На фона на все още бушуващата война в Украйна много хора по света, без да познават дори и най-общо миналото на двете воюващи страни, Русия и Украйна, си позволяват да заемат позиция за конфликта в полза на едната или на другата страна. В резултат, аргументите са значително олекотени, понеже се основават на емоционални, а не на рационално-логически оценки и тълкувания на фактите. Причините за такъв подход могат да са най-различни, но както винаги, непознаването на историята води до липсата на дълбочина в разбирането за корените на минали събития и процеси, независимо от техните мащаби.
Историята на Украйна се разглежда от мнозина като твърде проста, кратка и ясна, понеже не била дълготрайна, а някои дори отричат наличието на такава история. Но това съвсем не е така. Както за всеки народ или държава, и украинската история е пребогата на разнообразни събития и поврати през вековете и поне от наша гледна точка, не е лесно да се представи задълбочено в рамките дори на обемна книга, да не говорим за статия. И все пак, в настоящото изложение ще се опитаме да изградим поне минимална представа по тази тема.
Както по всеки проблем в миналото преди съвременната технологична епоха, и в развитието на украинската история много важна роля играе географският фактор. Най-лесно е да отворим съответната страница в уикипедия и да видим краткото географско описание на страната. За да спестим на читателя тези усилия, ще посочим, че Украйна е държава, разположена на север от Черно море, с територия от 603 628 km² и население от над 40 млн. души. По-важното е, че страната е с предимно равнинен характер (95% от територията) и е богата на полезни изкопаеми (желязо, цветни метали, въглища, нефт, газ, каменна сол, сяра, графит, каолин и др.). Черноземът на обширните ѝ степи ги превръща в един от най-плодородните региони в света. Всичко това се съчетава с богати водни ресурси под формата на многобройни плавателни реки, езера и излаз на Черно и Азовско море. Затова не е за учудване, че още от най-дълбока древност до днес тези земи са притегателен център за най-различни племена и народи.
Карта на Понтийско-Каспийската степ
(https://bg.wikipedia.org/wiki/Евразийска_степ)
Първи сведения за най-ранни човешки поселения северно от Черно море получаваме от археологията. Най-ранни доказателства за появата на човека на украинска територия са открити на п-в Крим и датират от епохата на палеолита, отпреди повече от 30 000 г. От епохата на халколита (енеолита) или медно-каменната епоха (V хил. пр. Хр.) са известни Кукутени-Трипилианската и Средностожката (или Средностоговската) археологически култури, които са много близки по характер до подобните култури от Дуранкулак и Варна по нашето крайбрежие. Техните представители се прехранвали със земеделие и домашно скотовъдство, добивали и обработвали метала мед и достигнали високо ниво на грънчарското производство. Освен това, представителите на Трипилианската (или Триполската) култура добивали сол от солени извори. По-стар добив на ценната по това време сол имаме само в древното селище в местността Солницата край град Провадия. Високото ниво на развитие на тези култури, заедно с подобните на тях в земите на съвременните България и Румъния, е в основата и на възникването на едни от най-старите търговски пътища в света – този, който свързва нашето крайбрежие със Северното Причерноморие. А добре известно е, че търговията е един от основните фактори за възникването и функционирането на цивилизациите. В този смисъл смело можем да твърдим, че едни от най-ранните наченки на цивилизация в света се появяват именно в нашите земи и край Северното Причерноморие.
Към началото на III хил. пр. Хр. или в началото на бронзовата епоха, поради нахлуването на множество индоевропейски племена от североизток, настъпват дълбоки етнически промени, които обхващат целия регион. У нас тези миграции поставят началото на формирането на тракийската народност, а в днешна Украйна се установяват ямната (курганната) култура в степите и културата на катакомбите (или на погребалните камери) на север.
През желязната епоха, която започва около 1000 г. пр. Хр., в степите на север и изток от Черно море се установяват последователно номадските конни народи кимерийци, за които се счита, че са сродни с траките, скити и сармати, които формират собствени номадски държави. Дълго време те успешно воюват с могъщи съседи като асирийците и персите. От VI век пр. Хр. нататък по крайбрежието се появяват и първите гръцки колонии Тирас (до устието на р. Днестър), Олбия (до устието на р. Южен Буг), Хермонаса (дн. гр. Таман), Херсонес (до дн. гр. Севастопол) и др., които по-късно се развиват като типични древногръцки, а след това римски и византийски селища до VI в. сл. Хр. Във всичките многобройни гръцки колонии процъфтява търговията със съседните степни народи.
Изображение на древни славяни. Спекулация от XXI в.
(https://bg.fartice.com/облекла-на-древните-славяни/)
Наред с гърците за известен период (V в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.) земите около Азовско море се намират под контрола на гръко-скитското Боспорско и малоазийското Понтийско царство. Още тогава в тези райони се установява традиционно силно гръцко влияние, а от времето на император Нерон (I в.) се заселва и многобройна еврейска диаспора, която през вековете непрестанно разширява влиянието си и на север от крайбрежието.
В средата на III в. в степите на Южна Украйна нахлуват готите, които до този момент осъществяват редица систематични походи срещу балканските територии на Римската империя. С тях се свързва т. нар. Черняховска култура, която обхваща обширна територия в Централна и Източна Европа. В нашия контекст е важно да се отбележи, че на фона на бурната и размирна история на готите от Късната античност и Ранното средновековие, техни поселения се запазват в крайбрежната зона на Кримския полуостров чак до XVIII в.
Северно от Черняховската култура, в същия период между II и V в., се развива Киевската култура, на която е наречена съвременната столица на Украйна. В научните среди преобладава мнението, че именно тази археологическа култура може за първи път да се определи като славянска по своя характер, въпреки наличието на определени германски и келтски влияния в нея. Това означава, че именно в земите на съвременна Украйна можем да локализираме най-ранното славянско население в Източна Европа.
В края на IV в. тези земи попадат под властта на хуните, които намират в степите на Украйна идеални условия за своя начин на живот. Но натискът срещу Римската империя премества центъра на номадската им империя в Панония (Среднодунавската равнина). Разгромът на хуните в средата на V в. и постепенното им изчезване от историческата сцена създава в Северното Причерноморие политически вакуум, който през следващите векове е запълнен последователно от аварите и прабългарите. Същевременно вече е започнало и славянското разселение на юг и изток.
Славяните във Великото преселение на народите (IV – IX в.).
(http://ourphistory5.weebly.com/8-105.html)
В земите на днешна Украйна през V – VI век се установява военно-племенният съюз на антите, който включвал редица племена като белите хървати, северяните, поляните, древляните, дулебите, уличите и тиверците.
Междувременно част от тези племена се разселват на юг към Балканите и съставляват ядрото на южните славяни, които полагат основите на съвременните балкански славянски народи. Класически пример в това отношение са северите (или северани), за които се предполага, че са южно разклонение на северяните и по-късно участват в създаването на Българската държава на Аспарух, а племена като илменските славяни, кривичите и радивичите се отправят на север и влизат в основата на бъдещата руска народност.
Любопитен факт за самите анти, които създават съюза, е че са ираноезичен народ от алано-сарматската група племена. Тяхното разселение води до смесването им с местните славяни. Те възприемат славянския език, като същевременно се запазва не само етнонима, но и антско-иранската лексика, свързана с военното, оръжейното и управленското дело. В резултат се оформила особена антско-славянска езикова общност, която разпространила влиянието си на териториите на днешните Украйна, Молдова, Румъния, България, Чехия и Словакия. Вследствие на тези процеси именно племената от антския военноплеменен съюз трябва да се разглеждат като основни предци на днешните украинци, румънци и българи.
В зората на Ранното средновековие, през VII век, голяма част от земите на Украйна се превръщат в ядро на създадената от хан Кубрат Стара Велика България. През 1912 г. край село Мала Перешчепина, разположено южно от град Полтава в Централна Украйна, случайно е открито голямо съкровище, състоящо се от над 800 златни и сребърни предмети. Общото тегло на златните предмети е около 25 кг, а на сребърните – 50 кг. Както винаги в такива случаи, културно-историческата стойност на предметите, а не теглото на благородния метал, определя високата му стойност. Нашата национална историография се придържа към тезата на немския археолог Йоахим Вернер, според когото в три от надписите по съдовете може да се разчете името „Кубрат“ и съответно предполага, че съкровището е от погребението на този прабългарски владетел. Но редица други учени оспорват прабългарския произход на съкровището и го свързват по-скоро с хазарите.
След разпада на Стара Велика България, след средата на века, останалите прабългари в Приазовието са погълнати от придошлите от изток хазари. Територията на техния хаганат обхващала земите между Каспийско и Азовско море северно от Кавказ, Западен Казахстан, части от Крим, Източна Украйна и Южна Русия. Обширната му площ осигурила благоприятни условия за развитие на търговията по Пътя на коприната и неговите разклонения в посока към Табриз (дн. Азърбайджан) и Волжско-Камска България.
Въпросът за търговията отново е от особена важност, понеже в нея най-активно участват раданитските евреи, които осъществявали стокообмена между християните и мюсюлманите в тези земи до Х в. На това се дължи и трайното покровителство на евреите в Хазарския хаганат, а оттам и сериозното нарастване на числеността им в тези земи. В резултат, до края на ХХ в. те остават като едно от най-многочислените малцинства в земите на модерна Украйна. Техните търговски успехи привлекли към тази дейност и много други търговци, сред които особено активни станали викингите. Търговско-военните им кораби активно навлезли в мрежата от реки южно от Балтийско море и с отслабването на Хазарския хаганат налагали все по-енергично своето господство над местните славяни. При тези обстоятелства именно викингите се оказали в основата на създаването на първото държавно образувание сред източните славяни – Киевска Рус. Както е видно от името на най-ранната източнославянска държава, нейното възникване е тясно свързано с оформянето на Киев като град. Най-ранните поселения в района по десния бряг на река Днепър се появяват още през епохата на палеолита. През следващите хилядолетия поселищният живот продължил да се развива, но да се говори за обединението на тези селища в рамките на единен град е възможно чак от времето на Ранното средновековие.
Предмети от Перешчепинското съкровище
(https://theoldestgold.com/2021/07/31/перешчепинското-златно-съкровище/)
Според легендата, която е залегнала в „Повесть временных лет“ („Повест за отминалите времена“, известна още и като Начална руска летопис), най-ранната запазена в цялост руска хроника, съставена от монаха Нестор в началото на XII в., Киев бил основан през V в. от вожда на племето поляни Кий, заедно с неговите двама братя и сестра им. Тази легенда и интерпретациите на някои археологически данни, според които селищата, от които възниква Киев, към VI – VII в. вече могат да се разглеждат като градски. Тези спекулации дават основание на съветската власт да организира през 1982 г. пищни чествания на 1500-годишнината на Киев, подобно на организираните от комунистическата власт година по-рано в България чествания на 1300-годишнината от основаването на Българската държава. Далеч невинаги обаче комунистическата пропаганда се основава на сериозни научни факти. По-задълбочените научни данни сочат, че превръщането на малките племенни поселения в единен град се осъществява в периода VIII – Х в. По това време Киев е представлявал неголямо търговско средище в земите на поляните на северозападната граница на Хазарския хаганат и населението му е било задължено да плаща данък на хагана. Към края на IX в. етносът, наречен рус, начело с легендарния си вожд Рюрик (около 830 – около 879 г.), завладява това търговско средище и постепенно то се превръща в център на бъдещата Киевска Рус.
Все още се водят ожесточени спорове за произхода на етноса рус, дал името си не само на социалния елит в средновековната Киевска държава, но и на бъдещия руски народ. Според по-популярната теория Рюрик и неговите хора били варяги. Така в Източна Европа наричали източните викинги, чиято политическа и стопанска активност се разпростряла от Южна Скандинавия до Константинопол, Каспийско море и Багдат.
Според друга група учени, предимно руски, рус са със славянски произход и са обитавали поречието на украинската река Рос, от която били взели името си. По наше скромно мнение обаче това може да е и на обратно, т.е. реката да е получила името си от народа, населил региона. Според друга група учени, отново предимно от СССР, които са привърженици на антинорманската теория, Рюрик и хората му произхождали от елита на местните славяни. Според „Повесть временных лет“ през 862 г. Рюрик бил поканен от местните славянски племена (т.нар. „призвание варягов“) да стане техен княз. Така той започнал управлението си или в Ладога, близо до дн. Санкт Петербург, или в Новгород. Археологически доказателства за този период в тези градове обаче липсват. Малко преди това, през 860 г., а според Началната руска летопис – през 866 г., варягите Асколд и Дир, които по това време управлявали Киев, извършили голям поход срещу Константинопол. В резултат бил сключен русо-византийски договор за „мир и любов“. Вероятно този поход води и до първия опит за покръстване на варягите и източните славяни.
Кръщение и прозрение на Владимир в Корсун.
Миниатюра от Родзивиловския летопис от XV век
(https://ru.wikipedia.org/wiki/Владимир_Святославич)
Сериозен довод за такова твърдение представлява едно писмо на патриарх Фотий от началото на 867 г., където се посочва, че след покръстването на българите и русите проявили желание да последват българския пример, като се покръстят. Това сведение дава основание да се предположи, че опити за християнизация на русите е имало още след посочената година, но впоследствие това е забравено и като официално начало на покръстването на Киевските славяни се разглежда кръщението на киевския княз Владимир I Велики, който през 988 г. обявява християнството за единствена и официална държавна религия. За целта от България са изпратени свещеници и книги, които да ускорят този процес.
Но да се върнем на основаването на Киевска Рус. След смъртта на Рюрик през 879 г., властта в Новгород е поета от друг варяжки вожд – Олег (Хелгу), който нямал роднинска връзка с Рюрик. През 882 г. той успява да убие с измама Асколд и Дир и превзема Киев от името на сина на Рюрик Игор I. Олег обявил Киев за столица на своята държава и продължил завоевателната си политика към околните земи до смъртта си през 912 г. След него на трона се възкачил Игор I, наследен по-късно от печално известния в българската история свой син Светослав. Така Рюриковата династия започва да изгражда своята държава върху основите на смесването на пъстра палитра от племена, народи и култури. Всички те били привлечени от богатствата и стратегическото положение на украинската земя. Но с появата на Киевска Рус апетитите към украинската земя не секват и стремежите за контрол над нея се запазили през цялото Средновековие.
(следва продължение)
Източници:
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Украйна
- https://www.britannica.com/place/Ukraine/History
- https://history-maps.com/bg/story/History-of-Ukraine
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Киевска_Рус
- https://ru.wikipedia.org/wiki/Рюрик