Зигмунд Фройд: Поет, който лекуваше души

Брой № 2(10) / юли 2010, Най-доброто от III Конгрес на БДББ

154 години след раждането му светът остава без душа

 

 

Зигмунд Фройд, Световен конгрес по психоанализа, Хага, 1920 г.

 

На 6 май 1856 г. в малък град в Моравия се ражда момче с „корона” от амнион на главата – омен (предсказание)*, че новороденото ще стане велик човек (вече е имало такива примери – Наполеон Бонапарт е също “коронясан” при раждането). Кръщават го Зигисмунд, а той, когато става на 21 години, се прекръства на Зигмунд – и след още 20 години започва да учудва света със своята хипотеза за топографската анатомия и функцията на човешката душа.

Зигмунд Фройд е първото дете от втория брак на 41-годишния си баща с 21-годишната му майка, която ражда още седем деца, но бедността ги принуждава да емигрират през Германия във Виена, където Фройд живее през по-голяма част от живота си, завършва медицина, жени се, има шест деца, научните му интереси са между психодинамиката и изследванията на “тестиси на змиорки”, след дипломирането – фибрилните структури в нервни клетки на човек, след което се отдава на психиатричната практика – в Париж се учи да лекува хистерия с хипноза, връща се във Виена и прилага „лекуване с разговор”, свободни асоциации, тълкуване на сънища и грешки при говорене – терапия, с която става известен в цял свят – психоанализа, базирана на концепцията за несъзнаваното. И трипартидната архитектоника на най-сложната материя на Земята – psyhe, душата на човека: das Es – То, das Ich – Аз, das Über-Ich – Свръх-Аз. („То”, наричано още „id”, е подсъзнателното, инстинктивното, архаичното, “палавото”, търсещо удоволствията, дионисиевото, еротичното начало; „Аз” се стреми да балансира играта на „То” и забраните, морала на „Супер-Аз”.)

Когато нацистите окупират Виена и започват да горят книгите му, защото е евреин, той – през 1938 г. – емигрира със семейството си в Лондон – в артистичния квартал Хампстед на улица Maresfield Gardens 20. В този дом на 23 септември 1939 г. по желание на Фройд, приятелят му д-р Макс Шур, му инжектира трикратно морфин, докато издъхне – болките от рак в устната кухина, отмъщението на пурите, които е пушил, са били нетърпими.

Дали Фройд е Достоевски на човешката душа, както някои мислят, не знам, но той, наред с Достоевски, Дарвин и Айнщайн, е един от най-големите интелектуалци на 19-20-ти век. И за такива гениални хора обаче войната между pro и con е без сключено примирие. Карл Попър например смята психоанализата за идеология, а не за наука. Един известен германски психолог Ханс Айзенк (1916-1997), живял в Лондон, е казал: „Каквото е истина във Фройд не е ново, и каквото е ново във Фройд не е истина”.  

За психоанализата така обаче не мислят други велики мъже (и жени – Юлия Кръстева, която живее в Париж, например), като започнем от Сократ и Аристотел и стигнем до Ерик Кандел и Антонио Дамазио. Именно Кандел през 2005 г. публикува „Психиатрия, психоанализа, и новата биология на съзнанието” – на 388 страници в тази книга са представени осем негови статии и лекции, също така коментари за тях от негови колеги. Очертана е „a new intellectual framework for psychiatry”, базирана на молекулната и клетъчна невробиология на мозъка. Кандел описва следните четири принципа: (i) когнитивните и поведенчески функции сe осъществяват от мозъка (brain-based mind), (ii) гени и кодирани от тях протеини медиират тези функции, (iii) умствените тренировки стимулират експресията на тази гени, (iv) психотерапията също така стимулира генната експресия.

Така, противно на Ханс Айзенк – известният германски психолог, живял в Лондон – се потвърждава, че Фройд е казвал и нови, и истински неща за човешката психика. И още по-нови „неща” вероятно предстоят да бъдат открити: молекулите на „То”, „Аз”, „Свръх-Аз”? Ще се стигне ли до молекулите и невроните на Едиповия комплекс или Едип ще си остане един трагичен цар на Тива, описан от Софокъл – без екстраполирането му в глобалното „То”, направено от психоаналитика Фройд?

А той приема себе си за литератор. „Считам се за поет” – така е озаглавил Джовани Папини (1881-1956) въображаемото си интревю с Фройд, публикувано в Милано през 1936 г. в книгата му „Разговорите на Гог”.

Ето един от отговорите на Фройд: “Аз съм учен по принуда, а не по призвание. Всъщност аз съм артист. Исках да стана поет и цял живот съм мечтал да напиша роман. Литератор по инстинкт и медик по неволя, аз реших да трансформирам един от клоновете на медицината – психиатрията, в литературата. Психоанализата не е нещо друго, освен транспониране на едно литературно призвание в областта на психологията и патологията. Гьоте ме вдъхнови за първото ми откритие. Знаете, че е написал „Страданията на младия Вертер”, за да се освободи от една болка, водеща го към самоубийство. Литературата му е послужила за катарзис, за освобождаване. Какъв е моят метод при лечение на истерията? Насърчавам пациента да разкаже всичко, което би могло да го освободи от това натрапчиво чувство. Не правя нищо по-различно от онова, което ни учи Гьоте! (бел. моя: напомня на „Достоевски ми даде повече от Гаус”, изречено от Алберт Айнщайн). Моят дух клони към философското есе, към парадоксалното и драматичното, което няма нищо общо с педантизма и студенината на учения. Ето и още едно доказателство: във всички страни, където прониква психоанализата, тя беше по-добре разбрана и оценена от артистите и творците, отколкото от медиците.” (от Огнян Стамболиев, преводач на интервюто на Джовани Папини, публикувано в „Литературен форум”, 21 – 27 ноември 2000).

Послепис

През 1960 г., когато започнах да уча медицина в София, в нито една аудитория не можеше да чуем нещо за психоанализата на Фройд – дори любовта на Психея и Ерос беше табу. Но не и в мансардата на вуйчо ми Васко – на улица „Шишман”, малко след като пресече „Граф Игнатиев”. Катериш се по извитата дървена стълба и малко преди да докоснеш луната, влизаш във футуристичния интериор на мансардата, изпълнен с картини на бургаския художник  Генко Генков и много книги – между тях стари издания на Ницше, Кант, Шопенхауер, Достоевски. И „Въведение в психоанализата” – лекциите, които Фройд е изнасял във Виена. След две години бургазлиите и други студенти от Източна България бяхме евакуирани в новооткрития Медицински институт във Варна. Преди да тръгна от София вуйчо ме запита какво искам да си взема от мансардата и аз избрах едни ярко червени дървета на Генко Генков и лекциите на Зигмунд Фройд. С тях, през есента на 1962 г., пристигнах във Варна – и там в нито една аудитория не можеше да чуем нещо за Фройд, Психея и Ерос.

Важен послепис, също за министри

Ерик Кандел, за който споменах по-горе, e роден във Виена, в годината, в която е роден и моя вуйчо – през 1929 г. Подобно на Фройд, той, след окупацията на Австрия от нацистите, емигрира в САЩ, защото е евреин, завършва медицина в Ню Йорк, среща приятели на Фройд, прочита “Въведението” и се увлича от психоанализата. След това специализира психиатрия в Харвардския университет и невробиология – в Националните институти по здраве в Бетезда, Мериланд. Кандел е професор по биохимия и ръководител на Центъра по невронаука и поведение при Катедра по психиатрия на Колумбийския университет в Ню Йорк – той работи и в Howard Hughes Medical Institute.** До 7 май 2010 г. Кандел има публикувани 627 статии в реномирани научни списания! През 2000 г. той, заедно с Пол Грийнгард и Арвид Карлсон, получи Нобелова награда за медицина.

Важно: д-р Кандел съчетава фундаментална с клинична медицина, прави  translational research, patient-oriented research, filling the bench-to-bed gap - същината на съвременната биомедицинa. Именно тази интеграция на знания традиционно липсва в структурата и стратегията на нашето медицинско образование и наука. Като прибавим и недостатъчното изучаване на невробиология, психология и психиатрия, оставаме с ниска култура за психичното здраве. Въпреки че имаме много добри психиатри и невролози (един от тях ще бъде и заместник-министър на здравеопазването – той има много добра научна продукция в неврологията – 62 статии в реномирани научни списания, което е отличен атестат за български учен в медицината!).

Важно: добрите български лекари са продукт предимно на тяхното любознание и талант, не на системата на университетското образование и наука. Любознателните студенти все пак могат да компенсират липсата на съвременни образователни програми, като учат невронауката, написана от Ерик Кандел в съавторство с негови колеги на 1 411 страници в четвъртото издание на учебника им Principles of Neural Science – петото издание ще бъде публикувано на първа пролет – 2012. Дано новият заместник-министър съдейства за купуването на учебника в повече екземпляри за всяка библиотека на медицинските университети, може – и за превода на учебника на български език. Другото е израз на дискриминация по любознание – студентите в напредналите страни изучават „Принципите” на Кандел, докато само няколко български студенти имат „право” на това.  

 

Таблица. Примери за молекулни медиатори на памет и обучение

 

Ампакини – агонисти на amino-3-hydroxy-5-methyl-4-isoxazolepropionate (AMPA) рецептори/канали за глутамат (1,2)
Активатори на cAMP responsive element binding protein (CREB) – нуклеарен фактор, който модулира транскрипцията на гени, контролиращи ефектите на cAMP (3).
Инхибитори на glycogen synthase kinase-3 (GSK-3)
Агонисти на TrkB – рецептор за brain-derived neurotrophic factor (BDNF) (1)
Агонисти на TrkA – рецептор за nerve growth factor (NGF) (4)
Стимулиране на аctivity-regulated cytoskeleton-associated protein (Arc), регулиращ асамблирането на свободен актин в актинови филаменти в постсинаптичните зони на аксо-дендритни синапси  и съответно – медииране на синаптичната пластичност, отговорна за дългосрочната памет. Тези цитоскелетни промени се контролират от много фактори, включително NGF и BDNF.
Leptin – цитокин, секретиран от адипоцити, също така и от други клетки (5).

Заключение

В книгата “Психиатрия, психоналаза, и новата биология на съзнанието” д-р Томас Инез – директор на National Institute of Mental Health на САЩ – посочва, че началото на този век е време на биологичен плурализъм, на системна биология (systems biology, systems neurobiology. И systems pulmonology. Забележете, Томас Инез, като Ерик Кандел, е психиатър и невробиолог – едновременно.

Ето кратък пример за магията-на-присъствие на съвременната – системна, транслационна – биомедицина: в продължение на 40 години Ерик Кандел изследва клетъчните и молекулни механизми на памет и обучение, използвайки методите на (радикален) редукционизъм – проучване на поведенчески реакции на морски охлюви (Aplysia californica) и невроналните молекули и гени, които ги медиират – всеки охлюв на Кандел има само 20 000 неврони, размерът на единичен неврон е в порядъка на един милиметър, видим без микроскоп, и достъпен, като количество, за молекулни анализи (вижте Таблицата). Пренасянето на резултати от такива изследвания до леглото на болния (lab-to-bed) е изключително сложно за обяснение и отговорно – за приложение. Още повече, че “цялото съществува преди частите”, както казва Аристотел. Все пак съвременните методи на геномика, протеомика и други “-омик” науки позволяват едновременното изследване на експресията на стотици гени и протеини в човешки клетки. А чрез образните техники, като fMRI, PET и CT, могат да се локализират молекули в сканирания мозък на човек – при различни когнитивни и поведенчески реакции. Взети заедно тези изследвания правят съществени приноси за невропсихобиологията на интелекта, когницията и поведението на човека и съответно – на болестите на нервите и душата. А те са значително много – у нас и глобално.

Затова, както има Year of the Lung – 2010 г., трябва да има и Year of the Soul. Причината е ясна: светът вече остава без душа (перифраза, вдъхновена от светът вече не може да диша на Коста Костов в InSpiro, март 2010). Да продължа: от всякъде ни дебнат глобалните и локални проблеми на душата. След 20 години епидемията на депресията ще изпревари тази на сърдечнометаболитните болести – или те са взаимно свързани, както показва съвременната молекулна медицина. А и според статистиката на СЗО: днес в света има около половин милиард депресирани и половин милиард затлъстели хора.

С надежда, на вниманието на любознателни министри и техни сътрудници са следните три статии и едно интервю, публикувани през 2010 г. във водещи научни списания:

1. Deary IJ, Penke L, Johnson W. The neuroscience of human intelligence differences. Nature Reviews/Neuroscience 2010; 11: 201-211.

2. Akil H, Brenner S, Kandel E et al. Medicine. The future of psychiatric research: genomes and neural circuits. Science 2010; 327: 1580-1581.

3. Ardiel EL, Rankin CH.  An elegant mind: learning and memory in Caenorhabditis elegans. Learn Mem 2010; 17: 191-201.

4. An interview with Eric Kandel by Brian Robertson. J Physiol 2010; 588 (Pt 5):743-745.

Авторът е благодарен на Луиджи Алое, Антон Тончев, Марко Фиоре, Данко Георгиев и Петър Генев за съвместната научна работа и brain-and-heart friendship.

 

Литература:

  1. Arai AC, Kessler M. Pharmacology of ampakine modulators: from AMPA receptors to synapses and behavior. Curr Drug Targets 2007; 8: 583-602.
  2. Една неврореспираторна статия: Greer JJ, Ren J. Ampakine therapy to counter fentanyl-induced respiratory depression. Respir Physiol Neurobiol 2009; 168: 153-157.
  3. 3.        Benito E, Barco A. CREB‘s control of intrinsic and synaptic plasticity: implications for CREB-dependent memory models. Trends Neurosci 2010; March 9: in print.
  4. Niewiadomska G, Mietelska-Porowska A, Mazurkiewicz M. The cholinergic system, nerve growth factor and the cytoskeleton. Behav Brain Res 2010; February 16: in print.
  1. Greco SJ, Bryan KJ, Sarkar S, Zhu X, Smith MA, Ashford JW et al. Leptin reduces pathology and improves memory in a transgenic mouse model of Alzheimer‘s disease. J Alzheimers Dis 2010; 19: 1156-1167.

 

____________

* От лат. omentum, “омен” означава предсказание – от древните гърци и римляни, когато по релефа на оментума се е предсказвало бъдещето на човек

** Хауърд Хюз (1905-1976) е бил един от най-богатите хора в САЩ – пилот, конструктор и собственик на самолети, продуцент и режисьор на холивудски филми, женкар. И филантроп – той влага повече от половин милиард долара и през 1953 г. основава един от най-големите в света частни институти за биомедицински изследвания – Howard Hughes Medical Institute – около Роквил, щата Мериланд. Кой български милионер ще последва примера му?

 


 

Вашият коментар