Премиерата на новата кинга на Румен Леонидов „Румботавър” се състоя на 5 септември в Художествената галерия в Созопол, в рамките на тазгодишната „Аполония”. Изданието включва творби от различни творчески периоди на автора. Стихотворенията в него са писани между 1976 г. и 1996 г. „Искам да дръпна чертата под моите дългогодишни общувания с Н. В. Поезията и да подложа на обществена оценка най-доброто от своите занимания на словослагател, който предпочита да не се слага на никого“, каза поетът, който се самонарича Румботавър.
Съставител и редактор на книгата е проф. д-р Галя Симеонова-Конах, която в послеслова към книгата споделя: „Вземайки в ръка книгите на Румен Леонидов се оказва – въпреки годините – че поезията му е като нестареещия портрет на Дориан Грей, поетът се е посветил на литературата до такава степен, че изследването на неговия живот и ангажираност извън нея ни се струва безпредметно. Избраните творби, озаглавени „Румботавър“, са ключ към твореца, човека, приятеля, противника, пресъздават атмосферата, преживяванията на българския интелектуалец от последните три десетилетия…, многостранния, колоритен образ на поета от околностите на „Сам дойдох”… Той принадлежи към най-значителните и оригинални автори на литературното поколение дебютирало през осемдесетте години на ХХ век…
Поетът се самонарича Румботавър и този необикновено изразителен неологизъм вярно предава качествата на лирическия Аз и художествената му чувствителност. Метафората на Румботавъра е изведена като изконна идея и образ в поетическата книга, стихотворенията са подбрани и композирани в нов мисловен ред, който извайва двуделния характер, класическата синергия на „румботавърската” поезия, от една страна – разкъсвана от емоции, от морално безпокойство, страстна, полемична, безмилостна в преценките. Докато в дълбоката си художествена структура това творчество притежава истински класическа вътрешна подредба, хармонията на една душевност и преживяване на света и човешкото, които ни предоставят неочаквана възможност за разгадаване знаците на Руменовата Арс Поетика, а посредством нея и човешкия универсум.”
„Защото аз съм вече Румботавър…“
Стига с този Румботавър…
Бях говедочовек, бях човекобик,
освирепял от безпомощността
да проговори. Да го чуят.
Сега в този хор от говорещи,
пишещи и припяващи все повече ми се мълчи.
Няма нужда да се вика.
С вокални изпълнения светът не може да се оправи.
Човекът у нас се оказа безгласна буква.
И ако иска да промени
нещо около себе си, може в най-добрия случай
(пак за себе си) да се лепне за някоя /съ/ гласна буква.
И да си регистрират еднолична сричка.
Другият вариант е катастрофален –
две съгласни букви трудно се изговарят
и езикът на националната ни същност ги пренебрегва
като ненужни и
нищожни.