Високо селективни бета-блокери и бронхообструктивни болести

Брой № 3 (23) / септември 2013, Фенотипи при ХОББ и астма

ХОББ е широкоразпространена болест, от която страдат милиони хора по света. Възпалението, стоящо в основата на патогенезата, е причина за извънбелодробните прояви. Важен фактор, оказващ влияние върху естествения ход на болестта и ефекта от лечението са придружаващите болести. Сърдечно-съдовите болести заемат водещо място сред придружаващите ХОББ състояния1. По данни на Karoli и Rebrov  27% от болните с ХОББ имат коронарна сърдечна болест2. Една от причините за високата честота на сърдечно-съдовите болести при пациентите с ХОББ е общият рисков фактор – тютюнопушенето, предизвикващо хронично възпаление в малките дихателни пътища (ДП) и в кръвоносните съдове, където води до развитие на атеросклероза1,3.

Едни от най-предписваните сърдечно-съдови лекарства са β-блокерите (ББ)4. Te са въведени в практиката от носителя на Нобелова награда за медицина сър Джеймс Блек през 60те години на ХХ век с цел да противодействат на страничните ефекти от адренергичната стимулация. Те влияят на различни елементи от проводната система на сърцето:

  • потискат синусовия възел (хронотропен ефект)
  • потискат атриовентрикуларния възел (дромотропен ефект);
  • намаляват контрактилитета на миокарда (инотропен ефект).

В човешкия организъм има 3 вида β-рецептори:

- β1, разположени в сърдечни сарколеми, при чието активиране се повишава сърдечната честота и силата на миокардната контракция. В бронхите също се откриват β1-рецептори 15;

- β2, разположени предимно в бронхиалните и съдовите гладкомускулни клетки, при чието активиране се развиват бронхо- и вазодилатация 5;

- β3, разположени в кафявата и бялата мастна тъкан и скелетните мускули, при чието активиране се развива липолиза, окисление на мастите, увеличава се разхода на енергия и инсулиновата чувствителност, поради което се възлагат надежди на β3-агонистите и в борбата с диабета6,7.

Блокирането на β1-рецепторите повлиява благоприятно некрозата на кардиомиоцитите, повишения риск от камерно мъждене, образуването на атеросклеротични плаки и левокамерната хипертрофия, развиващи се в следствие на хроничната симпатикусова стимулация, стояща в патогенезата на хипертонията 8-13.

Блокирането на β2-рецепторите се свързва и с определени метаболитни нарушения, засягащи нивото на кръвната захар, гликирания хемоглобин, инсулиновата чувствителност, свободните мастни киселини, плазмените триглицериди, нивата на VLDL и HDL 14.

Симпатикусовата нервна система регулира тонуса на бронхите, като при β-адренергична стимулация се предизвиква бронходилатация. β-рецепторните антагонисти, блокиращи β2-рецепторите, водят до бронхоконстрикция при пациенти с обструктивни белодробни болести, като ХОББ и астма, поради инхибиране на симпатикусовата стимулация на бронхиалната гладка мускулатура. По този начин неселективните ББ (потискащи както β1-, така и β2-рецепторите)  са противопоказани при астматици. За избягване на бронхоконстрикцията се препоръчва употребата на селективни (кардиоселективни) β1-блокери с много висок афинитет към β1-рецепторите15,16. Такава висока β1-селективност в редица проучвания е показал bisoprolol, сравнен с други кардиоселективни ББ, като atenolol, metoprolol, betaxolol и celiprolol15,17,18.

Независимо от общоприетия термин кардиоселективност, последната е доза зависим феномен15. В проведени клинико-фармакологични проучвания със здрави доброволци и пациенти с астма и ХОББ е установено, че bisoprolol в доза 5-10 mg веднъж дневно до максимална еднократна доза 20 mg е с висока β1-селективност15. Трябва да подчертаем, че по данни на Lammers et al., вероятно поради наличието на β1-рецептори в бронхите, bisoprolol в дози 10 и 20 mg предизвивка спад във ВЕД 2 часа след приема при астматици16,19.

Тревогите от употребата на ББ са свързани с наблюдаваните метаболитни промени и  невъзможността на частично селективните ББ като atenolol да повлияят на левокамерната хипертрофия и да намалят честотата на сърдечно-съдовите събития. Дори в Консенсуса на Британското дружество по хипертония е посочено, че:

- ББ не се препоръчват за рутинна първоначална терапия на хипертонията;

- комбинацията от ББ и диуретик не се препоръчва поради повишения риск от развитие на диабет;

- при пациенти до 55 г. първоначално лечението трябва да започне с АСЕ-инхибитор или ангиотензин II рецепторен антагонист 20,21.

Неселективните медикаменти като propranolol, timolol и nadolol повлияват по-зле метаболизма, сравнено с частично β1-селективните metoprolol и atenolol22. Високо β1-селективните като bisoprolol не повлияват метаболизма на кръвната захар, липидите и инсулиновата чувствителност23,24. Изследванията на редица автори са показали, че по-модерните ББ не предизвикват метаболитни нарушения и са по-подходящи за възрастни хипертоници25-30.

Много клиницисти все още се двоумят дали да започнат лечение с ББ при пациенти с ХОББ или астма поради страха от бронхоконстрикция31. Лекарите считат ХОББ като противопоказание за лечение с ББ заради  единични данни от проучвания за предизвивкан от ББ остър бронхоспазъм32-36. Benson et al. установяват, че при пациентите с обратима обструктивна  болест на дихателните пътища ББ повишават реактивността на ДП и могат да предизвикат бронхоспазъм, както и намаляване на отговора към инхалаторните или пероралните β2-рецепторни агонисти37. Представените данни по-скоро отричат използването на ББ при болни с обструктивни белодробни болести като ХОББ и астма. В литературата обаче са налице и други доказателства – за благоприятен ефект от приложението на ББ при тези болни. Според Navas и Taylor кардиоселективните ББ с афинитет към β1-рецепторите теоретично имат по-малко странични ефекти върху белия дроб. Те конкурентно блокират отговора към β-адренергична стимулация, като селективно блокират β1-рецепторите и почти не оказват ефект върху β2-рецепторите, освен в по-големи дози38.

Вътрешната симптатикомиметична активност е друг фактор, повлияващ крайния резултат от лечението с ББ. По данни на Yusuf et al. ББ без вътрешна симпатикомиметична активност намаляват смъртността с около 30%, сравнено с намаление от около 10% от ББ със значителна вътрешна симпатикомиметична активност39. При сравняване на 6 различни ББ (xalometrol, bucindolol, nebivolol, carvedilol, bisoprolol и metoprolol) в проучвания с болни със сърдечна недостатъчност, получаващи и АСЕ-инхибитори, е установено, че липсата на вътрешна симпатикомиметична активност е важна за постигане на оптимални резултати от лечението25.

Какво показват клиничните проучвания? В свои метаанализи Salpeter et al. изследват влиянието на кардиоселективните ББ върху белодробната функция при пациенти с ХОББ. Авторите установяват, че при пациентите, неполучаващи ББ като редовна терапия еднократното приложение на ББ води до понижение на ФЕО1 със 7,46%, което се преодолява напълно от лечение с инхалаторен β-агонист. Промяната във ФЕО1 е била със статистически значимо по-голямо увеличение при пациентите, получавали ББ като постоянна терапия. Също така, при тези болни не е било наблюдавано значимо снижение на ФЕО1 от кардиоселективните медикаменти. Тези резултати дават осование на Salpeter et al. да заключат, че кардиоселективните ББ не причиняват значим спад на белодробната функция и са безопасни за пациентите с ХОББ40,41.

В подкрепа на този извод е проучването на Dorow, Bethge и Tönnesmann15. Те изследват ефекта на 20 mg bisoprolol, сравнено с atenolol 100 mg върху систолното и диастолното артериално налягане, съпротивлението на ДП, сърдечната честота, ФЕО1 и обема на интраторакалния газ при 12 пациента с ХОББ без предхождаща астма и с придружваща стабилна ангина пекторис. Резултатите показват, че приложението и на двата ББ води до снижаване на систолното и диастолното артериално налягане и на сърдечната честота. По отношение на съпротивлението на ДП обаче установяват, че atenolol повишава съпротивлението, докато нивото му остава почти непроменено след приложението на bisoprolol (фиг. 1, фиг. 2)15. Няма разлика между bisoprolol и плацебо по отношение на ефекта им върху съпротивлението на ДП. По отношение на ФЕО1 и обема на интраторакалния газ не е била установена разлика между изследваните медикаменти15.

 

Фиг. 1. ß1-селективност и белодробна функция при коронарно болни пациенти с ХОББ 15.

 

Фиг. 2. ß1-селективност и белодробна функция при болни с астма и хипертония (2 ч след прием)54.

 

Наличните доказателства подкрепят използването на ББ на пациенти с коронарна болест и ХОББ или астма, което понижава едногодишната смъртност до ниво, подобно на това при пациенти без ХОББ или астма и без влошаване на дихателната функция42. Short et al.  изследват база данни с над 6000 пациента с ХОББ и сърдечно-съдови болести, получаващи ББ. Техният анализ показва, че тези медикаменти снижават общата смъртност, като е налице положителен адитивен ефект между ББ и медикаментите, използвани за лечение на ХОББ. Авторите не откриват влошаване на ФЕО1 и ФВК от употребата на ББ при пациентите, лекувани с дългодействащи β-агонисти43. Понижението на смъртността при пациенти с ХОББ, вероятно се дължи на протективното им влияние върху придружващите ХОББ коронарна болест и хронична сърдечна недостатъчност43,44. Според Navas и Taylor въздържането от прилагането на ББ при възрастни пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и белодробна болест може да представлява риск за смъртен изход при тези болни38. В ретроспективно изследване Gottlieb et al. установяват, че лечението с ББ при тези пациенти снижава смъртността с 40%45. Etminan et al., анализирайки 9 ретроспективни кохортни проучвания с пациенти с ХОББ, получаващи ББ, също стигат до заключението, че тези медикаменти снижават смъртността при тези пациенти4. ББ се понасят добре от болните със сърдечна недостатъчност, дори и от тези с придружващи болести като захарен диабет, ХОББ и периферни съдови болести46.

Ind et al. установяват, че добавянето на tiotropium към лечението на астматици, получаващи ББ предотвратява предизвикания от тях бронхоспазъм, поради което Tashkin et al.  предлагат на пациентите с ХОББ, получващи ББ да се добавя tiotropium47,48. Според Short et al.  едно от обясненията за благоприятното повлияване на ХОББ от ББ (най-вече кардиоселективните) е, че хроничното потискане на β-рецепторите води до стимулиране (up-regulation) на β2-рецепторите43. Според Wang et al. друга причина за благоприятния ефект на ББ при болните с ХОББ и придружаващи сърдечни болести се крие във вероятните плейотропни ефекти на кардиоселективните ББ като carvedilol, подобни на тези при статините, изразяващи се в антиоксидантни свойства и блокиране на α-адренорецепторите49.

Bisoprolol притежава 19 пъти по-голяма селективност към β1-рецепторите, отколкото към β2-рецепторите. При сравняване с други ББ е установено, че atenolol, metoprolol и betaxolol са с по-ниска селективност към β1-рецепторите, а propranolol и carvedilol не са показали такава50.

Bisoprolol е с добре балансирана фармакокинетика, поради което са налице малки вътре- и междуиндивидуални разлики на фармакокинетичните му характеристики. Абсорбцията му при перорално приложение е повече от 90%, като бионаличността е почти 90% (само 10% от медикамента претърпява т.нар. first-pass effect). Храненето не оказва влияние върху плазмената концентрация. Bisoprolol се свързва с плазмените протеини в 30%, поради което взаимодейства слабо с други лекарства чрез изместването им от плазмените протеини. Елиминирането му поравно (50% на 50%) през черния дроб и бъбреците под формата на неактивни метаболити го прави независим от евентуална бъбречна и чернодробна недостатъчност. Поради дългия си плазмен елиминационен полуживот – 10 до 12 часа – bisoprolol притежава гарантирана 24-часова ефективност при дозиране веднъж дневно, което допринася за добър комплайънс на пациентите към терапията с него51.

Bisoprolol е ефективен, с добра поносимост и с добър профил на безопасност при дългосрочно лечение на артериалната хипертония52. В проучване с 42 пациента с есенциална хипертония, проведено с 3-месечно титриране на дозата на медикамента и с последващ 5-годишен период на наблюдение е установено, че ефектът на bisoprolol върху серумните липиди е бил почти пренебрежим. Не са били отчетени значими промени както в нивата на общия холестерол, така и на HDL- и LDL-холестерола52. Bisoprolol не оказва влияние върху въглехидратния метаболизъм53. Сравнен с плацебо, той не променя нивото на кръвната захар и гликирания хемоглобин, поради което употребата му не налага промяна в дозата на пероралните противодиабетни средства53.

Изложените факти ни дават основание да преосмислим мястото на ББ в терапевтичните схеми за лечение на сърдечно-съдовите болести, придружаващи ХОББ и астма. Изводът, който можем да направим, е, че колкото по-селективен и с минимална вътрешна симпатикомиметична активност е един ББ, толкова по-подходящ би бил той при тази категория пациенти. В подкрепа на това заключение идва фактът, че в последната редакция на GOLD от 2013 г. е записано, че „лечението с bisoprolol и carvedilol се понася добре от пациенти с умерено-тежка обструкция на въздушния поток със сърдечна недостатъчност клас II по NYHA”. По отношение повлияване на дихателната функция, bisoprolol е бил с по-добри характеристики, спрямо carvedilol1. В глава 6 «ХОББ и придружаващи болести“ на ръководството, кардиоселективните β1-блокери се препоръчват като средство на първи избор при болни с ХОББ и придружаващи сърдечно-съдови болести – исхемична болест, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, предсърдно мъждене, когато в лечението им се налага да се прибегне към ББ1.

Редакция: Коста Костов

Литература:

  1. Global Strategy for the Diagnosis, Management, and Prevention of Chronic Obstructive Pulmonary Disease, revised 2013, available at:www.goldcopd.org
  2. Karoli NA, Rebrov AP. 2005. Chronic obstructive lung disease and coronary heart disease. Klin Med (Mosk)2005; 83: 72–6
  3. Sin DD,Man SF.Why are patientswith chronic obstructive pulmonary disease at increased risk of cardiovascular diseases? The potential role of systemic inflammation in chronic obstructive pulmonary disease. Circulation 2003;107:1514-9
  4. Etminan et al. Beta-blocker use and COPD mortality: a systematic review and meta-analysis BMC Pulm Med 2012; 12: 48
  5. Albouaini K. et al. Beta-blockers use in patients with chronic obstructive pulmonary disease and concomitant cardiovascular conditions. Int J COPD 2007; 2(4): 535–540
  6. Arch JR. Beta-3 adrenoceptor agonists: potential, pitfalls and progress. Eur J Pharmacol 2002; 440: 99–107
  7. de Souza CJ, Burkey BF. Beta-3 adrenoceptor agonists as antidiabetic and anti-obesity drugs in humans. Curr Pharm Des 2001; 7: 1433–49
  8. Cruickshank JM, Degaute JP, Kuurne T, et al. Reduction of stress/ catecholamine induced cardiac necrosi by beta-1 selective blockade. Lancet 1987; 2: 585–9
  9. Kramer B, Sautter R, Gulker H, et al. Influence of ISA of betablockers on ventricular fibrillation threshold and ventricular fibrillation. Circulation 1981; 64(4): A 461
  10. Helin P, Lorenzen I,Garbarsch C,MattiessenME. Arteriosclerosis in the rabbit aorta induced by noradrenaline. Atherosclerosis 1970; 12: 125–32
  11. Kaplan JR, Manuck SB, Adams MR, Clarkson TB. The effects of beta-blockers on atherosclerosis and its complications. Eur Heart J 1987; 8: 928–44.
  12. Kaplan JR, Mannuck SB, Adams MR, Weingand KW, Clarkson TB. Inhibition of coronary therosclerosis by propranolol in behaviourally predisposed monkeys fed on atherogemic diet. Circulation 1987; 76: 1364–72.
  13. Strand AH, GudmundsdottirH,Os I, et al. Arterial plasma noradrenaline predicts left ventricular mass independently of blood pressure and body build in men who develop hypertension over 20 years. J Hypertens 2006; 24: 905–13
  14. Cruickshank JM, Higgins TJC, Pennert K, Thorpe JM, Zacharias FM, Zacharias FJ. The efficacy and tolerability of antihypertensive treatment based on atenolol in the prevention of stroke and the regression of left ventricular hypertrophy. J Hum Hypertens 1987;1(2): 87–93
  15. Dorow P., Bethge H., Tönnesmann U. Effects of Single Oral Doses of Bisoprolol and Propranolol on Airway Function in Nonasthmatic Chronic Obstructive Lung Disease and Angina Pectoris. Eur J Clin Phramacol 1986; 31: 143-147
  16. Barnett DB, Rugg EL, Nahorsk SR. Direct evidence of two types of β-adrenoreceptor binding site in lung tissue. Nature 1978; 273: 166-168
  17. Sorbini CA, Grassi V, Tantucci C, Todisco T, Motolese M, Verdecchi P. Acute effects of oral metoprolol on ventilatory function in patients with chronic obstructive lung disease. Acta Ther 1982; 8: 5-16
  18. Tattersfield AE, Cragg DJ, Bacon RJ. Assessment of β-adrenoreceptor selectivity of a new β-adrenoreceptor antagonist, bisoprolol, in man. Br J Clin Pharmacol 1984; 18: 343-347
  19. Lammers JWJ, Folgering HTM, von Herwaarden CLA. Ventilatory effects of beta1-receptor-selective blockade with bisoprolol and metoprolol in asthmatic patients. Eur J Clin Pharmacol 1984; 27: 141-145
  20. NICE clinical guidelines 34.Hypertensionmanagement of hypertension in adults in primary care. www.nice.org.uk, ISBN 1-84629-222-0. June 2006-08-01
  21. Williams B. Evolution of hypertension: a revolution in guidelines. Lancet 2006; 368: 6–8
  22. Cruickshank JM, Prichard BNC. Beta-blockers in Clinical Practice. 2nd edition. Edinburgh: Churchill-Livingstone; 1994. p. 87–258
  23. Dominguez LJ, Barbagello M, Jacober SJ, Jacobs DM, Sowers JR. Bisoprolol and captopril effects on insulin receptor tyrosine kinase activity in essential hypertension. Am J Hypertens 1997; 10: 1349–55
  24. Fogari R, Zoppi A. The clinical benefits of beta-1 selectivity. Rev Contemp Pharmacother 1997; 8: 45–54
  25. Cruickshank JM. Are we misunderstanding beta-blockers. Int J Cardiol (2007), doi:10.1016/j.ijcard.2007.01.069
  26. Dunder K, Lind L, Zethelius B, Berglund L, Lithell H. Increase in blood glucose concentration during anti-hypertensive treatment as a predictor of myocardial infarction; population based cohort study. BMJ 2003; 326: 681–4
  27. Lindholm LH, Persson M, Alaupovic P, Carlverg B, Svensson A, Samuelsson O. Metabolic outcome during 1 year in newly detected hypertensives (ALPINE study).  J Hypertens 2003; 21: 1563–74
  28. Opie LH, Schall R. Old anti-hypertensives and new diabetes. J Hypertens 2004; 22: 1453–8
  29. Verdecchia P, Reboldi G, Angeli F, Borgioni C, Gattobigio R, Filippucci L. Adverse prognostic significance of new diabetes in treated hypertensive subjects. Hypertension 2004; 43: 963–9
  30. Messerli FH. The LIFE study: the straw that should break the camel’s back. Eur Heart J 2003; 24: 487–9
  31. The sixth report of the Joint National Committee on prevention, detection, evaluation, and treatment of high blood pressure. Arch Intern Med 1997; 157:2413–2446
  32. Tattersfield AE. Beta adrenergic antagonists and respiratory disease. J Cardiovasc Pharmacol 1986;  8(Suppl 4): S35–9
  33. Tattersfi eld AE. Respiratory function in the elderly and the effects of beta blockade. Cardiovasc Drugs Ther 1990; 4: 1229–32
  34. Belli G, Topol EJ. Adjunctive pharmacologic strategies for acute MI. Contemp Intern Med 1995; 7: 51–9
  35. Craig T, Richerson HB, Moeckli J. Problem drugs for the patient with asthma. Compr Ther 1996; 22: 339–44
  36. Kendall MJ. Clinical relevance of pharmacokinetic differences between beta blockers. Am J Cardiol 1997; 80: 15J–19J
  37. Benson MK, Berrill WT, Cruickshank JM, Sterling GS. A comparison of four beta-adrenoceptor antagonists in patients with asthma. Br J Clin Pharmacol 1978; 5: 415–419
  38. Navas EV., Taylor DO. Can patients with COPD or asthma take a beta-blocker? Clev Clin J Med 2010; 77(8): 498-499
  39. Yusuf S, Peto R, Lewis J, Collins R, Sleight P. Beta-blockade during and after myocardial infarction: an overview of the randomised trials. Prog Cardiovasc Dis 1985; XVII(5): 335–71
  40. Salpeter SR, Ormiston TM, Salpeter EE, Poole PJ, Cates CJ. Cardioselective beta-blockers for chronic obstructive pulmonary disease: a meta-analysis. Respir Med 2003; 97: 1094–1101
  41. Salpeter SR, Ormiston TM, Salpeter EE. Cardioselective beta-blockers in patients with reactive airway disease: a meta-analysis. Ann Intern Med 2002; 137: 715–725
  42. Chen J, Radford MJ, Wang Y, Marciniak TA, Krumholz HM. Effectiveness of beta-blocker therapy after acute myocardial infarction in elderly patients with chronic obstructive pulmonary disease or asthma. J Am Coll Cardiol 2001; 37: 1950–1956
  43. Short PM, Lipworth SI, Elder DH, Schembri S, Lipworth BJ: Effect of beta blockers in treatment of chronic obstructive pulmonary disease: a retrospective cohort study. BMJ 2011. doi:10.1136/bmj.d2549
  44. Rutten FH, Zuithoff NP, Hak E, Grobbee DE, Hoes AW: Beta-blockers may reduce mortality and risk of exacerbations in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Arch Intern Med 2010;  170: 880–887
  45. Gottlieb SS, McCarter RJ, Vogel RA. Effect of beta-blockade on mortality among high-risk and low-risk patients after myocardial infarction. N Engl J Med 1998; 339: 489–497
  46. Heart Failure Society of America. Executive Summary:HFSA 2006 comprehensive heart failure practice guidelines. J Card Fail 2006; 12: 10–38
  47. Tashkin DP, Celli B, Senn S, Burkhart D, Kesten S, Menjoge S, et al. A 4-year trial of tiotropium in chronic obstructive pulmonary disease. N Engl J Med 2008; 359: 1543-54
  48. Ind PW, Dixon CM, Fuller RW, Barnes PJ. Anticholinergic blockade of beta-blocker-induced bronchoconstriction. Am Rev Respir Dis 1989; 139: 1390-4
  49. Wang R, Miura T, Harada N, Kametani R. Pleiotropic effects of the betaadrenoceptor blocker carvedilol on calcium regulation during oxidative stress-induced apoptosis in cardiomyocytes. J Pharmacol Exp Ther 2006; 318: 45–52
  50. Smith C., Teitler M. Beta-blocker selectivity at cloned human beta1- and beta2-adrenoceptors. Cardiovasc Drugs Ther 1999; 13: 123-126
  51. Leopold G. J Balanced pharmacokinetics and metabolism of bisoprolol. Cardiovasc Pharmacol 1986; 8 (Suppl. 11): 16–20
  52. Frithz G. 5th Internat Symposium on Cardiovascular Pharmacotherapy, Minneapolis, Abstract 1993
  53. Janka HU et al. Influence of bisoprolol on blood glucose, glucosuria, and haemoglobin A1 in noninsulin-dependent diabetics. J Cardiovasc Pharmacol 1986; 8  (Suppl. 11): 96–99
  1. Chatterjee SS. The cardioselective and hypotensive effects of bisoprolol in hypertensive asthmatics. J Cardiovasc Pharmacol 1986; 8(Suppl. 11): S74–S77
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.

 

Един коментар към “Високо селективни бета-блокери и бронхообструктивни болести”

Отговори
  1. Димитър Димитров казва:

    Конвенционалната медицина не обръща почти никакво внимание на превенцията на заболяванията. Тя се стреми да премахва следствията, което е и по-трудно и по-скъпо.Както твърдят американските спсания по превантивна медицина това се дължи на огромния натиск на БигФарма-третата по печалби промишленост.Един пример. От десетилетие се знае, че холестерола не е причина за сърдечно-съдовите заболявания. Той просто е следствие от основната причина за атеросклерозата-възпалителните процеси в организма. Тези процеси увреждат органите в тялото в т.ч. и ендотелиума, което предизвиква свръхпроизводство на холестерол.Как така холестерола ще е причина, след като 80% се произвежда от черния дроб.Затова основно внимание се обръща на биомаркерите на възпалителните процеси- hs-С-реактивния протеин и стойностите на провъзпалителната аминокиселина хомоцистеин. За съжаление тези два рискови фактори не влизат в програмата за профилактичните прегледи.

Вашият коментар

Информацията в тази страница е предназначена само за лекари или фармацевти.
Като потвърждавате, че сте медицинско лице, Вие поемате цялата отговорност за анализирането и използването й.

Медицински специалист ли сте?

Да     Не