Възстанoвяване на загубено обоняние след коронавирусна инфекция.

Брой № 2 (60) / април 2021, Рехабилитация след КОВИД-19

РЕЗЮМЕ

Трайната или временната загуба на обоняние е едно нерядко срещано последствие от преживяна коронавирусна инфекция. Пациентите приемат обонятелното нарушение като сериозен проблем, който в определени ситуации може да се окаже животозастрашаващ. Целта на статията е да се проучат терапевтичните възможности на физикалните методи и средства и да се представи клиничният опит на УЦИМ-МУ-Варна при възстановяване на загубено обоняние вследствие преживяна коронавирусна инфекция. 

 

Методология на изследването: Материал: 28 пациенти, преминали през УЦИМ-МУ-Варна за периода от м. септември 2020 г. до м. февруари 2021 г. с водещи оплаквания от загуба на обоняние вследствие на преживяна коронавирусна инфекция, с давност над един месец от началото на инцидента. Методи: документално-съдържателен анализ на научните публикации за приложението на физикални фактори и ароматерапия при загуба на обоняние.

 

Резултати: Научното познание признава мястото на преформираните физикални фактори за повлияване на обонятелните нарушения, а акупунктурата и ароматерапията успешно допълват физиотерапевтичния план. Клиничният опит на УЦИМ-МУ-Варна с 28 пациенти, загубили обоняние вследствие ковид-инфекция установява, че при 35,7% от тях се наблюдава пълно възстановяване на обонянието в края на терапевтичния курс; в 53,6% пациентите съобщават за пълно обратно развитие на оплакванията до 14-ия ден след приключване на курса; при 10,7% се отчита подобрение в хода на лечението и пълно възстановяване след 20-ия ден от приключване на лечението. 

 

Заключение: Преформираните физикални фактори в ниски дози, акупунктурата и ароматерапията въздействат симптоматично и терапевтично при загубено или намалено обоняние. Научноизследователските възможности на УЦИМ-МУ-Варна позволяват разработване и въвеждане в практиката на нови методики за комплексна терапия на загубеното обоняние при пациенти, преживели ковид инфекция.   

 

Ключови думи: обоняние, акупунктура, рефлексотерапия, ароматерапия

 

SMELL LOSS RECOVERY IN COVID-19 PATIENTS

Denitsa Grozdeva 1

¹University center for eastern medicine, Medical university – Varna Prof. Dr. Paraskev Stoyanov

 

ABSTRACT

 

Introduction: The loss of smell not only impacts the quality of life but could also be a life threatening condition. The aim of the article is to explore physical modalities and to present clinical experience of the University center for eastern medicine, Medical university – Varna with post – Covid-19 smell loss recovery.

 

Methodology: 28 COVID-19 patients who visited UCEM, Medical University-Varna during September 2020 – February 2021 with complains of long term lasting loss of smell (more than 1 month from the beginning of symptoms) has underwent 10 days treatment course including reflex electrotherapy, electroacupuncture, laserpuncture and aromatherapy. Methods: documentary and content analysis of bibliographic descriptions and relevant articles about the use of physical modalities and aromatherapy for smell loss recovery in COVID-19 patients. 

 

Results: Evidence-based medical science support the role of physical modalities, acupuncture and aromatherapy for the treatment of olfactory dysfunction. Clinical experience of the University center for eastern medicine, Medical university – Varna shows a complete smell loss recovery during the treatment course in 35,7%; 53,6% report a full recovery for 14 days and 10,7% – for 20 days after the treatment.

 

Conclusion: Low-dose physical modalities in addition with acupuncture and aromatherapy acts as symptomatic and pathogenetic therapy for olfactory dysfunction. The scientific research resources of UCEM, Medical University-Varna are a foundament for combining aromatherapy, acupuncture and physical modalities in post-covid-19 smell loss rehabilitation program.

 

Key words: olfaction, acupuncture, reflex therapy, aromatherapy.

 

Пандемичната обстановка в световен мащаб провокира научноизследователския интерес за разработване и внедряване в практиката на нови физиотерапевтични методики в комплексния план на лечение при пациенти, преживели коронавирусна инфукция. Освен респираторни усложнения (пневмония, остър респираторен синдром), полиорганна недостатъчност, цереброваскуларни нарушения, нервно-мускулни симптоми,  са описани и по-леки нарушения. Хемосензорната дисфункция се наблюдава най-често като изолирана симптоматика, по типа на хипо/аносмия и агезия (загуба на вкус). Съпътстващи симптоми, които не са в корелация със загубата на обоняние и вкус, кашлица, затруднено дишане, са назална обструкция и ринорея. Обонятелните нарушения са рядко срещани в късната възраст, по-често се съобщават от жени и могат да бъдат самостоятелна изява на коронавирусна инфекция1,2. Липсата на корелация между степента на назалната обструкция и тежестта на аносмията предполага наличието на друг механизъм на загубата на обоняние, освен  възпалителните промени в носната лигавица, които блокират транспорта на ароматни молекули. В епитела на носната и обонятелната лигавица се наблюдава експресия на умерено високи нива на ангиотензин конвертиращия ензим 2 (АСЕ 2), явяващ се рецептор на SARS-Cov-2 вируса, като в подкрепа на това са открити доказателства за структурна увреда на обонятелната луковица по причина ковид инфекция, откъдето вирусът пропагира към централната нервна система. Вариацията в тежестта на обонятелните нарушения би могла да се обясни с различните нива на АСЕ 2 експресия при различните индивиди3,4.

 

По данни на френски автори честотата на аносмията варира до 70% от случаите с COVID-19 инфекцията, като при 80% се наблюдава спонтанно възстановяване на обонянието още на първата седмица от началото на клиничната изява. В собствено проучване, обхващащо 88 пациенти,  39 % от които с нарушения във вкуса и 78,4% – с аносмия. При 25% се наблюдава обратно развитие в рамките на 2 седмици, за 10,2 % периодът на възстановяване обхваща 15-30 дни, а при 28,4 % се отчитат положителни резултати между 31-ия и 45-ия ден. Авторите допускат, че тежестта на аносмия при появата на симптомите определя прогнозата за възстановяване в следващите 46 дни3. Продължителната загуба на обоняние може да предизвика безапетитие, загуба на тегло, депресия, вкл. и да създаде рискове за здравето в определени житейски ситуации, в които е необходимо нормално обоняние. Съобщаването от страна на пациента за този симптом не следва да се неглижира от лекуващия лекар, а по-скоро трябва да бъде причината за насочването към лекар физиотерапевт за включване на физикални фактори в лечението5,6.  Целта на статията е да се проучат терапевтичните възможности на физикалните методи и средства и да се представи клиничният опит на УЦИМ-МУ-Варна при възстановяване на загубено обоняние вследствие преживяна коронавирусна инфекция. Представя се клиничният опит с пациенти, преживели коронавирусна инфекция с оплаквания от загубено или намалено обоняние. Изтъкват се новоразкритите възможности за разработване на методики, при които да се прилагат комбинирано физикални фактори и ароматерапевтични методи и средства при загубено обоняние.

 

Същност 

 

Изясняването на механизмите на възникване на обонятелните нарушения при коронавирусна инфекция насочва вниманието към разкриване на възможностите за подпомагане и ускоряване на пълното възстановяване на обонянието. Освен  с ресурсите на медикаментозната терапия, медицината разполага с набор от методи и средства за повлияване на патологични процеси в областта на оториноларингологията. Физикалната терапия от гръцки „physis“ – природа и „therapeia“ – лечение) съчетава  многообразие от фактори, въздействащи  по механизми на общо, локално и сегментарно рефлекторно повлияване на организма – електротерапия, ултразвукова терапия, акупунктура, лазерпунктура, ароматерапия и др.7. Анатомо-функционалните особености на лицево-челюстната област изискват внимание при подбора, съчетаването и дозировката на физикалните средства. Възможности на избор са методите на рефлексотерапията поради снижения риск от предозиране и нежелани реакции.

 

Галванотерапията (терапия с галваничен ток) като прав постоянен ток, с параметри до 50 мА, до 80 V, оказва специфично въздействие върху възбудимите структури чрез директен ефект върху клетъчната мембрана с последващи процеси на деполяризация, реполяризация и хиперполяризация. Вкусовият анализатор реагира с поява на метален вкус в устата при директно дразнене с катода на вкусовите рецептори или галванизация на лицето по рефлекторен път чрез n. trigeminus. Най-важната рефлексогенна зона за терапевтично приложение на галваничен ток е шийната област поради непосредствената близост с шийните симпатикусови ганглии. Методиката на галваничната яка или на галванизацията на шийни симпатикусови възли подобрява кръвотока към органите на лицето и главата и кръвоснабдяването на мозъчните обвивки. Прилагат се също галванопунктура – аплициране на галваничен ток в акупунктурни точки (електроакупунктура), както и интраназална галванизация – за повлияване инервацията и кръвооросяването на носната кухина. Установено е, че под влияние на галваничния ток се увеличава аденозинтрифосфатът (АТФ) в тъканите и се стимулира неспецифичният имунитет.

 

Ултразвуковата терапия (механични трептения с честота над 20 000 Hz) осъществява терапевтично действие посредством активиране на окислително-възстановителните процеси, ускоряване на химичните реакции, повлияване на мембранния пермеабилитет и биостимулиращо действие върху нервната тъкан – подобрява се клетъчната регенерация, увеличава се броят и размерът на митохондриите8.

 

Акупунктурата е утвърдена като физиотерапевтична процедура, допълваща терапията на редица хронични заболявания9. Акупунктурните биологично активни точки (БАТ) обхващат участък от кожа, подкожна мастна и съединителна тъкан, нервни окончания и кръвоносни съдове. БАТ се характеризират освен с морфологични, и с някои физиологични особености – над 30 пъти по-ниско кожно съпротивление, по-висок електрически потенциал, по-високо ниво на обменните процеси. Макар и да са изведени доказателства за неврохуморалните принципи на акупунктурата, невробиологичните механизми на въздействие на иглоубождането продължават да бъдат обект на научни изследвания. Скорошно проучване разкрива значителни промени в експресията на генни маркери за нервните стволови клетки, обуславящи превръщането им в неврони – откритие, което разгръща нови перспективи за допълване спектъра за приложение на акупунктурата в клиничната практика10. Електроакупунктурата оказва дозирани електрически дразнения в акупунктурни точки с цел рефлекторно въздействие върху засегнати органи и системи по методики за стимулиране или седация. Най-често се използват честоти 10 – 100 Hz, продължителност на импулса 0,1 ms, големина на тока 0,03 – 0,05 mA/cm², продължителност на въздействие 30 s до 1 – 2 min при възбудната и 20 – 30 min при седиращата методика. Предимствата на електроакупунктурата са по-мощен и прецизно стимулиращ дозиран ефект в биологично активните точки в сравнение с класическата акупунктура. Лазерпунктурата, като акупунктура с монохроматични лъчи, се прилага самостоятелно или съчетано с класическата акупунктура, но в някои случаи има предимства – атравматичност, стерилност, спестяване на време, подходяща в случаи, при които класическата акупунктура е противопоказна. По-удачна за лазерпунктурата е червената светлина, при проникване на лазерния лъч на 3 – 10 мм в дълбочина (ефективно замества акупунктурната игла) при  ниски плътност на мощността 5 – 10 – 20 mw/cm² и продължителност от 30 – 60 секунди във всяка акупунктурна точка, до 30 мин. за процедура11. Лазерното лъчение активира ядрените структури, повлиява митохондриалната мембрана и ендоплазматичния ретикулум, повишава пероксидазната активност и усилва окислителното фисфорилиране. Ниските изходни мощности (2–25 mW) активират мембранния транспорт, променят йонната проницаемост и ускоряване на биоенергетичните процеси – стимулиране на клетъчната регенерация, функционалните и възстановителните процеси и активиране на имунната система. По-голямата ефективност на маломощните лазери за стимулиране на биологично активни точки е доказана чрез многобройни експериментални и клинични проучвания, а механизмите на действие се обясняват със същността на рефлексотерапията, с ангажиране на рецептори, гръбначно-мозъчни структури, ретикуларна формация, таламус-хипоталамус-хипофиза12. Освен на електрически ток и лазерна светлина, акупунктурните точки са по-чувствителни и на ултразвуково въздействие, в сравнение с околните тъкани. Сонопунктурата използва вибрационна енергия за въздействие върху биологично активните точки, в ниска дозировка за кратко време (0,25W/cm² за 30 – 60 сек)., което потенцира лечебния ефект на терапевтичния ултразвук13.

 

Друга възможност за повлияване на обонятелните нарушения е ароматерапията (от гръцки „aroma“ – мирис, аромат и „therapеia“ – лечение). Прилаганите от ароматерапията етерични масла (ЕМ) са натурални, природни продукти, добивани от различни части на растенията, най-често чрез метода на парна дестилация. Ароматерапията е утвърдена от доказателствената медицина като метод за комплексно лечение на редица състояния и заболявания (медицинска ароматерапия), а в резултат на многобройни проучвания са установени шест зони на насочено епигенетично действие на етеричните масла, различни за всяко едно: циркулаторна/респираторна, храносмилателна/екскреторна; лим-фна/имунна; мускулна/репродуктивна; имунна/нервна; скелетна/покривна. ЕМ съдържат множество летливи субстанции с насочено терапевтично действие, в зависимост от химичния състав. Основните начини на приложение са чрез вдишване, локално нанасяне и перорален прием. При инхалиране на ароматните молекули се активират рецепторите на носната лигавица, което отключва механизъм на пренос на сигнала до лимбичната система и хипоталамуса чрез обонятелната луковица. По този начин се стимулира освобождаването на невромедиатори – серотонин, ендорфин, ГАБА, и др., които оказват въздействие върху функциите на тялото, психиката и емоциите. Мощното биостимулиращо действие на ЕМ ги определя като натурални хормони, без реално да са такива, а епигенетичното действие, продължавайки да бъде обект на научни изследвания, очертава перспективи за приложението му с оглед модулиране на генната експресия, превенция и възстановяване на нарушенията в структурата и функцията на редица органи и системи14,15,16. Етерично-маслени химични субстанции, повлияващи обонянието, са citronelal, trans-rose-oxide, eucalyptol, eugenol, phenyletanol, като в  отговор на въздействието им се включват обонятелния и троичния нерв17, 18, 19, 20.

 

Резултати и обсъждане

 

Прегледът на достъпните литературни източници извежда българския и световния опит в приложението на физикалните методи и средства при редица заболявания, при които има засягане на обонянието – ринити, синуити, дегенеративни заболявания на централната нервна система, травми, вирусни инфекции и др. При хипо- и аносмия има утвърдени физиотерапевтични методики – ендоназална галваниция или електрофореза с нивалин, витамин B1, ултразвук по методика, както при хроничен ринит, акупунктура и акупресура21,22. Акупунктурата се посочва като ефективна допълваща терапия при поствирусна загуба на обоняние23,24. Въз основа на научните открития за специфично въздействие на някои химични съединения върху обонятелните рецептори е разработена програма за подобряване на обонянието посредством инхалационно приложение на етерични масла с високо съдържание на citronelal, trans-rose-oxide, eucalyptol, eugenol, phenyletanol: роза/гераниум, евкалипт, кимон, карамфил, канела, прилагани при хемосензорни нарушения с травматична и вирусна етиология25. Сравнително проучване на магнитно-резонасни изображения показва значителни промени и нарастване в размерите на обонятелната луковица след приложението на етерични масла по утвърдената схема26. Екипът на Университетския център по източна медицина (УЦИМ-МУ-Варна) приложи 10-дневна физиотерапевтична програма при 28 пациенти с трайна загуба на обоняние с давност над един месец от началото на инцидента, в периода от м. септември 2020 г. до м. януари 2021 г., която включва:

 

  • ежедневна ендоназална галванизация от първия до петия ден на курса на лечение, електроакупунктура в акупунктурните точки GI4, GI20, V2, V12, V21, ин-тан, Е36, VG20, VC17;
  • лазерпунктура от 5-ти до 10-ти ден, ежедневно, при общо времетраене на процедурата 30 мин.;
  • ароматерапия ежедневно, директно вдишване на етерични масла от гераниум, евкалипт, карамфил, канела, чрез памучен тампон, напоен с 1 капка от всяко ЕМ за 10 – 20 сек., приложено непосредствено след физиопроцедурата.

 

При 10 от пациентите (35,7%) се наблюдава пълно възстановяване на обонянието в края на терапевтичния курс, 15 пациенти (53,6%) съобщават за пълно обратно развитие на оплакванията до 14-ия ден след приключване на курса, а при трима (10,7%) се отчита подобрение в хода на лечението, но настъпване на пълно възстановяване след 20-ия ден от приключване на лечението.

 

В заключение може да кажем, че преформираните физикални фактори имат симптоматично и терапевтично въздействие при нарушено обонянието. Световният опит утвърждава мястото на акупунктурата в комплексното лечение след вирусни инфекции, протичащи със загуба на обоняние, включително и вследствие на коронавирусна инфекция. Ароматерапията е друга, перспективна възможност за допълване на терапията, предвид насоченото епигенетично действие на етеричните масла с високо съдържание на химични субстанции, стимулиращи обонянието. Изхождайки от принципите на физикалната и рехабилитационна медицина, може да се приеме, че прилаганата в УЦИМ-МУ-Варна комплексна физиотерапевтична програма подобрява прогнозата за пълно възстановяване на загубеното обонание. Опитът, наблюдението и получените резултати стимулират екипа на УЦИМ-МУ-Варна за разработване и внедряване на методики, съчетаващи приложението на физикални фактори с акупунктура и ароматерапия при пациенти, загубили обоняние и по други причини. 

 

Статията е рецензирана от
проф. д-р  Параскева Манчева, дмн, МУ-Варна

 

Литература

  1. Salawu A, Green A, Crooks M et al. A proposal for multidisciplinary tele-rehabilitation in the assessment and rehabilitation of COVID-19 survivors. Int J Environ Res Public Health 2020; 17(13):4890.
  2. Speth MM, Singer – Cornelius T, Oberle M et al. Olfactory dysfunction and sinonasal symptomatology in COVID-19: Pravelence, Severity, Timing, and Associated characteristics. Otolaryngol Head Neck Surg 2020;163(1):114-120.
  3.  Lechien JR, Journe F, Hans S et al. Severity of anosmia as an early symptom of Covid – 19 infection may predict lasting loss of smell. Front Med (Lausanne) 2020;(7):582802.
  4.  Hjelmeseth J, Skaare D. Loss of smell or taste as the only symptom of COVID-19. Tidsskr Nor Laegeforen 2020;140(7).
  5. Croy I, Nordin S., Hummel T. Olfactory disorders and quality of life – an updated review. Chem senses 2014;39(3):185-194.
  6. Glezer I, Malnic B. Olfactory receptor function. Nahdb Clin Neurol 2019; 164: 67-68.
  7. Рязкова М, Кирова И. Физикална терапия – обща и специална част. Арсо. София. 2002:9.
  8. Костадинов Д, Гачева Й, Цветкова Л. Ръководство по физикална терапия том 1. Медицина и физкултура. София. 1989:107-111.
  9. Ulett G. Han S. Traditional and Evidence – based acupuncture: History, mechanisms and present status. South Med J 1998;91(12): 115-20.
  10.  Dubrovsky G, Ha D, Thomas AL et al. Electroacupuncture to increase neuronal stem cells growth. Medical Acupuncture 2020;32(1):16-23.
  11. Костадинов Д, Гачева Й, Цветкова Л. Ръководство  том 1. Медицина и физкултура. София.1989:151-152.
  12. Дафинова Я. Лазертерапия и лазерпунктура. Jusautor, София. 1997:37-46.
  13. Гуторанов Г. Справочник по Акупунктура. Изд. „Гуторанов и син“. София. 2012:50.
  14. Plant J, Stephens В. Effects of essential oils on transcriptional regulation in human genes. Med Aromat plants. 2015;(4):1-4.
  15. Air B, Al-Wabel NA, Shams S et al. Essential oils used in aromatherapy: A systematic review. Asian Pac J Trop Biomed 2015;5(8):601-606.
  16. Colgate SM, Molyneux RJ. Bioactive natural products detection, isolation and structural determination. Florida: CRC Press. 1933.
  17. Wise PM, Wysocki CJ, Lundstrjom JN. Stimulus selection for intransal sensory isolation: eugenol is an irritant. Chem senses 2012;37(6):509-514.
  18. Haenher A, Tosch C, Wolz M et al. Olfactory training in patients with Parkinson`s disease. PLos One. 2013;8(4):1-7.
  19. Hummel T, Rissom K, Hahner et al. Effects of olfactory training in patients with olfactory loss. Laryngoscope 2009;119(3):496-9.
  20. Koyama S, Heinbochel T. The effect of essential oilsant terpenes in relation to their routes of intake and application. Int J Mol Sci 2020;21(5):1-36.
  21. Рязкова М, Кирова И. Физикална терапия – обща и специална част. Арсо, София, 2002;278.
  22. Лувсан Г. Традиционные и современные аспекты Восточной рефлексотерапии. Наука. Москва1986;337.
  23. Dai Q, Pang Z, Yu H. Recovery of olfactory function in postviral olfactory dysfunction patients after acupuncture treatment. Evid based Complement Alternat Medicine 2016:1-6.
  24. Vent J, Wang Djin-Wue, Damm M. Effect of traditional Chinese in post-viral olfactory dysfunction. Otolaryngol Head Neck Surg 2010;142(4):505-9.
  25. Konstantinidis J, Tsakiropoulou E, Bekiaridou P et al. Use of olfactory training in post-traumatic and postinfectious olfactory dysfunction. Laryngoscope 2013;123(12):85-90.
  26. Negoias S, Pietch K, Hummel T. Changes in olfactory bulb volume following lateralized olfactory training. Brain Imaging Behav 2017;11(4): 998-1005.

 

Вашият коментар