Юбилеите хипнотизират със знаци, гадания и многозначителност. Както твърди Иван Кръстев, те променят фокуса, през който гледаме настоящето. Например 200-годишнината на Великата френска революция накара годината на промените 1989 да изглежда тъкмо като революция.
А какво ще кажете за това, че през 2025-а ще отбележим вековния юбилей на една велика метафора?
По тоя път светът завършва
не с взрив, а с хленч“1.
Томас Стърнс Елиът пише най-известния си стих през 1925, отчаян от Европа след Първата световна и Версайския мир, както и от своя разпадащ се брак. Поемата „Кухите хора“ разказва за душите на мъртвите, които шестват по небесните селения. Разбира се, описан е и адът. Ето още преводи:
„Така приключва светът/ не с гръм, а хленчейки жално.“2 Или „Това е начинът, по който свършва светът/ не с трясък, а с хленч.“3 Не взрив, гръм, трясък. А хленч.
Както всеки гениален стих, и този е покрит с тълкувания. Но няма защо да гадаем за смисъла. Голямата, бурна промяна не крещи, че е промяна. Тя просто идва. Пристига с хленч по отминалото време, което ни се струва велико само защото е история.
Днес чуваме и взривове, и трясък, и гърмежи – главно в Украйна и Газа, Хленчът също си го бива. „Светът пропада. Всичко свършва. Идва краят, Третата световна, Великото срутване“. Слушате го всеки ден, нали?
Тук са и „кухите хора“. Разбира се, Елиът има предвид умрелите. Ние обаче виждаме как изглеждат виртуалните тълпи, форматирани от социалните мрежи. Едноизмерният човек на Херберт Маркузе еволюира в днешния ни образ, създаден от смартфони и компютри.
Фейсбук е това, което мислим за себе си. Гугъл – това, което другите мислят за нас. Между двете зее пропаст. Нарцисоидният, самовлюбен, преувеличен автопортрет, който сами си рисуваме в социалните мрежи, се сблъсква с необяснимата омраза, която познати и непознати сипят към нас. Кой надделява? Омразата, разбира се. Тя е най-силното чувство. Алгоритмите на мрежата я ескалират, увеличават, възвишават. Така е във виртуалния свят. Там, казано на чист български, „хейтът“ прави „лайкове“.
Понякога ти се струва, че за първи път в историята толкова много прости хора имат право на глас. После си казваш, че това е ефектът на мрежите. Пълзящата в тях омраза заразява дори най-невинните зрители на коледни филми и почитатели на Марая Кери.
Хората от високите технологии ще управляват света. И това вече не е метафора. Илон Мъск, Вивек Рамасвами и неговите другари от хай-тек сектора ще подложат САЩ на гигантски експеримент. Прочутата теория на Шумпетер го нарича „съзидателно разрушение“. Режеш, сечеш, уволняваш наред, както Мъск стори в Х, бившето „Туитър“, както Хавиер Милей прави в Аржентина. Трябва да разбъркаш котките в чувала, да предизвикаш хаоса, да разтресеш крушата. „Хайде да се завъртим около бодливата круша/ бодливата круша, бодливата круша/ Хайде да се завъртим около бодливата круша/ в пет часа сутринта“.
Това ли е краят на света? Не. Това е светът на мрежите. Всяка комуникационна революция ни променя. Човекът на книгата бе линеарен, последователен, систематичен, патриот. Човекът на телевизията – повърхностен, визуален, пасивен. Мрежите, новият господар, носят хаос, рязък език, фрагментация, емоция, омраза и безобразно отношение към истината. Безсмислено е да хленчим повече – нали помните, който хленчи, работи за края на света. Имам добра новина: скоро идва новият господар, изкуственият интелект. И новият човек, който той ще създаде. Както всяка комуникационна революция, ще го посрещнем с надежда и страх. Огромна надежда и библейски страх.
Какъв ще бъде този човек, няма да ни кажат нито юбилеите, нито гаданията. Пол Валери, безпощаден към историята, я нарича „наука за това, което вече го няма и няма да го има“. А за това, което предстои, прочутият бейзболист и предшественик на Димитър Пенев Йоги Бера има чудесен израз: „Никога не правя прогнози, особено за бъдещето“.
Все пак обаче, прилично е да завършим с Елиът и „Кухите хора“:
„Между понятието
и творението,
между чувството
и отговора
пада Сянката.“
Едно е чувството и интуицията, друго е отговорът. А между тях пада Сянката – неизбежната сянка на бъдещето, която покрива всичко с тръпка, трепет и трясък. Трясък от надежда и страх.
1 Превод Цветан Стоянов.
2 Превод Владимир Трендафилов.
3 Превод Владимир Левчев.