Роден на Благовещение, 25 март 1934 г., днес Христо Фотев щеше да бъде на 76 години. В бургаския „пейзаж от алкохол и блясък“ той написа най-сантименталните си посвещения за морето, България, свободата, жените, пристанището, делфините…
Майките ни, рано остарели,
сънуваха хамбарите задръстени.
По пръстите, отдавна изтънели,
се свличаха венчалните им присътени.
По-тихо, нали сте чували гласовете на недобронамерените и самовлюбените, които обиждат Христо Фотев за Изпълкомът заседава – тези стихове са именно от там и са бисери в короната на световната поезия.
AD 1995-2002: въпреки очевидната необходимост от спешно и продължително болнично лечение, инфаркт или инсулт довършиха бездействието на президенти на България и приятели на Христо Фотев. Поетът умря далеч от Бургас на 27 юли 2002 г. Според едно от преданията, когато разбрали за смъртта му, бургазлиите извикали „Христо Фотев е мъртъв. Няма море!”
От Хераклит и Аристотел на гръцки logos е мисъл, хипотеза, наука, знание, Бог – и дума. Във Възхвала на думите Христо Фотев е написал: Вий идвате с лица от звук, и цвят, и вкус! Възприемането на думата, звука или мириса като цвят, се нарича синестезия. Когато тя оцветява Пейзажа от думи на Фотев, през обектива на оператора Александър Томов-син се получава филм (сценарият и режисурата са на писателя Александър Томов-баща, консултиран от поета Георги Райков).
AD 2009: и на този Никулден Бургас, както Париж за Хемингуей, бе един безкраен празник. В центъра на града, на втория етаж на арменския ресторант, като в театрална ложа, приятели-бургазлии гледахме Този влак за Бургас е тъй бавен – филм за Христо Фотев. На фона на елегантно подбрана музика и стихове, изпявани от самия Фотев, метафорите, дори в нощта край гарата бургаска, ставаха цветове.
Много български интелектуалци днес забравят, че „възхищението е привилегия на духовно богати личности” (Асен Златаров), и никога не изричат думи на уважение за свои колеги. Но не и Александър Томов-баща и син – те се отнасят с почит към таланта на ближния си, без фалшивото голословие на някои университетски професори и доценти. И автори на многотомни издания. С една възхитителна откровеност, вградена във всеки кадър на филма, видяхме онова, което отдавна очаквахме да бъде артикулирано: „Христо Фотев – един европейски поет”. Ако имате рецептори за тези сигнали, ще се съгласите, че Яворов, Лорка, Неруда, Превер, Фотев са mainstream в пулса на световната лирика.
Пихме за здравето на всички бургазлии повече от 6 часа, 70 минути от тях бяха изпълнени с романтичната гравитация на пристанището, гарата, влаковете, улиците, Морското казино, театъра, гларусите и особено на ръцете, нозете, очите и косите на жените – никоя от тях нямаше да излъчва толкова много чар без поезията на Фотев.
И изведнаж в центъра на Бургас, на втория етаж на ресторанта, като че ли, а може би наистина, влезе Христо Фотев. Тихо седна край масата, каза „наздраве” на всеки. И изрече с изумление:
Но аз съм жив – на гарата съм в девет.
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз…
Присъствие в отсъствието – дар за надарените, нали!
