„Грами“ за Чик Къриа и Световен ден на джаза в Париж

Брой № 2 (30) / април 2015, Тежка астма

Струпването на няколко знаменателни дати (през 2017 г. ще се закръгли цял век от първия джазов звукозапис, реализиран от Original Dixieland Jass band), свързани с появата и популяризирането на джазовото изкуство, накара света най-сетне да избере една и да я превърне в Световен ден на джаза. Под егидата на ЮНЕСКО това се случи през 2012 година, а за дата бе избран 30 април. Както повелява историята, първите тържества се проведоха на „Конго скуеър“ в Ню Орлийн, люлката на джаза. Следващата година център на честването бе Истанбул, а миналата година – Осака. И в двата града Световният ден на джаза предложи концерти на цяло съзвездие от артисти, сред които – разбира се! – преобладаваха американските джазмени. За 30 април 2015 година за световна столица на джаза е избран Париж, където освен официалният представител на ЮНЕСКО Хърби Хенкък ще музицират още Уейн Шортър, Ди Ди Бриджуотър, Дайана Рийвс, Ал Жеро, Маркъс Милър и ред други съвременни гиганти на тази музика. При това денят ще се отбележи подобаващо в няколкостотин града по целия свят, подготвен и реализиран както от неправителствени и професионални сдружения, така и от общински, та дори и държавни институции. (Следва минутка за сравнение с картината в България и размишления върху темата.)

Точно Световният ден на джаза ни дава повод да хвърлим едно око и коментираме наградите „Грами“ за джаз на Американската звукозаписна академия за 2014 година. Точно на този раздел българските медии, печатни и електронни, обществени и частни, никога не обръщат внимание. Което е допълнителен мотив за попълване на празнината и бърз обзор на състезанието, провело се за 57-ми път на 8 февруари 2015 година.

Преди няколко години лавино­образно нарастващият брой на конкурсните категории (над 100) накара организаторите от академията да потърсят механизми за овладяване на стихийния процес. За съжаление оригинална рецепта не се намери и в ход влезе най-често употребяваният по света инструмент – този на съкращенията. Категориите бяха намалени с двадесетина, протестите вдигнаха временен шум и постепенно затихнаха. През 2012 година орязването не подмина и джаза. От шест категориите станаха четири и отново се вдигна протестен шум.

Политиката на компромиса даде резултат и през 2013 и 2014 г. категориите се заковаха на пет. В първата от тях Чик Къриа не взе нито едно бронзово грамофонче. Но преди два месеца той триумфално вдигна цели две (21-во и 22-ро), които отвориха нова десятка във витрината му с награди. Своето първо „Грами“ джазменът печели през 1975 година, а номинациите му до момента са точно 40! Наградите Чик Къриа печели в категориите „Най-добър инструментален албум“ и „Най-добро джаз соло“. Албумът е тройният Trilogy (Concord Jazz), реализиран в ансамбъл с басиста Крисчън МакБрайд и барабаниста Брайън Блейд. Сред номинираните са още „Брайън Блейд & Дъ фелоушип бенд“, „Фред Херш трио“, триото Боби Хатчесън/Дейвид Санборн/Джоуи Де Франческо с Били Харт, Джейсън Морън. Интересен е творческият подход при смесването на Trilogy, който обединява фрагменти от концерти на триото във Вашингтон, Оуклънд, Испания, Швейцария, Словения, Турция, Австрия и Япония. Майсторската работа на екипа на лейбъра „Конкорд джаз“ постига внушението на монолитен, макар и доста продължителен концерт, а също така и на единна акустична среда. Като най-добро джаз соло Чик Къриа е отличен за импровизацията си в пиесата Fingerprints от същия троен албум. При това в конкуренция с пианистите Кени Барън, Фред Херш и Бред Мелдау и тенор саксофониста Джо Ловано.

Името на Джо Ловано (а с него и на българския басист Петър Славов-младши!) е свързано и с номинацията в категорията „Латино джаз“ на албума The Latin Side of Joe Henderson. За съжаление се разминава с бронзовото грамофонче, присъдено този път на „Артуро О‘Фарил & Афро Латин джаз оркестра“, но изборът му в две категории ни препраща към много високото равнище, на което работи Петър Славов-младши, редуващ се в състава с нашумялата басистка Есперанца Спалдинг. Методиката, по която Американската звукозаписна академия избира своите номинации и награди, е строго професионална. Тя е от типа класации Poll, определяща избора чрез пряко гласуване, и се отличава от класациите Charts, които се съставят според обема на продажбите. Право на глас имат всичките няколко хиляди членове на Академията, без изключение професионалисти в звукозаписната индустрия – мениджъри, продуценти, тонрежисьори, критици, редактори и т.н. При това всеки от тях дава своя глас само в областта, в която работи като специалист. За джазовия раздел на „Грами‘2014“ през февруари са гласували около 1500 души, равноправни членове на Академията. Моделът, естествено, е взет от киното и наградите „Оскар“, но е съобразен със спецификата на музикалното изкуство и звукозаписа.


 

Вашият коментар