулпторът дарява безвъзмездно на родния си град, който е бъдеща Европейска столица на културата. Забележителна е бронзовата маска, която придава многоизмеримост на монумента. Специалистите оценяват високо Монумента и маската на Борис Христов и смятат, че освен приликите с великия оперен бас, те са решени по един съвременен и модерен начин. Самият скулптор споделя, че е искал да запази преди всичко българското в лика на Борис Христов.
Арх. Йосиф Шнитер, гранит
Силно впечатление оставят и скулптури на Цвятко Сиромашки в чужбина. Двете му скулптури – „Ски шанца“ от сняг и „Замръзнал алафранга“ от лед в Албервил (1992), „Вратата на Рая“ от гранит, керамика и дърво в Сардиния, работите му от биеналето в Равена от 1987 година, в Германия от 1982 и 1992 – 3 година и други.
Борис Христов, бронз
Макар и на пръв поглед опростени, ясни и категорични в пространството, скулптурите на Цвятко Сиромашки предполагат множество посоки на мислене. Техният мащаб, форми, материал, позициониране в пространството целят да изправят зрителя пред различни въпроси. Той винаги предлага собствена интерпретация на темите, които го вълнуват и които той въплъщава в скулптурите си. Важно е художникът да може да извлече от реалността онова, което ще остане като художествена стойност в бъдещето.
Бялата лястовица, мрамор, гранит
В скулптурите на Цвятко Сиромашки има нещо класическо, идващо от традициите на античността и ренесансовата скулптура. Неговите творчески търсения са не толкова във формата, а по-скоро в мисленето на художника. Те са полифонични с умението му да предаде и богатите душевни състояния. При него наблюдаваме вживяване в човешкото, спонтанен контакт с натурата без самоцелни естетизации. Този скулптор почти не прави малки пластики, очевидно те не са негово амплоа, определено го влече монументалната скулптура. В неговите работи реалните форми и обеми се преобразуват в абстрактни модификации и силуети, превръщащи се в монументална завършеност. Макар и монументални, скулптурите на Цвятко Сиромашки не изглеждат тромави, защото той умее да постига вътрешен баланс. Това подпомага проникването във вътрешността на творбата, за да се усети вътрешното ѝ движение.
Послание към слънцето, гранит, Музей на камъка, Япония
Цвятко Сиромашки умее да вдъхне живот на мъртвата материя, не само да я моделира. Творбите му са заредени с енергия и излъчват духовна сила. Неговите скулптури са изпълнени със свобода, надежда, Вдъхновение.