Забравените кафенета и клубове или превръщането на духа в материя е пагубно за всяка нация

Брой № 1 (44) / февруари 2018, Компютърна томография на белия дроб в полза на пулмолога

Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com

 

Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото доброто кафене и кръчма.“

Самюел Джонсън (1709-1784)

 

Да си усладим душите, да си подумаме – това са желания с постоянна давност не само за българите. Потвърждават ги и шеговитите мъдрости, като “Семейството омръзва, кафенето и кръчмата – не!”, изписани по стените на някои от новите бургаски кафенета и кръчми.

 

От древна Гърция, когато Платон написва книгата си Symposium, всичко е sympotein (да пием заедно) – банкет, пиршество (не гуляй, запой, оргия!), коктейл, get together party, gala dinner, обобщено – liquid discussions. На Платоновия симпозиум в Атина се събират философи и историци, които обсъждат природата на любовта и познанието, ядат и пият вино. Няма по-значима среща на Ерос, Дионисий и Аполон от тази на Платоновите симпозиуми. По старогръцки обичай симпозиархът („председател“ на симпозиума) разрежда виното. Ако разговорите са сериозни, долива повече вода. Приготвя три “кратера” – първият за здраве, вторият за удоволствие, третият за сън, повече от три кратера водят до лошо поведение. И симпозиархът не отговаря за това.

 

Древните римляни казвали In vivo veritas (в живото е истината) – модификация на In vino veritas. Да се срещаш с приятели и колеги е най-виталният начин за общуване – особено в кафенета, клубове и кръчми. Съвременни научни изследвания потвърждават невропсихопротективния, релаксиращ ефект на течните дискусии – балансирани и богати на ресвератрол1.

 

Преди повече от сто години софийските интелектуалци са отсядали в кафенетата „България“, „Македония“, „Континентал“, „Савоя“ и „Роял“. Но сърцето на българския културен елит пулсирало в кафене „Цар Освободител“ – отворено през 1908 г. в партерния етаж на сградата на ъгъла до храм „Свети Николай Чудотворец“ (Руската църква). Сред посетителите на „Цар Освободител“ са хора от културния елит, Вазов, Яворов, Пенчо Славейков, Йордан Йовков, Иван Милев, д-р Кръстьо Кръстев, Кирил Христов, Петко Тодоров, Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, Сава Огнянов, Георги Кирков, Теодор Траянов, Асен Разцветников, Симеон Радев, Яна Язова, проф. Асен Златаров, Дечко Узунов, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Георги Цанев. Така кафенето се превръща в аудитория на ноосферата (гръц. nous – разум, който – според Платон – води към душата).

 

Няма що да ходиш на лекции в университета – влизаш в аудиторията на „Цар Освободител“, сядаш един ден на масата до Вазов, Яворов и Славейков, друг ден – до д-р Кръстьо Кръстев, Кирил Христов и проф. Асен Златаров, гледаш, слушаш, записваш внимателно и получаваш отлична диплома. Но отдавна го няма този университет.

 

Писателското кафене и Руската църква, 20-те години на ХХ в.

 

През 1960-те години с подобни функции бяха кафенетата „Прага“ (на бул. „Раковски“) и „Бамбука“ (до Народния театър „Иван Вазов“). Там, около Иван Пейчев, Константин Павлов, Христо Фотев, Генко Генков, Георги Баев, Богдан Бенев, Александър Геров, Ламар, Радой Ралин, Димитър Стойчев, Светослав Иванов и Досю Досев, стояхме и любознателните студенти от Бургас. Но ги няма вече и „Прага“, и „Бамбука“. Както и Клуба на писателите на „Ангел Кънчев“ 5, и Клуба на журналистите на “Граф Игнатиев” 4.

 

Животът на кафенетата и клубовете във Варна и Бургас бе също кратък. През „демокрацията“ варненското студентско кафене „Черноморец“ (през 60-те години на ХХ в. наричано „Комсомолец“) и Клубът на културните дейци се превърнаха в банки и магазини. Клубът на учените – едно от най-привлекателните места през 80-те – бе реституиран и превърнат в кръчма, в която няма и атом наука. Докато “Червеният овен” (Red Ox Inn) – студентската кръчма в Хайделберг, основана през 1703 г. – и до днес съхранява интериора си и пази автографите на известни посетители, изписани в книгата за гости – от тях и на един бургазлия.

 

На разположение на 9 865 жители през 1888 г. в Бургас има 155 кръчми, тогава наричани и питиепродавници. През 1934 г. – 179 кръчми, 92 кафенета и два клуба – Руски клуб и Граждански клуб (в който баща ми е работил десетина години). Всички те са били на разположение на 36 231 бургазлии. По това време е открита най-демократичната кръчма в града – “Двата лева” – ядеш и пиеш на корем за два лева (един от собствениците е бай Киро, бащата на една от най-красивите бургазлийки – Дора Новакова, светла й памет).

 

В Гражданския клуб (на „Богориди“ 18) са отсядали интелектуалци и индустриалци на града. Национализацията след 1944 г. ликвидира клуба, а „демокрацията“ след 1989-та разруши артистичния възторг в Клуба на културните дейци и в Канцеларията на бургаските писатели. Именно в „Канцеларията“ Христо Фотев посрещаше гости от Бургас и цяла България – от гарата те идваха първо при него. Тогава тя се изпълваше с най-голямо присъствие на интелект и метафори на единица площ в България – освен по времето, когато Христо Фотев беше сам в нея.

 

Но „Канцеларията“ – този сантиментален магнит, разположен в сърцето на Бургас – вместо да се съхрани и превърне в Музей на Христо Фотев, се комерсиализира, първо – в зала за хазарт, по-късно – в бирария. Тогава един древен римлянин запита: Къде са тези, които живяха преди нас? (Ubi sunt qui ante nosfuerunt?).

 

Същата съдба сполетя и разположените около „Канцеларията“ кафенета „Куба“ и „Малина“, малко след „Часовника“ – „Пиринчето“ и „Космос“.

 

Най-забележителното събитие на кръчмарството в Бургас се случва през август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаваната аудитория в града до 1995 г., около 20 години ръководена от баща ми – Нико Чалдъков. След „демократичен“ размисъл, през март 2011 г. Морското казино се превърна в активно функциониращ културен център под ръководството на Община Бургас. Кодът на кръчмарския ген на Бургас е заложен обаче през 1879 г. от Нико Попов – първият кмет на града. Тогава в Бургас имало 1200 къщи и 2490 жители. Кметът е съветвал „по-будните да отварят повече заведения за масово хранене, които да улесняват и развеселяват хората, за да забравят петвековното робство”.

 

Кметът просто е напомнял на бургазлиите: „радвайте се на живота, наслаждавайте се на мига.” Ехото на joie de vivre и carpe diem все още отеква в Бургас2, но старите бургазлии тъгуват за забравените кафенета и клубове. Защото превръщането на духа в материя е пагубно за всеки град.

 

Драги бургазлии, душата на града диша по-леко и възторжено, когато съхранява спомените си.

 

Другото е Прокоба, написана от Кирил Христов:

 

Народе мой, ще дойдат страшни дни…

 

. . . . . . . . . .

 

1 Dias, et al. Resveratrol: A potential hippocampal plasticity enhancer. Oxid Med Cell Longev 2016; DOI: 10.1155/2016/9651236; Liu, et al. Nerve growth factor protects against alcohol-induced neurotoxicity in PC12 cells viaPI3K/Akt/mTOR pathway. Alcohol 2017;52:12-18. DOI: 10.1093/alcalc/ agw077

 

2 Добре че арменският клуб „Ереван“ (зад църквата „Сурп Хач“) продължава да приема бургазлии и гости на града. Приветливостта на „Ереван“, обслужвана от Перси, поддържа интелектуалния и сантиментален чар на Бургас. Както и „Клуба на моряка“ – слизаш от рейса на модерно обновената автогара Юг и срещу нея „Клуба на моряка”. В коктейлната каюта – пейзаж от алкохол и блясък – капитани, боцмани, моряци и техни приятели – архетипове на колективната психология на романтизма и емоционалната интелигентност на Бургас.


 

Вашият коментар