Тунис – перлата на Северна Африка

Брой № 1(13) / март 2011, Белодробен тромбемболизъм

Събитията в Тунис преди няколко седмици ме накараха да се върна в спомените си 4 години назад, когато посетих, видях и почувствах тази страна, за която оттогава говоря с респект и искрена обич.

Тунис не е изостанала страна от Третия свят, както бяхме свикнали да мислим за повечето африкански държави. Не случайно през 1998 година Кофи Анан я нарекъл “най-толерантната, най-разкрепостената и най-изисканата държава на Северна Африка”. И още с пристигането си в Тунис с удивление разбираш, че тук ще се чувстваш като във всяка друга европейска страна. Напредъкът е виден във всички сфери на живота. Всъщност Тунис прави първите стъпки към цивилизоването си много по-рано. Страната е била дълги години Френски протекторат, а от 1956** година е независима република, чийто първи президент въвежда реформите, с които днес Тунис се гордее. Три са основните неща, които отличават Тунис от другите ислямистки държави: забранено е многоженството; разрешен е алкохолът; почивните дни са събота и неделя, а не петък, както повелява коранът.

По територия Тунис е малка страна, която може за един ден да се обиколи с автомобил – от скалистото северно крайбрежие през степните поля до първите Сахарски оазиси. Релефът и е предимно равнинен, като най-голямата надморска височина в Атласките планини е 1544 м. Любопитен факт е, че толкова е и квадратурата на един от президентските апартаменти на скоро сваления от власт Бен Али, който управлява страната в продължение на 23 години. Тунис привлича туристи предимно с голямата си брегова линия, покрита с плажове, с луксозната си хотелска база и с атрактивните си развлечения, задоволяващи всеки вкус. Но не само това… Не е възможно да отидеш в Тунис, без да направиш обичайната двудневна екскурзия до пустинята, която заема около 50 % от територията на страната.

Пустинята в Тунис се дели условно на 3 части: шот, рег и ерг. Абсолютна мъртва зона са само пресъхналите солени езера, т.н. шот, от който се добиват фосфати. Наи-посещаваното езеро Шот ал Джерид представлява странен пейзаж за европееца. Лете фосфатната сол засъхва на повърхността му и образува сияещи бели кристали, простиращи се до хоризонта, където често се появяват миражи. Зиме това голо пространство изглежда като огромна ледена пързалка, на места поразтопена, сякаш заплашваща да се пропука. Най-голямата атракция на тези езера е изгревът на слънцето, но местността сама по себе си е обвеяна в някаква загадъчност и мистичност. По тъмно, преди изгрева, тук цари тайнствена тишина и на километри пред теб се вижда само безбрежна огледална пустош, смътни очертания на планини и едва забележими силуети на хора. С появата на първите лъчи на слънцето забелязваш как бутафорните сламени хотели, камили и лодки край шосето се проясняват и скоро подвикванията на продавачите на “пустинни рози” те връщат в реалността

 

Езерото Шот ал Джерид

 

Каменната пустиня, т.н. рег, е покрита с разнообразни скални образувания и планински възвишения, а  полупустинята и особено областта Сахел е заета от гори с маслинови дървета. По брой на маслиновите насаждения, както и по производство на маслини Тунис заема 4-о място в света след Испания, Гърция, Италия. Повечето дървета са много стари, някои достигащи възраст 2000 години и с разкривените си причудливи форми приличат досущ на картина на Ван Гог, рисувана по френското Средиземноморие. Странно е да си представиш, че животът тук е текъл по един и същи начин и преди толкова много години. За тунизийците маслиновото дърво има не само стопанско значение, то е свещено и към него се отнасят с почит и уважение. Беритбата на маслини е ритуал, в който участва цялото семейство. Ръчно набраните маслини гарантират по-високо качество на зехтина, добит в Тунис, с което местните се гордеят. Колкото п╓ на юг се отива, маслиновите гори се разреждат и заменят с кактуси, които се явяват естествена преграда срещу пясъчните навявания. Казват, че пролет, когато цъфтят, те представляват невероятно красива гледка, но и през зимата впечатляват с огромните си размери, по-големи от човешки бой.

Не е възможно да те разходят до пустинята и да не ти покажат оазис. Но преди това ще ти доставят едно от най-вълнуващите изживявания – лудо джип-сафари сред пясъци и пушилка, което ти напомня телевизионните предавания от ралито Париж – Дакар, чийто маршрут минава по тези места. А след някой и друг завой с изненада ще откриеш постройките от декорите на филма на Джордж Лукас “Междузвездни войни” и палатките на “Английския пациент”. Оазисът Шебика ти се разкрива едва когато автобусът спре пред голи скалисти възвишения, между които навътре като змия се провира ивица зеленина. После с изненада научаваш, че тук, където валежите се измерват в милиметри, може да се случват и наводнения. Такова голямо наводнение през 1969 година заляло и унищожило напълно намиращото се в планината село, което след това преместили по-надолу в равнината. Шебика е малък естествен оазис с диворастящи палми, а Тозьор е най-големият оазис в Тунис, в който има повече от 300 хил. финикови палми. Техните плодове – фурмите се предлагат по градските сергии както обработени, със захар и мед, така и натурални, на клонки, скоро откъснати от дървото. Нямах идея дотогава какво означава вкусна, мека, ароматна фурма, събрала в себе си цялото слънце на пустинята.

 

Камили за разходка

 

В същинската пустиня ерг, която е около 20% и представлява безкрайно море от пясъчни дюни, рядко може да навлезе обикновен турист. Там живеят само бедуини с техните камили. Камилата е необикновено животно, с което имах честта да се запозная. Дано никоя камила не ме е запомнила с лошо, защото се знае, че са много злопаметни. Дори след много години могат да разпознаят човек, който някога им е причинил зло и да си отмъстят жестоко. Разходката с камили не е запазена марка на Тунизийската пустиня, но определено си заслужава, ако досега не сте опитвали. Камилите са толкова красиви, колкото и на картинка, но с леко неприятно ухание, защото са преживни животни и връщат храната от стомаха в устата си. Но пък каква възможност, яздейки камила, да погледнеш пясъците отвисоко, да се насладиш на залеза в пустинята, да си направиш снимки за спомен и изобщо да се почувстваш различно. Това приключение се предлага обикновено в град Дуз, на входа на пустинята Сахара, където традиционно се провеждат състезания с камили. За сведение, диви камили в Тунис няма, те са винаги нечия собственост – на бедуините или на берберите.

 

Бедуини в пустинята

 

Дори местното население бърка понятията бедуин и бербер. Бедуинът е човек, водещ определен начин на живот, синоним на “номад”, развеждащ стадата си из пустинята. А бербер е етнографско понятие. Берберите са коренното население на Тунис. Те обитават отдалечените планински вериги Матмата и Ксур, наподобяващи “лунен” пейзаж. Тук туристът с изненада открива чернеещи входове на дупки, пещери и ями, които всъщност са необикновените жилища на т.н. троглодити, живеещи под земята от векове – първо, за да се предпазят от враговете си, а после – за да се крият от палещите лъчи на лятното слънце. Стаите им, вкопани направо в планината, са с най-разнообразни форми, варосани и обзаведени скромно с възможно най-необходимото. В такива подземни жилища понастоящем живеят около 150 семейства. Тъй като са туристическа атракция, от която печелят пари, берберите дружелюбно те посрещат в дома си, където демонстрират умението си да приготвят кус-кус по съвсем примитивен начин. Кус-кусът е националното ястие на тунизийския народ, но се различава от нашия. Той е съвсем ситен, овкусен с арабски подправки и обикновено се сервира с агнешко и зеленчуци. В един от подземните ресторанти тук ни сервираха превъзходен кус-кус с хрупкави банички, които помня и до днес.

 

Берберка пред жилището си

 

Тунизийците в основната си част днес са араби, но населението е изключително примесено поради това, че Тунис е бил винаги на кръстопът. Финикийците са първите заселници отвън, дошли по тези земи 800 г. преди н.е. и за това разказва легендата за Дидона, която с ум и хитрост извоювала правото да се засели на северноафриканския бряг. Когато местният цар ╒ позволил да заживее само върху площта на една волска кожа, тя наредила да я нарежат на тънки ивици, с които заградила много по-голяма територия. Така бил създаден Картаген (от “карт адаш”, което на местен език означава нов град). От славата на Картаген, владял цялото Средиземноморие векове наред, днес не е останало почти нищо, освен няколко колони и част от баните за таласотерапия. Той е бил изравнен със земята от новите завоеватели – римляните, които толкова ненавиждали картагенците, че посипали сол по земята около града, за да остане тя за векове безплодна и безлюдна. Въпреки това обаче тук все още отекват стъпките на Анибал, велик картагенски предводител, който се прочул с една от Пуническите войни и най-вече с това, че успял да прекара голяма войска със слонове през Алпите и да накара Рим да трепери от страх.

Най-дълготрайно и плодотворно в миналото било римското владичество. Оттогава са останали многобройни руини из цялата страна, които свидетелстват за една епоха на процъфтяване на занаятите, земеделието, животновъдството, търговията и изкуствата. Всичко това е изобразено по римските мозайки, събрани днес в един от най-големите музеи за мозайки в света – музея Бардо, разположен в бивш дворец на тунизийските владетели в столицата Тунис. Най-представителният обект от римско време на открито обаче не са мозайките, а римският амфитеатър в Ел Джем. Той е третият в света по големина, но най-запазеният и не случайно е избран измежду многото подобни театри за заснемането на холивудската продукцуя “Гладиатор”. Част от стените на  “колизеума” са разрушени, но той все още впечатлява с размера на огромното за времето си строителство. Навремето арена на гладиаторски битки, днес той е пригоден за концерти на поп и рок състави, както и за оперни представления.

От арабския период, датиращ от 7-ми век, когато арабите нахлули и останали трайно по тези земи, има, разбира се, най-много забележителности – крепости, манастири, джамии, медини (пазари). Най-голямата светиня за арабите в Тунис е джамията Сиди Угба в Кайруан – най-стария град в страната, ислямистки религиозен център, 4-и по значение след Мека, Медина и Йерусалим. Днес той е известен и с красивите си килими, кожени изделия и керамика, продавани на туристите на съвсем достъпни цени. Величествените крепости и манастири в градовете Сус, Монастир и Сфакс, а и другаде свидетелстват за бурни и драматични времена, нам непознати, но будещи любопитство и възхита. Колкото до медината – тя не се различава особено от останалите пазари в арабския свят – с претрупаността на сергиите, с подканянията на търговците, на които човек трудно може да устои, с миризмите на ориенталски парфюм, тютюн, кафе, подправки и всякакви сладки изкушения. Тунис ще остане в съзнанието ми и с други, характерни за исляма черти, но това не дразни, а само напомня за многоцветието на културите по тези земи.

Екскурзията ви в Тунис не би била пълноценна, ако не се отбиете в очарователното малко градче Сиди Бу Саид на около десетина км от столицата, което ви посреща с алея от диви портокали и с мирис на море, водорасли и най-различни арабски благовония. Основано през 12 век от ислямистки софисти, а по-късно заселено от испанци, то е преоткрито за чужденците едва в края на 19 век. Пленени от това място, тук прекарват времето си експресионистите Пол Клее и Аугуст Маке и постепенно го превръщат в Туниския Монмартр. Синьо-белият град, както още го наричат, привлича предимно художници, защото думите са недостатъчни да опишат това място, а четката успява по-точно да нанесе върху платно картините, които човешкото око вижда – изрядно бели и гладки стени, яркосини врати и прозорци с дантелени орнаменти, увивни храсти с богати ярки цветове, характерни за юга и всичко това блеснало на слънцето в цялата си простота и изящество. Разположен на брега на Средиземно море, този град с андалуска архитектура напомня уютната атмосфера на Несебър и Созопол, където върху малка площ има толкова много самобитна култура, красота и романтика, че ти се иска дълго да останеш и да се наслаждаваш.

 

Порт ел Кантауи

 

Подобно чувство човек може да изпита и в модерния Порт-ел-Кантауи недалеч от град Сус – едно затворено пристанище с безброй яхти, катамарани и туристически подводници, обградено от кокетни ресторанти с маси, аранжирани с купи, пълни с портокали, а наоколо – спретнати малки хотели в полу-ориенталски, полу-европейски стил, с богата екзотична растителност в градините и примамливи сувенирни магазини. Тук времето сякаш е спряло в най-хубавия си ден, дар от Господа и нищо не може да помрачи усещането за лекота, свобода и безгрижност. И се питаш за кой ли път – “Това Африка ли е?”, защото както този, така и другите курорти по крайбрежието на Тунис са сравними само с очарованието и лукса на френската и италианска Ривиера.

И в края на това пътуване естествено ти се иска да разполагаш с още някой и друг ден, за да може да видиш още, и още…. – и уникалния мавзолей на първия президент Хабиб Бургиба в Монастир, и катакомбите на град Сус, и разкоша на курорта Хамамет… А защо да не отскочиш и до остров Джерба, където са най-хубавите средиземноморски плажове на Тунис или просто да се отдадеш на съзерцание на брега, където лазурно-синият цвят на морето се слива на хоризонта с бледата синева на небето и те дарява с най-нежната гледка, за която някога си мечтал.

И тъй като е невъзможно да изпълниш програмата си за една седмица, може като се върнеш, да отвориш атласа и книгата, която си си купил за Тунис и да попътуваш мислено още …. Аз направих не само това. Потопих се отново в историята на славния Картаген с романа „Саламбо“ на Гюстав Флобер, за който Виктор Юго възкликнал: “Приятелю, Вие сте възкресили един изчезнал свят!”

Запознайте се и вие с тази страна, когато вятърът на промяната отмине! Но не отивайте там предубедени! Оставете сетивата си да попият всичко от заобикалящия свят и ще се учудите колко прекрасни неща ще ви разкрият!

Идете, вижте и се убедете сами!

 

_________

* Роси Радоева е лекар – терапевт във Варна, автор и идеен ментор на интернет-сайта на випуск 1980 на Медицински Факултет Варна:  www.vipusk1980vmi.com

** На 20 март е националният празник на Тунис. (на 20.03.1956 тунизийците са получили независимостта си)


 

Вашият коментар