Жената – предизвикателство и вдъхновение

Брой № 2(10) / юли 2010, Най-доброто от III Конгрес на БДББ

„Жените не мислят

или мислят за друго”

(откраднато от стар брой
на сп. “ЕГОИСТ”)

 

 

В един предишен брой на InSpiro (бр. 4/09) подхванах темата за Пичовете, като форма на морал и битие на мъжете. Сега e ред на голямото предизвикателство и вдъхновение на същите тези ГОЛЕМИ МЪЖЕ – Жената, обект и субект на Любовта.

 

Някой мъдрец беше казал, че „ако пишеш за жените, по неволя трябва да пишеш за Любовта”. С. Киркегор също се включва в темата: „Тя е по-съвършена и по-несъвършена от мъжа, тя е най-чистото, най-слабото, тя е духовност и невинност, тя е депремиращото чувство за вина.”

Признавам, че най-красивите и съществени неща за живота съм научил от жени – по-добрата, по-чувствената, по-одухотворена част на човешкия род. Жената е сърцето, а мъжът е умът на човечеството. Вместо да се лутаме в утопичните си желания да срещнем и опознаем Бог в нас, да ровим за свидетелства за съществуването му в останките на древни култури или църковни обреди, ние можем да Го открием и събеседваме с него чрез жените! Какво невероятно създание, каква феерия от чувства, какви полети на душата и терзания на сърцето. Огледайте се в нея и ще откриете всички божествени послания и сигнали от далечни и красиви светове. Докато жената през целия си живот търси обекта на дълбоко заложената в нея Любов, мъжът цял живот се учи да разпознава тази любов в многобройните си сексуални увлечения. Жената е “незавършена усмивка, разказана от цвете”(И. Радоев), а болшинството от мъжете за “прекрасно изречение, изпълнено с правописни грешки” (Й. Радичков).

Много противоречия в  междуполовите взаимоотношения се дължат на това, че жената има повече “физиологично” време за размисъл при избора на партньор, а мъжът въобще пренебрегва времето в опита си да обладава, да притежава жената физически колкото се може по-скоро. Жените се опитват да пожелаят мъжа, когото са обикнали, а мъжете се опитват да обикнат жената, която са пожелали! Жените се страхуват да обичат, защото това чувство отнема разума им трайно и ги кара да се чувстват слаби и безпомощни. Самите те обаче не съзнават колко фатално важно за тях е да обичат – за сексуалното им и психическо здраве. При жените опиянението на чувствата е по-осезаемо, по-завладяващо и по-опасно, защото идва от дълбините на душата, а не от повърхността на сетивата, както често се случва при мъжете. Ето защо жените, страхувайки се от своята чувственост и дълбочина на преживяванията, са по-предпазливи в интимността и затова “по-коварни”. Популярната фраза “мъжете не мислят когато говорят, а жените не говорят това, което мислят” се приема за логична именно заради това. Жената също както мъжа трябва да се чувства свободна в своя избор и сексуалност, макар и не в онази крайност, за която намеква Дьо Сад: “Жената трябва да се отдаде на всеки порок и да се погрижи, щото да не бъде разсейвана от каквато и било добродетел”.

Жените притежават по-съвършени нюанси на чувствата и страстите, по-богатата душевна палитра и пътят по който стигаш до дълбините на сърцето и ума им е удивително различен. Колко усилия трябват, за да проникнеш в мислите и желанията им. Най-важното в контактите  с жените е спечелването на сърцето им и владеенето на емоциите им. М. Пруст пише, че  докато в младежките си години мъжът мечтае да притежава сърцето на жената, която обича, в зрелите си години е достатъчно да почувства, че притежава сърцето на една жена, за да се влюби в нея. Да обсебиш мислите и емоциите на жената, която харесваш, е най-прекият път до любовта към нея. Да опознаваш и изучаваш жената е невероятно предизвикателство. Ако мъжът е придизвикателство за кратко време, то жената е предизвикателство за цял живот. Жената е родена, за да обича и да бъде обичана, но преди всичко да обича, защото удоволствието от връзката е пряко свързано с Любовта й към партньора. Жената е по-сексуална от мъжа и това  твърдение на гениалния Ото Вайнингер  се потвърждава и от по-голямото количество възбудни (еротични) зони по нейното тяло в сравнение с тези на мъжа. Жената може да бъде възбудена сексуално с докосване почти по всички части на тялото, докато при мъжа тези места са много по-ясно дефинирани. Жената има по-често сексуално влечение от мъжа, но за разлика от него, не го демонстрира, защото не го осъзнава така, както мъжът. При нея сексуалното е пропило и изпълва цялата й същност, докато при мъжа сексуалното е временно, непостоянно и само част от същността му, макар и по-забележима и контролируема  част – пенис, ерекция, видима и осезаема еякулация. За разлика от мъжа, Тя по-често е в състояние да се люби и изпитва удоволствие от това. В крайната си оценка за сексуалното у жената Ото Вайнингер стига и дотам, за да напише: “Мъжът владее своя пенис, жената е робиня на своята вагина”. Определящата роля на сексуалното у жената прави  така, че целият й живот, успехи и страдания са подчинени и зависят единствено и само от Любовта й към  мъжа и децата, родени от връзката с него. Тя е отдадена изцяло на половия си живот и прави всичко, за да спечели и защити Любовта си. Това е така, защото жената през целия се живот е в плен на своята осъзната или неосъзната СЕКСУАЛНОСТ! Въпреки усилията, които полага, тя е неспособна да победи своята сексуалност, която я е покорила за цял живот. Както пише Вайнингер, докато жената е само сексуална, мъжът е и сексуален! Докато мъжът може да намери смисъла на живота си и в други начинания, то жената има само една единствена, макар и най-често неосъзната (по-точно непризната) цел – Любов (съпруг) и деца. Това е истинското й щастие и реализация в живота. Към всичко друго тя проявява често само мним и преднамерен интерес дотолкова, доколкото това може да прибави допълнителен чар и привлекателност  към личността й. Който твърди обратното, просто не звучи сериозно. Поради определящото място на половото влечение  в психологията на жената, тя чака с по-голямо нетърпение от  мъжа Любовта и брака.

Всичко изложено дотук предполага една ПОТЕНЦИЯ, заложена в жената и не отрича възможността отделни жени да се издигнат над тези потенциални ограничения. Всяка една жена, която прочете горенаписаното, трябва да се съгласи с мен, че посочените характеристики  имат варианти, нюанси и изключения и именно тези изключения от правилото са страхотните находки сред жените. Тези находки са истинско вдъхновение за мъжа и те са ме привличали винаги неудържимо. Те са и вдъхновението да напиша всичко изложено тук. Не съм съгласен, че за жената е по-важно да бъде обичана, отколкото тя самата да обича. По-удобно да, но не и по-важно, защото изживяванията и без Любов ще бъдат непълноценни и неудовлетворяващи.  Разбира се, всичко това би се получило, ако срещне разбиращ, обичащ и уважаващ я партньор, който зачита достойнството и личността й.

При цялото си феминистично упорство, което й пречи да си признае, всяка жена се стреми подсъзнателно към по-умен, по-одухотворен, по-способен и по-преуспял  мъж, който да я превъзхожда във всичко и да бъде обект на възхита. Жените имат нужда от такова обожание и преклонение пред мъжа, което е важно и за нейното сексуално общуване с него. Сексуалното й удовлетворение не би било пълно без вътрешното убеждение, че до себе си има заслужаващ възхита и уважение мъж, който мисли и действа по-добре и ефективно от нея.

Поради всички тези причини за жената щастието в живота е по-достижимо. Тя е по-щастлива от мъжа, както в секса (удоволствието й в секса е по-голямо от това на мъжа, а неудачите в него, не я засягат така дълбоко и видимо), така и в социалните си прояви (има по-малки и по-безболезнени за психиката амбиции, които са сведени до голяма степен до семейството и децата).

„Жените трябва да се обожават или напускат. Средно положение няма!”

Спомнете си Христо Фотев:

„Как мога пак да съм с една жена

на всички други – без да изменя

и да заслужа милостта им свята?”

Какво не се харесва у жените: истеричността, театралниченето, симулативната любов и преиграният оргазъм! Какво разочарование е открито пресметливата жена! При всичките си качества, нямащи нищо общо с ума и интелекта, извиращи дълбоко от душата, немалко жени са повърхностни и виждат предимно външната страна на нещата (спомнете си Одет Дьо Креси на М. Пруст!), техните форми, цветове, очертания рядко проникват в тяхната дълбочина и същност! Жените имат невероятна интуиция за всичко, свързано с мъжа, интимността, децата и семейството, но тази интуиция по-рядко ги спохожда в професията. Те нямат хладнокръвието и безпристрастността на мъжкия ум, който има съзидателни качества, когато не е обсебен от деградираща страст по някоя жена. Освен това при жените липсва яркост и сила на фантазията (не познавам гениални философи, скулптори, композитори, импресионисти, сюрреалисти или архитекти между жените). Това им помага дори и при най-силните и изгарящи чувства да запазят трезв ум и самообладание. Те остават  по-силни и неуязвими в интимните отношения, където мъжът влага много повече фантазия и твори един измислен свят на съвършенство и неповторимост. Тук илюзиите на жената са по-малко и тя стои по-здраво на земята. Именно този практицизъм в интимността спъва спонтанността и малката доза авантюризъм, която е необходима на една връзка, за да придобие еротика, страст, очарование. Прекалената разумност на част от жените не ме очарова, защото такава разумност прилича повече на мъжете, творящи блага. Специфичността на мъжката сексуалност, обаче, прави мъжете по-спонтанни, по-първични, по-инстинктивни и макар по-неразумни и по-лекомислени, но в по-голямата си част, по-откровени и истински!

Контрааргументи в полза на жените

Русо счита, че „жената е бездарна, не обича никакво изкуство и е непохватна за него”, а в същото време велики произведения на изкуството са вдъхновени именно от жени – филмите на Фелини, стиховете на Есенин, Яворов, Рилке, картините на Ренесанса, романите на Толстой. И въпреки че Шопенхауер нарича жените „най-съвършени и най-неподправени еснафки”, „животни с дълги коси и къси мисли”, мисля, че жената е и ще бъде най-великото вдъхновение и повик за изкуство. Мъжът е създателят, а жената вдъхновението! Тя вдъхновява със състраданието, човещината, съчувствието, нежността и предаността, все качества, идващи дълбоко от душата. С тях именно тя превъзхожда мъжа. Не съм си отговорил все още на въпроса дали жените обичат истински само веднъж? Вероятно сложният емоционален свят на жената позволява достигане на различни дълбочини при всяка една интимна връзка и умението, интелекта на партньора има съществено значение за величината на нейния чувствен отговор. Колкото по-дълбоко в душата й се гмурнеш, толкова по-богат ще е „уловът”! Ето защо жената принадлежи на онзи, който успее да се гмурне най-дълбоко в душата й. Там ще открие изумителни количества еротика, вярност, саможертва, Любов! Както пише Борис Христов: „…жена на всички мъже и на мъртвите даже”.

 

Rogier van der WEYDEN, портрет на жена, 1460

 

 

Каква жена харесвам: тази, която ме кара да се чувствам желан, предпочитан и единствен, която ми дава усещането, че съм господар на чувствата и сърцето й, която ме увлича в най-красивия полет на мъжкото ми его! Тази, която събужда най-мъжките ми страсти и желания и пълни окото и сърцето ми. Тази, пред която мога да се смея и плача. Тази, която ми позволява да бъда и уязвим и слаб, но за която съм най-силният по дух и сърце. Тази, покрай която се чувствам щастлив, удовлетворен и горд, че я притежавам. Това е моята Любов. Невероятно е да си сигурен, че жената до теб е предана и несломима в Духа си, като в онова стихотворение на Стефан Цанев:

“Ние можем да имаме много жени,

но една ще бъде отначало до края ни:

тази, която не ще ни вини,

когато от чужда любов сме замаяни.

Ние можем да имаме много жени,

но една ще ни обича

                             истински:

 тази, която ще ни измени,

щом превърнем в пари мечтите си.

На всеки мъж, срещнал подобна жена, му е познат онзи повик на най-мъжката му същност, когато я докосва или усети в близост до себе си. Гърчът на плътта, сладострастнитя вик на първичното, потапянето в утробата и желанието да преминеш отвъд нея! А онова усещане за цялост и смисъл на всички безсмислици. Онова разширяване границите на Аз-а, за което говори М. С. Пек. Усещането за единение на плътта и душата, след което изригваш с откритието, че смъртта може да бъде и удоволствена!

Онова, което се случва на един мъж, имал много жени, е същото, което се случва на опитен алпинист, тръгнал да изкачва планински връх с туристическа група – на върха се озовава сам или с най-издръжливия от групата!

 

ПС. Надявам се този текст да отприщи различни мнения и към редакцията да полетят стремглаво интересни и по-различни концепции, основа за дълга бъдеща дискусия. Хайде, пичове, раздайте себе си за каузата! Всичко започва тогава, когато си загубил всичко! Не забравяйте това, когато става въпрос за жените!

Разярените коментари и отзиви, ще дойдат предимно от жени! Ако това не се случи, означава, че мъжете сме простени за първородния грях. Хайде дами, бъдете безпощадни и свирепи!

Чакам Ви


Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.


 

Един коментар към “Жената – предизвикателство и вдъхновение”

Отговори
  1. Допълнение по темата:
    Еманципацията. Съвремието се върти около пари, време, работа и т.н. съвсем „мъжки“ неща. Това ежедневие деформира жените, понякога дори забравят да са жени… „Непостоянство, твоето име е жена“, възкликва Шекспир чрез своя най-прочут герой Хамлет. Дали са в цикъл или в овулация – кой се съобразява днес с женската физиология? Жената е пренатоварена със задължения, в които уви, няма право да бъде жена…

    Критика:
    Притежаване, господар…. това са усещания и понятия, с които се обричаш сам на разочарование, когато ги загубиш. Няма как да притежаваме друг човек, ние сами себе си не притежаваме дори? Аз предпочитам да се радвам на вълшебните мигове заедно без да си въобразявам, че притежавам или господствам :)

Вашият коментар