И ангели със кадифени нокти ще ме вдигнат
над свечерения Созопол…
Над залеза със пясъчните мигли,
над залива – загадъчен и топъл.
А някъде далече, сред морето,
делфините за мене ще заплачат.
От самота – до ужас – ще засвети
на мозъка им фосфора във здрача.
Ще дойде вятър. Ще разпръсне дните.
И в сенките на старите смокини
душата ми на пръсти ще премине
под шепота уплашен на звездите.