За българска кирилица

Брой № 3 (31) / юни 2015, Имуномодулатори, профилактика и антиоксиданти

Уважаеми колеги,

От първия брой през 2008 г., сп. InSpiro се печата на българска кирилица. Така, екипът на списанието дава своята подкрепа в усилията на група български интелектуалци да популяризират и наложат българската кирилица за масово ползване в администрация, образование и  медии.

Списание InSpiro се присъединява към инициативата „За българска кирилица” като дава своя принос за утвърждаване на нашата национална културна идентичност.

Призоваваме читателите на сп. InSpiro също да подкрепят инициативата „За българска кирилица” на www.cyrillic.bg

Коста Костов

Главен рекатор на сп. InSpiro

 

М А Н И Ф Е С Т

на инициативата „За българска кирилица“

Защо българска кирилица?

 

На кирилица пишат в дванайсет държави и над 250 милиона души.

Отворете случайна страница от българска, руска, сръбска или монголска книга и ще откриете две неща – ние всички използваме кирилска писменост и на всеки език тя изглежда различно. Кирилицата ни свързва, но и различава, като изразява нашите индивидуалности.

Писмеността е навсякъде около нас и оставя своя отпечатък върху всички, дори и върху тези, които не могат да четат. Освен начин за общуване и обмен на информация, тя е система от символи, образи, запечатани в недрата на подсъзнанието ни.

Опознаваме буквите много преди да се научим да четем. За троянската керамика или Панагюрското съкровище научаваме много по-късно. Първото е чаровна регионална особеност, а второто – артефакт, докато буквите носим в сърцата си доживот.

Нашата писменост, заедно с общия ни български език, е в основата на нашата национална принадлежност.

Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми. Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност.

 

Българска или руска кирилица?

През 1708 година Петър I утвърждава „Гражданский шрифт“. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и по-подходящи за печат на светска литература.

През следващите десетилетия новата руска азбука продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни.

В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят.

Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност.

 

 

Ситуацията днес

Във всекидневната ни практика се използват и двата модела кирилица – руска и българска. Дори хората, които знаят и предпочитат българския вариант, ежедневно са принудени да използват руския заради употребата на компютър и интернет. Дори при осъзната необходимост, шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати.

Талантливите млади автори на оригинални шрифтове най-често не намират за нужно да правят българска кирилица. Ако в шрифтовете им има кирилица, тя е в повечето случаи от руския модел, защото така шриф­тът се продава по-добре.

От висшите учебни заведения по изкуствата излизат образовани и ентусиазирани дизайнери и художници, които осъзнават значението на българската кирилица, но неблагоприятната бизнес и културна среда бързо ги превръщат в конформисти.

Проблемът с така наречените „наборни шрифтове“, с които се оформят дълги текстове, е сериозен! И до днес масово в книгите се използва Times New Roman (с руска кирилица) не заради естетическите му качества, а заради това, че е най-популярният шрифт „по подразбиране“ в офисния, дизайнерския и издателския софтуер.

Това е инерцията, на която ние се противопоставяме.

 

Програма

Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:

1. Популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;

2. Организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;

3. Привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии.

 

В заключение

Културната идентичност е духовна сила, която трябва да изследваме и опознаваме. За да възпитаме децата си с любов към българското, трябва да съхраним и развием онова, което ни определя като българи. Да помним, че кирилицата тръгва от нашите земи, тя е основа на културата ни. Нека я познаваме, пазим и предаваме нататък!

Борил Караиванов

Велина Мавродинова

Илия Груев

Кирил Златков


 

Вашият коментар