100 години от невъобразимото престъпление срещу арменците
Историята постига стабилност само чрез справедливост.
Симеон Радев, Букурещ, 1913 г.
Геноцид (гр. genus – род, раса, cide – убивам, убиец) се описва и с арменската дума агхет и означава невъобразимо престъпление, голяма катастрофа. През 1895 г. и 1915-1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 500 000) арменци, много други са изселени, включително и в гостоприемна България – свободната граница.*
Да ти взема болката (цавът данем) – казват арменците на човек, който е угрижен. Това е трогателният глас от „интимната акустика на човешката душа“, чувства и мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия – съпричастието е привилегия на духовно богатите хора.
Научих цавът данем от Саркис Перси Мушехян (накратко, Перси) Благодарение на таланта му да създава приятелска атмосфера Клубът „Ереван“, разположен в урбанистичното сърце на Бургас, стана епицентър на моряшката, капитанската, артистичната, лекарската, накратко интелектуалната бохема на Бургас и неговите гости.
Големият режисьор Крикор Азарян също спомена цавът данем в едно интервю. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.): „Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш“. И още по-мъдрото: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг“.
Повече от 25 държави (Канада, Франция, Русия, Гърция, Кипър, Ливан, Белгия, Уругвай, Аржентина, Швеция, Уелс, Холандия, Словакия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Бразилия, Боливия, Шотландия, Швейцария…) осъдиха чрез парламентите си като престъпление срещу човечеството арменския геноцид.** И настояха Турция да признае голямата катастрофа и да поиска извинение от арменския народ. Геноцидът над арменците бе признат и от Световния съвет на църквите и Европейския парламент. И от римският папа Франциск.
България обаче, която приюти десетки хиляди арменци, бягащи от кланетата в Турция, и до днес в Народното събрание продължава да обсъжда, но не да осъжда арменския геноцид. Депутати, министри и президенти не трябва да слушат какво казва „големия брат“, а да четат какво са писали и пишат великите българи. Защото без съпричастност и справедливост ще продължаваме да живеем в нестабилен и болен свят.***
Българският зов за съпричастност датира от 1899 г., след първия арменския геноцид, когато в стихотворението си „Арменци” Пейо Яворов пише:
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик…
Д-р Георги Чалдъков
______
* Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си с име, което в превод от арменски означава „свободна граница“ – така е кръстен бащата на известния музикант Хайгашот Агасян.
**През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо. Според приетия на 23 януари 2012 г. закон от френския Сенат наказанието за отричане на арменския геноцид е една година затвор и глоба от 45 хиляди евро.
***Наскоро в Emotion – научно списание на Американската асоциация по психология – бе публикувана статия, показваща, че съпричастността и други положителни действия водят до понижаване на кръвните нива на възпалителни молекули (цитокини), участващи във възникването на диабет тип 2, атеросклероза и други кардиометаболитни болести.