А знаехте за този спомен скъп, че
накрая ще премине
в тъжна песен.
Луната беше
като златно зъбче
в усмивката на циганин небесен.
Нощта бе повече и от прекрасна,
макар че всъщност
беше мимолетна.
Уви, най-светлото
у вас угасна
и нивга повече след туй не светна.
Бог само знае нас какво ни чака
и колко са ни преброени дните,
така че просто
свиквайте със мрака,
преди да си затворите очите!
Васил Сотиров
Снимка: Росен Калпачки