ВЪЗХВАЛА НА БУРГАС И БУРГАЗЛИИТЕ

Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гимиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си, Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър.

Народна песен

 

През 1992 г. община Бургас избра Св. Никола Чудотворец за патрон и покровител на града и неговите жители. Оттогава Никулден е празник на Бургас – спомням си първите фиести на площада пред Общината и вечерта в ресторанта на хотел „България“ – един безкраен коктейл.
От римския поет Вергилий знам, че „Земята е божие дело, градът – на човека“. По-късно от архитектите Неделчо Карабелов и Христо Генчев научих, че за етруските, траките и римляните „градът, макар и малък, е олтар на Всемира“. Също така – аxis mundi (лат. – ос на света): планината Витоша и черквата „Света Неделя“ – на София, Forum Romanum – на Рим, Делфи и Олимп – на Гърция, планината Фуджи – на Япония.
За мен бургаският аxis mundi е „Александровска“ и по средата „Часовника“ – тя е оста „Север–Юг“ (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия – „на залива закрила,/строга и любовна светлина“ (Христо Фотев). Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда най-големият християнски кръст в света, изграден от улиците „Богориди“ („Фердинандова“; бургаската Via Sacra) и „Александровска“ (Via Principalis) – може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението на гларусите и чайките го знае.
Много години преди това авгурът (гадателят по полета на гларусите и чайките) е направил limitation urbi (отграничаване на града): впрегнал в плуг бяла крава от вътрешната страна и бял вол от външната страна. Орал така, че заораната пръст се прехвърляла навътре, и така очертавала градската стена. Сега гларусите и чайките виждат, че от двете страни на „градската стена“ е написно Salutationem Vobis Facio in Burgas – Добре дошли на всички в Бургас.
През 1888 г. бургазлиите са били 9 865, през 2011 г. – 212 902. Силата на бургазлиите обаче е свързана не с техния брой, а с разума и сантимента им и стимулираните от тях трудолюбие, свободолюбие, бохемство. В парадигмите на културната топология Юг–Север и Средиземноморски човек–Готически човек са пейзажи с различен стил на човешко поведение, на самоопределение, на чувство за род, роден град и родина, на носталгични и еуфорични мисли и чувства за тях – numen inest (Божеството е тук), както са казвали римляните.
Сантиментална география: Сиракуза на Архимед; Кастилия на Дон Кихот де ла Манча и Санчо Панса; „Саламанка е голямата метафора на Мигел де Унамуно“; Арл – на Винсент ван Гог; Папеете на остров Таити – на Пол Гоген; Дъблин – на Джеймс Джойс; Гранада – на Федерико Гарсия Лорка; Калиманица – на Йордан Радичков. Бургас е голямата метафора на Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Виолета Масларова, Райна Манолова, Любомир Бодуров, Райна Кабаиванска, Христо Фотев, Петя Дубарова, Катя Зехирева, Дора Вариева, Георги Калоянчев, Димитрина Гюрова-Савова, Никола Дачев, Стефан Чолаков, Нейчо Попов, Хиндо Касимов, Тончо Русев, Венко Пиперов, Борис Николов-Боката, Павел Костов–Дядото, Кирил Дончев, Христо Карабурналиев, Атанас Чорбаджиев, Мелкон Мелконян, Вяра Димитрова, Петър Петров, Александър Хаджипетров, д-р Иван Чилингиров, д-р Богомил Панайотов, д-р Любен и Дичо Палазови, д-р Стоян Стоев, инж. Георги Силенов, арх. Неделчо Карабелов, арх. Тодор Кръстев, Петко Благоев-Пандира, Янко Янев, Стефан Димов-Кефа, кап. Васил Дачев, Петър Райков, Васил Лаков, Иван Карайотов, Венда Райкова, Георги Райков, Благой Димитров-Били, Христо Захариев-Петлярката, Никола Попов-Памида, Недялко Йорданов, Паруш Парушев, Стоян Цанев, Живко Иванов, Керан Керанов, Георги Дюлгеров, Руси Чанев, Георги Димитров–Червения, Васил Константинов, Димитър Бобчев, Динко Хаджидинев, Бойчо Брънзов, Никола Проданов, Стоян Кирязов, Георги Костадинов, Димитър Димитров-Херо, Стефан Диомов, Георги Надейнов–Гого, Тони Димитрова… И на доцент Коста Костов и неговите думи:

„Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии.

 

Д-р Георги Ников Чалдъков
Никулден 2013
Бургас-Варна


 

Един коментар към “ВЪЗХВАЛА НА БУРГАС И БУРГАЗЛИИТЕ”

Отговори
  1. Shi-jian казва:

    Благодарен съм на Д-р Чалдъков, и за неговата Възхвала на Бургас и бургазлиите, и затова, че със своя поменик ме върна много години назад във времето, когато по-други бяха VIP бургазлиите. И, затова, че в този поменик е намерил място и бати Петьо-Пандира, една знакова личност от моята младост. Зимно време бояджия, а лятно време – най популярния спасител по плажовете на южното ни черноморие през 50 – 60-те години на миналия век.

Вашият коментар