Каква ирония – според Григорианския календар (нов стил), въведен в България на 1 април 1916 година, вече 108 години рожденият ден на Христо Ботев се отбелязва на Йордановден (6 януари 1848 г.), а не на Рождество, когато всъщност е роден – 25 декември 1847 г. (стар стил).
Ако беше се родил на Йордановден, Ботев щеше да носи името Йордан, а не Христо. Ако тачим паметта на гениалния поет, рожденият му ден трябва да се чества на Рождество Христово, независимо от календарните корекции. Приляга му Рождество, защото раждането на Ботев на този християнски празник е знак от Бога, че се случва Рождество на българската поезия чрез раждането на нейния най-значим представител – първи сред първите. Имаме изключителни поети, но всички се равняват по Ботев, наречен от Гео Милев „расов гений“. Само 20 стихотворения за 28 години живот, писани в мразовитата квартира в Одеса или в румънските кръчми, върху парчета от вестник, на светлината на свещ. Стихотворението „Хайдути“ Ботев пише на 16-17 годишна възраст (1864-1865), „Майце си“ – на 19 години, а „На прощаване“ – в 1868 г., когато е на 20.
Трудно е да възприемем факта на съществуване на Ботевата поезия, толкова зряла и завършена, появила се в страна със скромна литературна продукция, без изявена поетична традиция, без поетичен предвестник от подобна величина. Единствената логична причина за внезапната поява на гения е необходимостта от универсален език, на който Бог да говори на българския народ. Поезията на Ботев е тъкмо този език, на който безмълвното българско сърце разговаря с Вселената.
Каквито и промени да се правят в календара, те не променят вселенския духовен порядък и хора като Ботев са поетично Рождество и вселенско Богоявление.
Чест и слава на гения!
25 декември 2025 г.
