Защо на младите лекари им е интересна неврологията и избират да посветят живота си на нея, не знам. Но мога да кажа защо аз я избрах.
Неврологията е изключително сложна наука, но това я прави вълнуваща за мен. Бих я описал като лабиринт, в чието начало е поставен пациентът със своето конкретно оплакване и ти като невролог, чрез твоя опит и познания, трябва да му помогнеш да стигне до изхода. Крайната цел е да поставиш вярната диагноза, за да може да предложиш най-доброто лечение, което е изпълнено с доста предизвикателства. Вълнуващото на неврологията е, че обхваща широк кръг от заболявания, засягащи централната и периферната нервна система – от главоболие до множествена склероза, през мозъчно-съдови и различни невро-дегенеративни болести като ЛАС, болест на Паркинсон и други. Това са едни от най-честите болести в световен мащаб, които водят пациентите при нас. Често болестите в неврологията са хронични, което налага и чести срещи с едни и същи пациенти, като ние се превръщаме в част от техния живот. Пред неврологията стоят големи възможности за диагностика и терапия в бъдеще. Вече може да се справим с болести, които са били считани за нелечими. Например, ако пациентът с исхемичен мозъчен инсулт ни посети в терапевтичен прозорец, може да направим интравенозна тромболиза, което е животоспасяващо лечение. И така, един напълно обездвижен пациент може да се изправи на крака и да води предишния си начин на живот без ограничения. При болестта на Паркинсон може да се приложи дълбока мозъчна стимулация, което подобрява прогнозата и начина на живот при тези пациенти.
Радвам се, че избрах неврологията за моя професия, защото всеки ден ходя с желание на работа и се прибирам с удовлетворение, че съм могъл да помогна на някого, който е имал нужда от мен.
Марио Христов
Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Св. Анна“ – София
“Човешкият мозък е най-сложната структура в познатата ни вселена” е цитат от множество научно-популярни филми, който може да събуди интереса у всеки човек. Този орган с тегло средно около 1300 грама и консистенция на соево сирене тофу е отговорен за откритието на електричеството и интернет, построяването на Египетските пирамиди, изпращането на човек на Луната, опитомяването на кучето и всички останали чудеса, постигнати от човечеството. Ето защо енигматичната нервна система представлява интерес за учени и изследователи от дълбока древност. Въпреки научния напредък, сложните механизми на невротрансмисия, конектомика, неврокогниция, невропластичност и пр. са все още в начални етапи на проучване и не съществува единен модел за начините на функциониране на нервната тъкан. Клиничната специалност Неврология се опитва да опитоми патологичните отклонения на нервната система, която е отговорна за редица жизнени функции – от поддържане на нормална сърдечна и дихателна функция, през сложните механизми на усет и движение на тялото до комплексните процеси на мислене и памет. Опитният невролог може само с помощта на 10-минутен неврологичен преглед да определи локализацията на увредата. Вярно е, че повечето пациенти с нервни заболявания са тежко инвалидизирани и морталитетът е висок, но успехът пациент да постъпи в такова състояние и да бъде изписан на крака си заслужава. Това е нещото, което залива мезо-кортико-лимбичната ми система с допамин и серотонин!
д-р Теодор Ковачев
Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Св. Анна“ – София
Неврологията е една от най-динамичните, най-иновативните и същевременно най-консервативната медицинска специалност. В нея може човек да намери всичко, но може и много бързо да се изгуби. Голяма част от неврологичните заболявания са трайно инвалидизиращи и много трудно лечими. Нерядко пациентите стават част от живота ти, както и ние от техния. Уникалното в нашата специалност е, че „пипайки краката, съдим за главата“ – за това какво се случва с централния двигателен невролог в кортекса. Преглеждаш пациента, правиш съответното образно изследване, видиш, че всичко си отговаря, казваш си – ей, добре съм се справил, улучих. Прочел си нещо по учебник, виждаш го на практика. Изпадаме обаче и в онези моменти, в които болестите не са чели учебника и голяма част от нещата, които си видял, нямат нищо общо с това, което очакваш. В неврологията може и да ти е спешно, може и да не ти е. Когато говорим за спешна неврология – динамична работа, необятен хоризонт. Спешната неврология е уникална стихия. Решенията трябва да се взимат тук и сега – на момента. Спешността има своя чар. Всяко дежурство е уникално само по себе си. Нямаш някакъв шаблон, по който да работиш. Решенията ти сега са ключови за живота на пациента и семейството му утре. Това, от една страна, е както много вълнуващо и изпълващо с адреналин, така и много отговорно. Когато приемеш пациент с плегия, който след твоето лечение може да стане и да каже: „Аз какво правя тук, искам да си ходя“, осъзнаваш, че си е струвало. Това са безценните моменти, за които си струва целият труд, който ние като лекари полагаме. По отношение на хроничните неврологични заболявания нещата са поставени по малко по-различен начин. Там проследяването и постоянството във времето са ключови, за да имаш резултат. Ти непрекъснато виждаш какво постигаш с лечението си. Тук ставаш част не само от болестта, но и от личния свят на пациента – научаваш всичко за него.
Има някаква мистика в неврологията. Уникално е чувството, когато всички бягат от пациента, който е в епилептичен статус, защото… и аз не знам защо. Към него се е насочил реаниматор, който иска да го интубира. Но след приложението на специфичните антиепилептични медикаменти пациентът е извън статуса и след няколко часа и той самият иска да си ходи.
Неврологията ме научи на това, че в медицината чудесата са малко вероятни. Всичко е закономерности. Има си правила, макар и неписани понякога, които следват волно или неволно.
Ако си мислите, че невролозите си нямат представа от вътрешни болести – не е така. Неведнъж при нас попадат пациенти с различни припадъци от кардиологичен произход. Понякога количествените и качествените нарушения на съзнанието са резултати на тежки дисметаболитни – уремични, диселектролитни, хипоксемични или параинфекциозни причини. Тоест неврологичните клиники в голямата си част са пълни с коморбидни пациенти. Това ни дава възможност на нас не само като невролози, а и като лекари, за един по-задълбочен поглед върху пациента, не само от неврологична гледна точка. Тоест, неврологът не разбира само от „глава и нерви“, но и от други органи и системи. Но все пак ние като невролози знаем, че всеки симптом някъде в тялото ни може по един или друг начин да бъде свързан с нервната система.
Емилиян Гулев
Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Св. Анна“ – София
Неврологията е желана специалност, защото омагьосва със своята необятност и нерядко непредсказуемост. Разбира се, когато става дума за медицина, напълно покорено поле не съществува, но смея да твърдя, че в най-голяма степен това се отнася именно за неврологията. Тя е специалността, чийто обект, мозъкът, е най-съвършеното творение на природата. Този своенравен орган, който ни отличава от всички останали същества, и същевременно е връзката ни с тях. Истината е, че колкото и време да измине, винаги всичко това, което знаем за него, ще е много по-малко от неизвестността. Това превръща Неврологията в предизвикателство и дори в приключение за всеки специализант. Тя му дава широк кръгозор и избор за поле на изява. Остава само той да се държи здраво.
Христиана Пельова
Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Св. Анна“ – София
Откраднат живот
каквото и да правиш
и аз ще те изоставя
светът е за двама
а ние сме толкова много
Мускулна памет
Смъртта стана ежедневие.
Между нощните смени
ми се иска да съм птичка
Опит за летене
направих опит за летене
изтълкуваха го като самоубийство
д-р Ивона Иванова,
невролог, гр. Видин
Снимка: Росен Калпачки