Къща на Ангел Кантарджиев1, София
Арх. Анета Василева2
Има една тайна къща, скрита в самото сърце на София, между Орлов мост и Софийския университет. В този район бул. „Цар Освободител“ е широк, фланкиран от дървета, с голямото зелено пространство на Княжеската градина от юг. От север обаче, зад широките тротоари, ни посреща стената на 6 – 7 етажните жилищни кооперации, които рамкират уличния фронт. Паузите в тази стена са малко – улиците „Сан Стефано“, „Кракра“ и, разбира се, необароковия дворец на Турската легация. Но сърцето на квартала остава скрито. А именно там се намира един от най-чистите примери за предвоенен архитектурен модернизъм в столицата – къщата на Ангел Кантарджиев, завършена през 1931 г. по проект на известното софийско архитектурно бюро „Василев и Цолов“.
Къщата е тайна по неволя. Всъщност по проект и за повече от десет години тя е била разположена в дъното на голям южен двор с излаз към булеварда и с гледка към градината и планината. Но много бързо, още преди края на Втората световна война, този дотогава периферен софийски център е уплътнен с високи жилищни кооперации и къщата постепенно се оказва скрита зад кулиса от нови постройки, която пада финално в края на 1940-те с построяването на големия блок в южната част на двора – иронично, отново по проект на архитект Димитър Цолов.
Любопитен факт е, че през същата 1930 г., когато дипломираните в Германия български архитекти Иван Василев Цоков (по-късно известен като Иван Васильов) и Димитър Цолов проектират модернистичната къща на софийския търговец Ангел Кантарджиев, немският архитект Лудвиг Мис ван дер Рое завършва вила „Тугендхат“ в покрайнините на град Бърно, Чехия. С чистите си линии, плоски покриви-тераси, преливане на пространствата и редица технологични експерименти, вила „Тугендхат“ е един от брилянтните примери за предвоенен архитектурен модернизъм, неслучайно обявена за културно наследство от световно значение и вписана в листите на ЮНЕСКО.
Къщата
Къщата на Кантарджиев е показателен пример за проникването на модернизма у нас през онези междувоенни години.
Къща на Ангел Кантарджиев. Главна югоизточна фасада. Проект 1931 година.
Източник: сп. „Архитектъ“ (1932)
Тя е двуетажна постройка с плосък покрив и асиметрични обеми. На пръв поглед е семпла, без излишни декорации, дори някак сурова в своята умишлена простота и откровена функционалност. Напомня на елегантните градски вили, които прогресивната европейска буржоазия обича да поръчва на авангардните архитекти по онова време, за да демонстрира покровителството си към новите архитектурни течения.
Къща на Ангел Кантарджиев. Общ изглед след реставрация 2011 – 2012 г.
Източник: Васил Макаринов. 2016 г.
Светла мазилка, големи прозорци с тъмни, плъзгащи се външни дървени капаци, които допълват впечатлението за линеарност и лентовидност в отворите. Тънки стоманобетонни плочи, фини, свободностоящи кръгли колони, деликатни корнизи и метални, „корабни“ парапети, предпочитани от ранните модернисти. Къщата лежи върху масивен каменен цокъл, но е наричана „Белият кораб“ заради подчертано заобления главен обем на дневната, повторен от голямата, заоблена тераса на втория етаж.
Аксонометрия. Проект 1931 година.
Източник: сп. „Архитектъ“ (1932)
Изумително тънките корнизи от проектната аксонометрия, публикувана в списание „Архитектъ“ през 1932 г., са постигнати с много лек наклон на покривните линии и с външни водосточни тръби, за да се избегне масивен борд. В къщата на Ангел Кантарджиев всяка хоризонтална линия е нежна, но ясно подчертана и това прави сградата отчетлив представител на един чист стил.
Функционалната организация е аналогично лаконична. Последователно проведено е разделението на обслужващи и официални зони, всяка със своя собствена стълба и санитарни помещения. На партерния етаж, с гледка към планината на юг, са разположени дневната зона с кът камина, трапезария и кабинет. Представителна открита стълба ги свързва с етажа, където имаме три самостоятелни спални и голяма югоизточна тераса. Ясно проследимо е преливането на пространствата, както и обилната светлина, така характерни за архитектурния модернизъм.
Интериорите са луксозни в простотата си, но без излишна показност. Характерни елементи са естествената дъбова ламперия, вградените масивни дървени мебели, деликатните гипсови орнаменти по таваните, както детайлите на представителната стълба и камината в дневното пространство.
План партер. Проект 1931 година.
Източник: сп. „Архитектъ“ (1932)
План първи етаж. Проект 1931 година.
Източник: сп. „Архитектъ“ (1932)
Къща на Ангел Кантарджиев. Общ изглед на интериор дневна зона след реставрация 2011 – 2012 г.
Източник: Васил Макаринов. 2016 г.
Какво се случва с този журнален модернизъм с времето обаче?
През 1948 г. къщата на Ангел Кантарджиев е национализирана, подобно на редица еднофамилни градски имоти през първите години на държавния социализъм. Използвана е за административните нужди на Комитета на гръцките емигранти в България и за седалище на Института по фолклор към Българската академия на науките. Едно важно събитие в съдбата на къщата е обявяването й за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение през 1978 година.
Въпреки това, през годините на държавна собственост са предприемани само частични и предимно поддържащи ремонтни дейности. Те са чисто утилитарни и по своята същност като намеса безобидни и поправими, макар част от тях откровено да нарушават естетическите ценностни характеристики на сградата – измазване с блажна боя на дограмите и лампериите в етажа без запазване на естествения цвят на дървесината (той остава само в представителните помещения на партерния етаж), пребоядисване в зелено на металните парапети, колоните, водостоците и други подобни.
Междувременно къщата започва да старее. Оригиналната дървена дограма се изкривява и уплътнява зле, външните мазилки се откъртват и подкожушват, част от дворната тераса пропада и се къса от зидовете на къщата, множеството боядисвания с блажна боя нарушават оригиналните детайли, люпят се, а елегантната модернистична вила изглежда все по-вехта и запусната.
Очевидна е нуждата не просто от поддръжка и ремонт, а от истинска реставрация, която да изяви духа на автентичната й ценност.
И тук е мястото да отворя една скоба.
Как опазваме и реставрираме архитектурен модернизъм
Сградите се гледат с очите отдалеч, но се усещат много по-мощно отблизо, докато натискаш дръжката на вратата, прокарваш ръка по парапета или придръпваш стола по мокета към масата.
Къща на Ангел Кантарджиев преди реставрацията. Общ изглед 1977 г.
Източник: Архив на НИПК
Това, разбира се, важи за опазването на всички сгради, от всички периоди. Но при сградите от периода на модернизма някак все още се разбира трудно. Лесно е да си представим, че парапетът от ковано желязо и каменните стъпала на една необарокова къща от края на XIX век примерно са ценни. Но трудно все още приемаме, че същото важи и за простите бели паралелепипеди, тънките метални колони и видимия бетон на архитектурния модернизъм.
Къща на Ангел Кантарджиев преди реставрацията. Общ изглед 2011 г.
Източник: Йорданка Кандулкова
Опазването на сградите от модернизма по принцип е деликатен момент. И за това има няколко причини.
Първо, модернизмът е антиисторичен стил, без излишна романтика и носталгия. Той зачерква миналото и гледа към бъдещето. И съответно страда от парадоксалния концептуален проблем, че в неговата същност не е заложено да бъде дълговечен. Той, в желанието си да започне начисто и да изтрие всички исторически слоеве след себе си, изключва по презумпция идеята да бъде опазван. Как опазваш нещо, което само по себе си отрича историчността – класическата, традиционна, консервативна историчност на опазването?
После, модернизмът има за цел да промени средата тотално, съответно е авторитарен и обича да флиртува с властта. Модернизъм е и фашистката архитектура на Мусолини, и социалистическата архитектура на Източния блок.
И накрая, модернизмът остарява зле.
Модернизмът никога не е бил лесен за разбиране и въпреки че създателите му искат той да помогне за по-добрия живот именно на широката общественост, точно тя най-трудно го приема. Днес в най-малка степен, именно защото остарява зле. Целта на модернизма, включително на онзи класически модернизъм от времето на Баухаус преди Втората световна война, е била да бъде максимално лесен за построяване, използвайки най-нови, дотогава непознати индустриализирани материали. Тяхната дълготрайност и устойчивост все още не са били ясни, а не са били и задължителни, защото сградите е трябвало да решават проблеми. Целта им не е била да стоят векове наред като дворците на Ренесанса.
В резултат тънките железни дограми на модернизма се амортизират лесно, през стъклата духа, бялата мазилка се лющи, има влага и така нататък, което от своя страна е част от новите проблеми за тяхното опазване и реставрация. Архитектите се сблъскват с реставрация на материали, които изобщо не са били предвидени да бъдат достойни за това, те са стандартни, бързооборотни строителни материали – желязо, видим бетон, обикновена мазилка. Съответно, за да бъде оценен модернизмът, трябва чувствителност към пространството, която да мине отвъд обвивката от излющена бяла мазилка, падаща каменна облицовка и течащи тънки стоманени дограми.
Този въпрос е още по-деликатен у нас, където чистият предвоенен модернизъм е малко и често закъснял, а модерната архитектура на следвоенна България е всъщност соц-архитектурата на Народна република България. Съответно имаме амортизирани, неоценени или политически обременени сгради, които масово не се разбират и рядко се поддържат добре.
Къщата на Ангел Кантарджиев обаче има рядко щастлива съдба.
Реставрацията
През 1992 г. тя е реституирана и собствеността върху имота придобива Никола Темелков, признат за наследник на първия собственик Ангел Кантарджиев. През 2011 г. следващият наследник – Никола Темелков младши възлага проект за реставрация на дългогодишния експерт в областта доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова.
Къща на Ангел Кантарджиев след реставрацията. Общ изглед 2020 г.
Източник: Йорданка Кандулкова
„Първата работа на консерватора е да открои ценностните белези на паметника, да види онези характеристики на стила, които не се виждат с просто око, когато „конят е под съдран чул“, казва арх. Кандулкова.
Действително, в началото работата на архитекта-консерватор е като на своеобразен архитектурен детектив. Той трябва да открие и да проследи ценността на всички нива – от цялостната пространствена композиция на сградата до всеки архитектурен детайл като парапет, корниз, цокъл, дограма, декоративен растер на мазилката, настилки, ламперии… После, след като ценността е открита, той трябва да посочи и открои всички елементи на сградата, чрез които тя се презентира. Едва тогава идва ред на задачата за приспособяване на обекта към съвременните изисквания за комфорт, които трябва да се приложат, но без да се ощети ценността. Това изисква всеки детайл да се заснеме и да се предложи решение за неговата адаптация към съвременността, но така, че неговият специфичен художествен език да бъде запазен. Иначе с топлоизолацията и новите имитиращи обработки с лекота можеш да пренапишеш музиката на сградата и тя да зазвучи фалшиво. И отново с думите на арх. Кандулкова: „В това е работата на консерватора – първо да открие и после да запази музиката на сградата, тя да зазвучи за всеки, който я погледне“.
Процес на реставрация на мозайките по парапета към входната врата по оригинална технология и с оригинални материали.
Източник: Васил Макаринов, 2016 г.
При къщата на Кантарджиев специалистът в нейно лице среща собственик, който ясно осъзнава каква ценност притежава и подкрепя процеса по реставрация на сградата в цялата му многопластова сложност.
Направени са графично заснемане на фасадите, в което са описани видимите материали и са указани проблемните зони с данни за деструкция или нарушаване на автентичността. Целта е сградата да постигне съвременен комфорт на обитаване с придружаващото го саниране и осъвременяване на материалите, без обаче това да наруши автентичността и ценностните характеристики, нещо повече – опитвайки се и да възстанови някои от загубените през годината архитектурни специфики на сградата.
Процес на реставрация на външни мозайки по оригинална технология и с оригинални материали.
Източник: Васил Макаринов, 2016 г.
Освен належащите ремонти на покрив, водоотвеждаща система и двор, важна част от реставрацията е санирането на фасадите, съпроводено от реставриране на характерни техни елементи. Оригиналната дървена дограма е сменена с нова, като по финансови причини избраният материал е PVC. Но оригиналните прозоречни размери са запазени въпреки допълнителния слой топлоизолация, което е постигнато с изчукване на мазилката по страниците на отворите. Завършващата фигурална мазилка, имитираща карелаж, се изпълнява с по-голяма дебелина (1см), която позволява оформяне на фуги – аналогични на оригиналния растер на фугиране при старата мазилка.
Къща на Ангел Кантарджиев след реставрацията. Общ иглед.
Източник: Васил Макаринов, 2016 г.
Реставрирани са всички метални елементи – парапети на балкони, завършваща шина на парапет на дворната тераса, метална ръкохватка на парапет на входното стълбище и оригиналните метални решетки на прозорците. Те са почистени от напластяванията с боя, обработени са антикорозионно и са оцветени съгласно предложеното в проекта решение.
Извършена е стратиграфия на боите, които са били полагани през годините по различни елементи на къщата. Така се откриват първоначалните цветове – бял цвят с леко кремав оттенък тип „слонова кост“ за външните стени на цялата сграда и тъмно оловносиво за всички метални елементи. Именно това е основната гама, която определя външния вид на сградата след реставрацията и това е гамата, която е най-близка до цветовете на къщата през далечната 1931 година.
Проектът предвижда и реставрация на съществуващите външни дървени капаци на прозорците, възстановяване на липсващите такива по образец на оригиналните и подмяна на амортизираните ролетни щори с нови. Всички тези външни елементи при прозорците играят ключова роля за пластиката на фасадите и пропорциите на отворите в тях. Те допълват лентовидния характер на прозорците и завършват хоризонталните ивици, които са водещи в тази толкова откровено модернистична къща. За съжаление, тази част от проекта все още не е изпълнена.
За сметка на това собственикът Никола Темелков проявява самоинициатива и, увлечен в процеса на реставрация, търси и намира майстори, които успяват да възстановят с оригинални технологии и материали мозайките по парапета към входната врата, мозайките на терасите и при входа – изобщо бутикови дейности и малки детайли, които са изключително важни за общото положително впечатление от новоремонтирания обект.
Реставрацията на къщата на Ангел Кантарджиев е от онези проекти, които задават посока – не просто как се върши качествена проектантска работа с чувствителност към оригинала, но и как можем да гарантираме опазване и бъдеще на един от най-деликатните епизоди от нашето архитектурно минало.
Литература
- Цолов, Димитър. 1932. Проект за къщата на Ангел Кантарджиев – София, архитектурно бюро „Василев & Цолов“. Aрхитектъ, списание на ДБА, 1 (1932): 12-13
- Stoilova, Ljubinka. 2020. Good Conservation and Restoration Practice Fiche. Composed on behalf of the Working Party of DOCOMOMO Bulgaria for DOCOMOMO International
- BAUMIT. Конкурс „Фасада на годината 2018-2019“. Категория – Реновиране на исторически сгради. Обект 17/2018. Реставрация, ремонт и саниране на жилищна сграда. Адрес: гр. София, бул. Цар Освободител 25А. Заявител: Никола Темелков/ Проектант: арх. Йорданка Кандулкова, Архиреста 05 ЕООД/ Изпълнител: Николай Билянски и Пламен Хаджиев/ Инвеститор: Никола Темелков
- Достъпно на: http://fs.baumit.bg/en/page/viewfasada/id/399
1 Проект: Архитектурно бюро „Василев и Цолов“ (1930 – 1931) Проект за реставрация и ремонт: арх. Йорданка Кандулкова и „АРХИРЕСТА 05“ ЕООД (2011 – 2012)
2 Арх. Анета Василева е архитектурен критик и публицист, доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век и преподавател в Катедра „История и теория на архитектурата“ на УАСГ.