Върху наукометричната оценка на научните и обществени приноси на кандидати за член-кореспонденти на БАН

След присъединяването на България към Европейския съюз на преден план с все по-голяма острота излизат проблемите за интензивното развитие на българския научен потенциал в условията на небивала международна конкуренция. За съжаление през последните години у нас настъпи значително изоставане от водещите световни показатели, особено по отношение на начините за индивидуална и колективна оценка на приносите на българските изследователи и преподаватели в съкровищницата на националната и световна наука. Независимо от постигнатия напредък на наукознанието и в частност на теоретичната и приложна наукометрия, специфичните и относително обективни наукометрични методи все още се подценяват от българската научна общност. Прилагането на тези методи от специалистите по наукознание и наукометрия в съчетание с усъвършенстваните традиционни експертни оценки на рецензентите в развитите страни допринася за ускоряване на научния, научно-техническия, а с това – и на социалния прогрес.

През 1991-1992 г. и през 2005-2006 г. на страниците на списание “Наука”, издание на Съюза на учените в България, се разгарят оживени дискусии по въпросите на оценката на качеството на научната дейност и на научните работници. Задълбочено се коментират предлаганите от ВАК системи от показатели за оценката на научните работници и научните звена^2,3,7,8,10, рейтингът на университетите⁶, както и ролята на най-популярния наукометричен параметър за оценката на научните списания – факторът на влияние, въведен от Юджийн Гарфийлд, дългогодишен президент на Института за научна информация във Филаделфия, САЩ⁴. През януари 2006 г., макар и вече на 80-годишна възраст, този ентусиаст обобщи схващанията си за значението на наукометричните изследвания, основани на данните за фактора на влияние, за развитието на световната наука¹⁴. У нас също се предлагат схеми за количествена оценка на качеството и професионализма на българските учени^4,5. В тези и в други публикации проличава основателната загриженост за настоящето и особено за бъдещето на родната наука и за нейния кадрови потенциал в условията на финансова стагнация, от една страна, и на интернационализация, прерастваща в глобализация на науката, от друга¹³. Съществува известно единство в разбиранията на елитната научна общност за бариерите пред българската наука, както и умерен оптимизъм по отношение на това, че нещата бавно, но сигурно се подобряват^1,6,11,12,13.

Изхождайки от обстоятелството, че наукометричният подход не се използва самоцелно и изолирано никъде по света, а проявява своите достойнства единствено в съчетание с оценката на експертите в съответната област на знанието, ние разработихме една разгъната схема за количествена оценка, предназначена за висшите етапи на научната кариера на всеки уважаващ себе си учен, напр. членството в националната академия на науките, респ. за степента “член-кореспондент”. От друга страна, според нашето дълбоко убеждение, младите учени трябва своевременно да са наясно с това, какво ги очаква по трънливия път на научното израстване и да познават разнообразието от форми на публикуване в науката, което съществува понастоящем⁹. Напълно естествено и желателно е да се появат мнения, допълващи или оспорващи нашия подход и/или неговите конкретни количествени интерпретации.

Настоящата схема за наукометрична оценка на научните и обществени приноси би могла да подпомогне работата на комисиите към БАН по предварителния подбор на кандидатите за участие в конкурс за член-кореспондент на БАН. Тя предоставя възможност за получаване на сравнително пълна статистически обработваема науковедска информация за научната и обществена дейност на учените и за относително обективно степенуване на приносите им. Схемата е ориентирана към изтъкване на ролята на кандидатите за повишаване не само на националния, но и на международния престиж на българската наука. В този смисъл превес при конкретните цифрови оценки имат постиженията, постигнати именно на фронта на международния научно-информационен обмен. Тази схема може да се използва и като база, върху която да се изгради решаващата и окончателна експертна оценка при всеки конкретен случай.

При разработването на схемата се имат предвид следните основни определящи характеристики на научно-изследователската и обществена дейност:

1. Област на знанието (предимно фундаментална или предимно приложна научна дисциплина)

2. Принадлежност към природните, обществените или хуманитарните науки.

3. Месторабота (университет, висше училище, академичен институт или научно-изследователски институт).

4. Обем и относителен дял на преподавателската дейност.

5. Обем и относителен дял на приложната и внедрителска дейност.

В зависимост от конкретното съчетаване на тези характеристики се определят и съответните рангове на значимост и коефициенти, според които се преизчисляват точките, натрупани за всеки отделен наукометричен параметър. В историческото развитие на системата на научните комуникации са възникнали и понастоящем съществуват значителни качествени и количествени различия между отделните научни дисциплини както в национален и международен план, така и между различните видове научни институции. Определянето на конкретните рангове на значимост и коефициенти ще бъде обект на широка дискусия с участието на водещи учени от страната и от чужбина, принадлежащи към основните области на съвременната наука.

При професор, работещ в университетска катедра по обща зоология, са задължителни приносите по отношение на учебната литература, публикаците и цитиранията в чуждите издания, но не може да се очакват приноси с изявен внедрителски характер. При старши научен сътрудник от I степен, работещ в научно-изследователски институт по металознание, именно приносите, свързани с научно-техническия прогрес и със социално-икономическия ефект, са просто задължителни, докато публикационната активност и степента на цитируемост, дори и само в българските издания, могат да бъдат по-скромни. При старши научен сътрудник от I степен, работещ в академичен институт по проблемите на приложното краезнание, не може да се очаква висока степен на цитируемост на публикациите му в чуждата научна литература.

Таблица 1. Параметри на оценката на научно-изследователската дейност

№	Наукометричен параметър	Точки за едно заглавие
I.	Публикационна активност
1.	Монографии
1.1.	Самостоятелни
1.1.1.	Публикувани в България	10
1.1.2.	Публикувани в чужбина	20
1.2.	Колективни – като първи автор
1.2.1.	Публикувани в България	8
1.2.2.	Публикувани в чужбина	16
1.3.	Колективни – като съавтор
1.3.1.	Публикувани в България	7
1.3.2.	Публикувани в чужбина	14
1.4.	Монографии в съавторство с чужденци
1.4.1.	Колективни – като първи автор
1.4.1.1.	Публикувани в България	25
1.4.1.2.	Публикувани в чужбина	35
1.4.2.	Колективни – като съавтор
1.4.2.1.	Публикувани в България	20
1.4.2.2.	Публикувани в чужбина	30
2.	Тематични сборници
2.1.	Колективни – като първи автор
2.1.1.	Публикувани в България	15
2.1.2.	Публикувани в чужбина	25
2.2.	Колективни – като съавтор
2.2.1.	Публикувани в България	12
2.2.2.	Публикувани в чужбина	20
2.3.	Тематични сборници в съавторство с чужденци
2.3.1.	Колективни – като първи автор
2.3.1.1.	Публикувани в България	20
2.3.1.2.	Публикувани в чужбина	30
2.3.2.	Колективни – като съавтор
2.3.2.1.	Публикувани в България	15
2.3.2.2.	Публикувани в чужбина	20
3.	Справочници
3.2.	Колективни – като първи автор
3.2.1.	Публикувани в България	25
3.2.2.	Публикувани в чужбина	35
3.3.	Колективни – като съавтор
3.3.1.	Публикувани в България	20
3.3.2.	Публикувани в чужбина	30
3.4.	Справочници в съавторство с чужденци
3.4.1.	Колективни – като първи автор
3.4.1.1.	Публикувани в България	25
3.4.1.2.	Публикувани в чужбина	35
3.4.2.	Колективни – като съавтор
3.4.2.1.	Публикувани в България	20
3.4.2.2.	Публикувани в чужбина	25
4.	Статии в списания
4.1.	Статии в български списания
4.1.1.	Самостоятелни	10
4.1.2.	Колективни – като първи автор	8
4.1.3.	Колективни – като съавтор	6
4.1.4.	От тях – статии в списания, реферирани от поне един чуждестранен информационен център
4.1.4.1.	Самостоятелни	12
4.1.4.2.	Колективни – като първи автор	10
4.1.4.3.	Колективни – като съавтор	8
4.2.	Статии в чужди списания
4.2.1.	Статии в чужди списания без Impact factor на JCR на SCI
4.2.1.1	Самостоятелни	15
4.2.1.2.	Колективни – като първи автор	12
4.2.1.3.	Колективни – като съавтор	10
4.2.2.	Статии в чужди списания с Impact factor на JCR на SCI под 1.0
4.2.2.1.	Самостоятелни	20
4.2.2.2.	Колективни – като първи автор	16
4.2.2.3.	Колективни – като съавтор	14
4.2.2.4.	Резюмета от научни форуми	12
4.2.3.	Статии в чужди списания с Impact factor на JCR на SCI между 1.001 и 3.000
4.2.3.1.	Самостоятелни	25
4.2.3.2.	Колективни – като първи автор	22
4.2.3.3.	Колективни – като съавтор	20
4.2.3.4.	Колективни с повече от 20 автора	18
4.2.3.5.	Научен обзор след покана от редакцията	35
4.2.3.6.	Резюмета от научни форуми	16
4.2.4.	Статии в чужди списания с Impact factor на JCR на SCI над 3.001
4.2.4.1.	Самостоятелни	35
4.2.4.2.	Колективни – като първи автор	30
4.2.4.3.	Колективни – като съавтор	25
4.2.4.4.	Колективни с повече от 20 автора	20
4.2.4.5.	Научен обзор след покана от редакцията	45
4.2.4.6.	Резюмета от научни форуми	20
5.	Учебници и ръководства (като едно заглавие)
5.1.	Самостоятелни
5.1.1.	Публикувани в България	25
5.1.2.	Публикувани в чужбина	35
5.2.	Колективни – като първи автор
5.2.1.	Публикувани в България	20
5.2.2.	Публикувани в чужбина	30
5.3.	Колективни – като съавтор
5.3.1.	Публикувани в България	15
5.3.2.	Публикувани в чужбина	20
5.4.	Учебници в съавторство с чужденци
5.4.1.	Колективни – като първи автор
5.4.1.1.	Публикувани в България	25
5.4.1.2.	Публикувани в чужбина	30
5.4.2.	Колективни – като съавтор
5.4.2.1.	Публикувани в България	20
5.4.2.2.	Публикувани в чужбина	25
6.	Публикации в научни форуми
6.1.	Доклади на регионални (институтски) форуми
6.1.1.	Самостоятелни	5
6.1.2.	Колективни – като първи автор	4
6.1.3.	Колективни – като съавтор	3
6.2.	Доклади на национални научни форуми
6.2.1.	Самостоятелни
6.2.1.1	Публикувани в България	7
6.2.1.2.	Публикувани в чужбина	9
6.2.2.	Колективни – като първи автор
6.2.2.1.	Публикувани в България	6
6.2.2.2.	Публикувани в чужбина	8
6.2.3.	Колективни – като съавтор
6.2.3.1.	Публикувани в България	5
6.2.3.2.	Публикувани в чужбина	7
6.3.	Доклади на международни научни форуми
6.3.1.	Самостоятелни
6.3.1.1.	Публикувани в България	9
6.3.1.2.	Публикувани в чужбина	12
6.3.2.	Колективни – като първи автор
6.3.2.1.	Публикувани в България	8
6.3.2.2.	Публикувани в чужбина	11
6.3.3.	Колективни – като съавтор
6.3.3.1.	Публикувани в България	7
6.3.3.2.	Публикувани в чужбина	9
6.4.	Резюмета от регионални (институтски) форуми
6.4.1.	Самостоятелни	1
6.4.2.	Колективни – като първи автор	1
6.4.3.	Колективни – като съавтор	1
6.5.	Резюмета от национални научни форуми
6.5.1.	Самостоятелни
6.5.1.1.	Публикувани в България	3
6.5.1.2.	Публикувани в чужбина	4
6.5.2.	Колективни – като първи автор
6.5.2.1.	Публикувани в България	2
6.5.2.2.	Публикувани в чужбина	3
6.5.3.	Колективни – като съавтор
6.5.3.1.	Публикувани в България	1
6.5.3.2.	Публикувани в чужбина	1
6.6.	Резюмета от международни научни форуми
6.6.1.	Самостоятелни
6.6.1.1.	Публикувани в България	3
6.6.1.2.	Публикувани в чужбина	4
6.6.2.	Колективни – като първи автор
6.6.2.1.	Публикувани в България	2
6.6.2.2.	Публикувани в чужбина	3
6.6.3.	Колективни – като съавтор
6.6.3.1.	Публикувани в България	2
6.6.3.2.	Публикувани в чужбина	3
7.	Изобретения (патенти)
7.1.	Самостоятелни
7.1.1.	Публикувани в България	30
7.1.2.	Публикувани в чужбина	40
7.2.	Колективни – като първи автор
7.2.1.	Публикувани в България	25
7.2.2.	Публикувани в чужбина	30
7.3.	Колективни – като съавтор
7.3.1.	Публикувани в България	22
7.3.2.	Публикувани в чужбина	26
8.	Рационализации
8.1.	Самостоятелни
8.1.1.	Публикувани в България	10
8.1.2.	Публикувани в чужбина	12
8.2.	Колективни – като първи автор
8.2.1.	Публикувани в България	8
8.2.2.	Публикувани в чужбина	10
8.3.	Колективни – като съавтор
8.3.1.	Публикувани в България	6
8.3.2.	Публикувани в чужбина	8
9.	Студии
9.1.	Самостоятелни	12
9.2.	Колективни – като първи автор	9
9.3.	Колективни – като съавтор	6
10.	Научно-популярна литература
10.1.	Научно-популярни книги
10.1.1.	Самостоятелни	6
10.1.2.	Колективни – като първи автор	4
10.1.3.	Колективни – като съавтор	3
10.2.	Научно-популярни брошури
10.2.1.	Самостоятелни	5
10.2.2.	Колективни – като първи автор	4
10.2.3.	Колективни – като съавтор	3
10.3.	Научно-популярни статии
10.3.1.	Самостоятелни	3
10.3.2.	Колективни – като първи автор	2
10.3.3.	Колективни – като съавтор	2
11.	Преводи (на книги или на списания)
11.1.	От чужд език на български език
11.1.1.	Самостоятелни	7
11.1.2.	Колективни	5
11.2.	От български език на чужд език
11.2.1.	Самостоятелни	9
11.2.2.	Колективни	7
12.	Програмни продукти
12.1.	Самостоятелни	15
12.2.	Колективни – като първи автор	13
12.3.	Колективни – като съавтор	12
13.	Непубликувани научни документи
13.1.	Научно-технически отчети
13.1.1.	Самостоятелни	10
13.1.2.	Колективни – като първи автор	8
13.1.3.	Колективни – като съавтор	6
13.2.	Научни стратегии
13.2.1.	Самостоятелни	10
13.2.2.	Колективни – като първи автор	8
13.2.3.	Колективни – като съавтор	6
13.3.	Научни прогнози
13.3.1.	Самостоятелни	10
13.3.2.	Колективни – като първи автор	8
13.3.3.	Колективни – като съавтор	6
13.4.	Депонирани ръкописи
13.4.1.	Самостоятелни	8
13.4.2.	Колективни – като първи автор	7
13.4.3.	Колективни – като съавтор	6
II.	Рецензионна активност
1.	Публикувани рецензии
1.1.	Публикувани рецензии на книги
1.1.1.	Рецензии на книги, публикувани в България
1.1.1.1.	Рецензии, публикувани в България
1.1.1.1.1	Самостоятелни	8
1.1.1.1.2.	Колективни – като първи автор	7
1.1.1.1.3.	Колективни – като съавтор	6
1.1.1.2.	Рецензии, публикувани в чужбина
1.1.1.2.1.	Самостоятелни	10
1.1.1.2.2.	Колективни – като първи автор	9
1.1.1.2.3.	Колективни – като съавтор	8
1.1.2.	Рецензии на книги, публикувани в чужбина
1.1.2.1.	Рецензии, публикувани в България
1.1.2.1.1.	Самостоятелни	8
1.1.2.1.2.	Колективни – като първи автор	7
1.1.2.1.3.	Колективни – като съавтор	6
1.1.2.2.	Рецензии, публикувани в чужбина
1.1.2.2.1.	Самостоятелни	10
1.1.2.2.2.	Колективни – като първи автор	9
1.1.2.2.3.	Колективни – като съавтор	8
1.2.	Публикувани рецензии на статии (“писма до редактора”)
1.2.1.	Статии, първично публикувани в български списания
1.2.1.1.	Рецензии на статии, публикувани в български списания
1.2.1.1.1.	Самостоятелни	7
1.2.1.1.2.	Колективни – като първи автор	6
1.2.1.1.3.	Колективни – като съавтор	5
1.2.1.2.	Рецензии на статии, публикувани в чужди списания
1.2.1.2.1.	Самостоятелни	8
1.2.1.2.2.	Колективни – като първи автор	7
1.2.1.2.3	Колективни – като съавтор	6
1.2.2.	Статии, първично публикувани в чужди списания
1.2.2.1.	Рецензии на статии, публикувани в български списания
1.2.2.1.1.	Самостоятелни	8
1.2.2.1.2.	Колективни – като първи автор	7
1.2.2.1.3.	Колективни – като съавтор	6
1.2.2.2.	Рецензии на статии, публикувани в чужди списания
1.2.2.2.1.	Самостоятелни	9
1.2.2.2.2.	Колективни – като първи автор	8
1.2.2.2.3.	Колективни – като съавтор	7
2.	Непубликувани рецензии
2.1.	Непубликувани предварителни рецензии
2.1.1.	Непубликувани предварителни рецензии на монографии	10
2.21..	Непубликувани предварителни рецензии на учебници	10
2.1.3.	Непубликувани предварителни рецензии на сборници	10
2.1.4.	Непубликувани предварителни рецензии на справочници	10
2.1.5.	Непубликувани предварителни рецензии на статии в български списания	5
2.1.6.	Непубликувани предварителни рецензии на статии в чужди списания	7
2.1.7.	Непубликувани предварителни рецензии на резюмета за научни форуми в България	4
2.1.8.	Непубликувани предварителни рецензии на резюмета за научни форуми в чужбина	7
2.1.9.	Непубликувани предварителни рецензии на дисертации за степен “доктор”	10
2.1.10.	Непубликувани предварителни рецензии на дисертации за степен “доктор на науките”	15
2.1.11.	Непубликувани предварителни рецензии на дипломни работи	5
2.1.12.	Непубликувани предварителни рецензии на изобретения	20
2.1.13.	Непубликувани предварителни рецензии на рационализации	10
2.1.14.	Непубликувани предварителни рецензии на програмни продукти	10
2.1.15.	Непубликувани предварителни рецензии на изследователски проекти	10
2.1.16.	Непубликувани предварителни рецензии на стратегии	10
2.1.17.	Непубликувани предварителни рецензии на прогнози	10
2.2.	Непубликувани окончателни рецензии
2.2.1.	Непубликувани рецензии на дисертации за степен “доктор”	15
2.2.2.	Непубликувани рецензии на дисертации за степен “доктор на науките”	20
2.2.3.	Непубликувани рецензии за хабилитация за “доцент”, респ. ст. н. с. II ст.	25
2.2.4.	Непубликувани рецензии за хабилитация за “професор”, респ. ст. н. с. I ст.	35
III.	Цитируемост (без директното и индиректното самоцитиране)
1.	Цитирани публикации в български издания
1.1.	Цитиране в справочници	15
1.2.	Цитиране в монографии	15
1.3.	Цитиране в сборници	12
1.4.	Цитиране в учебници и ръководства	12
1.5.	Цитиране в списания	10
1.6.	Цитиране в дисертации	10
1.7.	Цитиране в материали от научни форуми	10
1.8.	Цитиране в дипломни работи	5
1.9.	Цитиране в научни отчети	5
1.10.	Цитиране в изследователски проекти	5
1.11.	Цитиране в програмни продукти	5
1.12.	Цитиране в стратегии	10
1.13.	Цитиране в прогнози	10
1.14.	Цитиране в енциклопедии	35
2.	Цитирани публикации в чужди издания
2.1.	Цитиране в справочници	25
2.2.	Цитиране в монографии	25
2.3.	Цитиране в сборници	20
2.4.	Цитиране в учебници и ръководства	20
2.5.	Цитиране в списания
2.5.1.	Цитиране в списания, които не са обработвани от SCI и SSCI	15
2.5.2.	Цитиране в списания, които не са обработвани от A&HCI и CMCI	15
2.5.3.	Цитиране в списания, които са обработвани от SCI и SSCI	25
2.5.4.	Цитиране в списания, които са обработвани от A&HCI и CMCI	25
2.6.	Цитиране в дисертации	20
2.7.	Цитиране в материали от научни форуми	20
2.8.	Цитиране в научни отчети	15
2.9.	Цитиране в изследователски проекти	15
2.10.	Цитиране в програмни продукти	15
2.11.	Цитиране в стратегии	25
2.12.	Цитиране в прогнози	25
2.13.	Цитиране в енциклопедии	50
IV.	Редакционна дейност
1.	Редактор на книги
1.1.	Редактор на монография
1.1.1.	Публикувана в България
1.1.1.1.	Самостоятелно	15
1.1.1.2.	В колектив	12
1.1.2.	Публикувана в чужбина
1.1.2.1.	Самостоятелно	20
1.1.2.2.	В колектив	16
1.2.	Редактор на тематичен сборник
1.2.1.	Публикуван в България
1.2.1.1.	Самостоятелно	15
1.2.1.2.	В колектив	12
1.2.2.	Публикуван в чужбина
1.2.2.1.	Самостоятелно	20
1.2.2.2.	В колектив	16
1.3.	Редактор на материали от научни форуми
1.3.1.	Публикувани в България
1.3.1.1.	Самостоятелно	12
1.3.1.2.	В колектив	10
1.3.2.	Публикувани в чужбина
1.3.2.1.	Самостоятелно	16
1.3.2.2.	В колектив	12
1.4.	Главен редактор на списание
1.4.1.	Публикувано в България	15
1.4.2.	Публикувано в чужбина	35
1.5.	Член на редакционната колегия на списание
1.5.1.	Публикувано в България	10
1.5.2.	Публикувано в чужбина	25
1.6.	Член на редакционния съвет на списание
1.6.1.	Публикувано в България	8
1.6.2.	Публикувано в чужбина	20
1.7.	Редактор на учебник или ръководство
1.7.1.	Публикувани в България
1.7.1.1.	Самостоятелно	10
1.7.1.2.	В колектив	8
1.7.2.	Публикувани в чужбина
1.7.2.1.	Самостоятелно	20
1.7.2.2.	В колектив	12

Целесъобразно е събраните точки по отделните параметри за всеки конкретен кандидат да се преизчисляват с определени коефициенти, различни от 1.0 (т.е., от 1.1 до 1.5) за областите, в които той би трябвало да е най-изявен. В противен случай ще настъпи диспропорция при оценяването на научните работници по различните специалности и схемата като цяло ще загуби смисъла си на относително обективен измерител на научните приноси на кандидатите.

В таблица 1 са систематизирани основните наукометрични параметри за научно-изследователската дейност на кандидатите за член-кореспондент на БАН и тяхната количествена стойност, а в таблица 2 – показателите за тяхната обществена дейност в системата на науката.

Таблица 2. Параметри на оценката на обществената дейност

№	Наукометричен параметър	Точки за едно заглавие
1.	Ръководна длъжност
1.1.	Ректор на университет, Директор на институт	20
1.2.	Зам. Ректор на университет, Зам. Директор на институт	15
1.3.	Ръководител на научно звено (катедра, клиника, лаборатория, сектор, отделение и пр.)	10
2.	Ръководител (на функционален принцип)
2.1.	Ръководител на докторант	10
2.2.	Ръководител на дипломант	6
2.3.	Ръководител на програмен колектив	10
2.4.	Ръководител (координатор) на проект с българско участие	15
2.5.	Ръководител (координатор) на проект с чуждо участие	25
2.6.	Председател на Организационния комитет на научни форуми
2.6.1.	Председател на Организационния комитет на национални научни форуми в България	10
2.6.2.	Председател на Организационния комитет на международни научни форуми в България	15
2.6.3.	Член на Организационния комитет на научни форуми в чужбина	15
2.6.4.	Член на Редакционния комитет на научни форуми в чужбина	20
2.7.	Ръководител (модератор) на заседания на научни форуми
2.7.1.	Модератор на заседания на научни форуми в България	10
2.7.2.	Модератор на заседания на научни форуми в чужбина	15
3.	Член на специализиран научен съвет при ВАК	15
4.	Член на научна комисия при ВАК	25
5.	Републикански специалист	20
6.	Консултант към комисия в Народното събрание	15
7.	Консултант към комисия в Министерския съвет	15
8.	Председател на национално научно дружество	15
9.	Член на национално научно дружество	10
10.	Член на чуждестранно научно дружество	15
11.	Член на международно научно дружество	20
12.	Експерт към международни научни организации	25
13.	Експерт към международни научни комисии	25
14.	Председател на национална научна фондация (асоциация)	15
15.	Член на чуждестранна научна фондация (асоциация)	20
16.	Поканен лектор в други университети в страната	15
17.	Поканен лектор в други университети в чужбина	20
18.	Доктор хонорис кауза на български университет	20
19.	Доктор хонорис кауза на чуждестранен университет	30
20.	Носител на правителствена награда	25

Според нашето скромно мнение обсъждането в критично-конструктивен план, както на цитираните от нас и на други публикации по тази тематика, така и на предложените от нас виждания, би могло да допринесе за по-ефективното развитие на българската наука като равнопоставен и достоен член в семейството на европейската и световната наука на новото хилядолетие.

Литература:

Ангелов, Г. Кадрови потенциал на българската наука: структурни индикатори и бенчмаркинг.- Наука, XV, 2005 (извънредно издание), 87-97.
Близнаков, Г. За “Препоръките на ВАК относно критериите за оценка на научната работа на отделен учен или научно звено”.- Наука, 1992, № 1, 12-14.
Будуров, С. Още по системата от показатели за оценка на дейността на научните и научно-преподавателските кадри.- Наука, 1992, № 5, с. 28.
Кулев, И., С. Стоянов. За оценката на качеството и професионализма на университетските преподаватели в природните науки.- Наука, XV, 2005, № 3, 16-22.
Кулев, И., С. Стоянов. Система от показатели за атестиране на университетските преподаватели в природните науки.- Наука, XV, 2005, № 5, 3-9.
Ненов, Д. Международната класация на университетите и нашето образование.- Наука, XV, 2005, № 2, 41-44.
Показатели за оценка на дейността на учените и преподавателите.- Наука, 1992, № 4, с. 33.
Системата от показатели за оценка на дейността на научните и научно-преподавателските кадри.- Наука, 1992, № 3, с. 35.
Томов, Д. Българският докторант и международният научно-информационен пазар.- Стратегии на образoвателната и научната политика, 2003, № 2, 31-48.
Томов, Д. За “Препоръките на ВАК относно критериите за оценка на научната работа на отделен учен или научно звено”.- Наука, 1992, № 1, 12-14.
Томов, Д., А. Загорска. Финансиране на науката в български и европейски университети. В: Финансовата и счетоводната теория и практика в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Научно-практическа конференция. Сборник с доклади. Варна, 17-18.IX.2004 г. Варна, Икономически университет-Варна, 2005, 241-250.
Томов, Д., Л. Коева-Димитрова, Т. Костадинова. Макроикономически показатели на развитието на висшето образование и науката в България. В: Икономическата теория в началото на XXI век – постижения, проблеми, перспективи. Сборник доклади от научна конференция с международно участие. Варна, Икономически университет-Варна, 2005, 419-429.
Ученият – фактор за развитието на обществото на знания. Сборник доклади от конференция с международно участие. София, 28-29.X.2005 г.- Наука, 2005, извънредно издание.
Garfield, E. The history and meaning of the journal impact factor.- JAMA, 295, 2006, No 1, 90-93.

Вход

В следващия брой

Бюлетин

Върху наукометричната оценка на научните и обществени приноси на кандидати за член-кореспонденти на БАН

Вашият коментар

Лекарства и похвати

Facebook

Google+