Тракийската морска култура и таласократия (част II – Тракийската таласократия)

Брой № 3 (61) / юни 2021, Функционално изследване на дишането

Темата за „морските народи“ е изключително интересна и занимателна. Тя обаче е обект на много исторически и лингвистични спекулации, в които се твърди, че те са предимно с тракийски произход. За съжаление, наличните сведения за тях са твърде оскъдни, за да можем да правим категорични съждения за етническата им принадлежност. По-важното е, че техните действия в Източното Средиземноморие се осъществяват през знаковия XIII в. пр. Хр., когато се случват значителни събития и явления, засегнали дълбоко живота на обществата в Южна Европа и Предна Азия.

 

На първо място, това е векът, когато се води онази Троянска война, която е послужила за основа на Омировия епос. Според категоричното мнение на древните автори, начело с Диодор Сицилийски, това е началото на различните таласократии на балканоанатолийските народи в Егейско-Черноморския регион.  Това е основанието и мнозина историци да свързват пряко тази Троянска война с началото на таласократиите.

 

Сравнително често редица изследователи на различни проблеми от историята ги разглеждат в доста ограничения контекст на изключително човешките взаимоотношения и действия. Не бива обаче да забравяме, че реално до към края на XIX в., а в редица райони на света дори през XX  в., съществуването и живота на обществата са тясно и пряко зависими от променящите се климатични условия. Това с особена сила важи и за епохата на най-ранните цивилизации, когато степента на цивилизованост, или с други думи нивото на откъснатост и независимост на обществата от природата, е все още твърде ниско. Затова изследването на човешкото развитие през доиндустриалните епохи трябва винаги да е съобразено със съответните климатични промени в даден период в отделни региони. В тази връзка трябва да имаме предвид, че от края на II хил. пр. Хр., след период на благотворен влажен климат, започнал няколкостотин години по-рано, миграциите на морските народи и залезът на Троя ознаменуват постепенния край на този влажен период. През XI – IX в. пр. Хр. започва пореден период на засушаване, който съвпада точно с десетилетията на тракийската таласократия. Морската активност и на балканските, и на малоазийските траки може да се обясни с намалелите земеделски добиви в резултат от продължителните суши през тези векове. Пикът на това засушаване настъпва между VIII и V в. пр. Хр. и явно засяга по-сериозно земите на Елада, където по принцип климатът е сух, субтропичен. Така сушата се превръща в един от главните фактори и за осъществената в този период широкомащабна гръцка колонизация, свързана с наложилата се елинска таласократия след VIII в. пр. Хр. и създаването на многобройните елински колонии по крайбрежията от Средиземно до Черно море.

 

С една дума, климатичните промени играят основна роля за скоростта и насоките на развитие на обществата не само през тази, но и през следващите епохи. Това в огромна степен важи за Балкано-анатолийския регион, където липсват ежегодните сезонни разливи на големите реки като Нил, Тигър и Ефрат, Инд, Хуанхъ и Яндзъ, които разливи осигурявали постоянно висока продуктивност на земеделието, а оттам и изхранването на значително по-голямо количество население. От тази гледна точка се налага изводът, че климатичните промени между VII-то и I-то хил. пр. Хр. играят още по-важна роля за развитието на местните цивилизации в Югоизточна Европа, отколкото в районите на ранните речни цивилизации. Това, от своя страна, се отразява на демографското развитие на местните народи. Естествено, по време на по-влажните периоди (VII – V и около средата на II хил. пр. Хр.) населението  нараства с по-бързи темпове, а засушаванията (IV – началото на II хил. пр. Хр. и от края на II хил. пр. Хр. до V в. пр. Хр.)/ забавят тези темпове и стимулират миграциите и практикуването на препитания, свързани с морето. Независимо от тази неравномерност, според учените, в периода V – I хил. пр. Хр. населението в Балкано-анатолийския регион нараства от около 250 000 до близо 3 млн. души, т.е. – над 7,5 пъти. Този естествен прираст осигурява и непрекъснатото развитие на икономиката в региона. Наред със земеделието и животновъдството, през периода силно се развиват занаятите, свързани с тях, металодобива и металообработването, както и търговията със земеделска и занаятчийска продукция.

 

Добре известно е, че нашите земи са един от най-ранните центрове за добив и употреба на метали още от епохата на Халколита. А след нея, още от началото на Ранната бронзова епоха (след началото на III хил. пр. Хр.) културата на металургичните производства се изнася от земите на траките към техните съседи в Югоизточна Европа и Мала Азия. Така търсенето и доставката на мед и калай, основните съставни метали за производството на бронз, се превръща в основен стимул за развитието на корабоплаването. Доказателство за развитието на корабоплаването в Тракия Понтика още през Ранната бронзова епоха (след края на IV – края на III хил. пр. Хр.) са откритите кости от делфини и паламуди, както и модели на плавателни съдове от подводните разкопки на селищата край Созопол и Урдовиза. Подобни модели на плавателни съдове са открити и на Цикладските острови. Те приличат на пироги, придвижвани с гребла, и най-вероятно широко били използвани за риболов, транспорт на стоки и война.

 

Друго любопитно доказателство за развитието на корабоплаването през тази епоха е известният Нож от Дорак. Селището Дорак е разположено недалече от южното крайбрежие на Мраморно море, близо до Древната Троя, т.е. представлявало част от Троадската култура. При разкопки на гробници около него са открити съкровища, датиращи от средата на III хил. пр. Хр. Сред тях особено забележителни са 12 ножа –мечове и най-вече един от тях, от двете страни на който са изобразени 17 кораба. Всички те са оборудвани с гребла, а често и с мачта с платно и рулеви гребла за управление и представляват завършени гребно-ветроходни съдове. Редно е да се отбележи обаче, че има учени, които изказват сериозни съмнения относно датировката на този нож към Ранната бронзова епоха и го отнасят към средата на II хил. пр. Хр. (Късна бронзова епоха). Ако предатирането е вярно, то изобразените на този нож кораби дават ясна представа за троянските, а оттам и по-общо – за тракийските кораби от периода. От гледна точка на самите кораби, точното датиране на ножа няма чак толкова голямо значение, понеже този тип плавателни съдове били универсални за Бронзовата епоха в продължение на векове.

 

 

Двете страни на ножа от Дорак. Източник: http://trireme-gallery.blogspot.com/2013/01/the-dorak-affair.html

 

 

Най-общо, те представлявали гребни или гребно-ветроходни кораби. Били оборудвани с една мачта, едно четириъгълно платно и по 10 – 15 гребла на борд, т.е.  имали общо около 20 – 30 гребци. Употребата им също била комплексна – както вече бе посочено, те били използвани за търговия, война (плюс пиратство) и транспорт. Точно за този тип кораби Омир използва термина „наос“, който днес най-общо превеждаме с думата „кораб“. За каменните котви на тези кораби Омир също имал специално наименование – „еюне“. Такива котви са открити и край нашето крайбрежие на Черно море, което означава, че те са използвани масово от местните тракийски кораби.

 

Тези твърдения се подкрепят и от археологически находки от Късната бронзова епоха в Европейска Тракия. Такива са глинените модели на плавателни съдове, открити в некропол до р. Дунав в Ломско. Също така науката разполага и с изображения на плавателни съдове върху култови каменни плочи, открити в Разложко. Според местата, където са открити тези изображения (при погребения), естествен е изводът, че те представят Слънчевата ладия, свързана с вярата на древните траки. И в двата случая обаче забележителното е, че изобразените плавателни съдове са гребни и явно отразяват реално съществували кораби от тяхното време.

 

Друго ярко потвърждение за активното корабоплаване по тракийските крайбрежия са откритите метални слитъци, които представлявали основна търговска стока през епохата. Досега са открити 22 такива слитъка, от които 12 са с формата на разпъната волска или овча кожа (9 от тях са медни, 2 са бронзови и 1 е златно-сребърен), а 10 са с кръглата форма на питка. Като местоположение, 7 от тях са открити в Северното Черноморие и хинтерланда му, 14 са от южното ни Черноморие, а 1 – от Северното Мраморноморие.

 

През II хил. пр. Хр. подобни слитъци били масово превозвани из цялото Източно Средиземноморие и изпълнявали двойна функция. От една страна, такива медни слитъци се внасяли в страни, където медта липсвала, за да се произвежда бронз, а от друга, те представлявали универсалното платежно средство или древната валута в епохата преди появата на парите под формата на монети. Датирането на тези слитъци към времето на Къснобронзовата епоха ги отнася точно към епохата на тракийската таласократия.

 

 

Тракийски каменни котви; Източник: http://zamoreto.com/древните-каменни-котви/

 

 

В същия контекст трябва да се постави и голямото количество каменни котви еюне (над 150 на брой). Археологическата ни наука доказа, че към 2/3 от котвите от Западното Черноморие датират към края на II хил. пр. Хр. (най-вече към неговата втора половина) и началото на I хил. пр. Хр., а само около 1/3 са по-стари. От гледна точка на произхода, петрографските изследвания показват, че 90% от котвите са местни, а само 10% са чужди. Размерът и теглото им показва, че те са обслужвали кораби с до 200 – 300 тона водоизместимост.

 

Посочените археологически данни поставят извън всякакво съмнение факта, че до VIII в. пр. Хр. тракийският гребно-ветроходен кораб господства в Понта, Пропонтида и Егеида. С началото на Великата гръцка колонизация (VIII в. пр. Хр.), елините започват да налагат появилия се два века по-рано ветроходен кораб, наричан от Омир фóртис. Той бил използван само за търговия. Същевременно се разработва и гребно-ветроходния кораб пентеконтера (с 50 гребци), който осигурява успеха на гръцката колонизация. Именно на негова база през VI в. пр. Хр. е създадена прочутата бойна триера (от гр. език) или трирема (на лат. език), с която Темистокъл печели битката с флота на Ксеркс при о-в Саламин през 480 г. пр. Хр.

 

 

Меден слитък от бронзовата епоха, съхраняван в РИМ – Русе. Източник: http://www.desant.net/show-news/42238

 

 

Елинското господство над моретата през Архаичната и Класическата епоха и разселението им по тракийските крайбрежия не секнало развитието на тракийското корабоплаване. Разбира се, траките също възприемат от гърците новите по-модерни типове кораби. Потвърждение за това са изображенията на кораба от Синдос и на кораба от Филипи, които се датират към периода VI – V в. пр. Хр. И двете изображения са от региона на Северното Егейско крайбрежие (Беломорието) и най-вероятно представляват Слънчеви ладии. Първото произхожда от земите на племето мюгдони, а второто е от земите на пеоните. Първият от корабите е подобен на корабите от Омировата епоха и също е с универсално предназначение – за транспорт, търговия, пиратство и война. Корабът от Филипи е от предримската епоха и показва слънчева ладия на траките пеони. Запазено е и трето изображение от надгробна плоча от с. Горяни край Филипи. Тя вече се датира към римската епоха и изобразява малък семеен риболовен кораб, от типа гребно-ветроходен. Той е типичен представител на тракийската морска култура от Късната Римска република и Ранната империя.

 

 

Знакът за теглова стойност върху медния слитък, използван като домонетна форма през късната бронзова епоха, с еквивалент на 1 меден талант (26 кг)

 

 

От изложеното дотук става ясно, че сведенията на Диодор не могат и не трябва да се пренебрегват с лека ръка. Заедно с археологическите данни, те се допълват и от сведения на Тукидид, Херодот, Аполоний Родоски и др., които по един или друг повод пишат или за тракийското разселване по островите в Егейско море, или за пиратските нападения на траки или сродни с тях народи (кари, пеласги). Дори в първите векове след Христа римски автори (Опиан и др.) описват впечатляващите морски умения на траките като корабоплаватели и риболовци.

 

 

Изображение на Слънчева ладия  от акропола на Филипи. Източник: Порожанов, Калин, „Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета“, С. 2017, с. 36

 

 

Можем да обобщим, че тракийската морска култура намира най-силното си изражение в периода от втората половина на II-то до средата на I-то хил. пр. Хр. След македонското и особено римското завоевание тракийското мореплаване се развива по-слабо. Това е естествено, понеже с превръщането на Средиземно море във вътрешноримско море, от функциите на тракийската морска култура през следващите векове трайно отпадат войната и пиратството, но риболовът и търговията запазват мястото си на важен поминък за крайбрежните траки, преди да бъдат романизирани или гърцизирани в Късната античност.

 

И накрая, според сполучливия израз на проф. Порожанов, „в античната историческа и литературна памет е отразена хилядолетната морска култура на траките“. А ние можем само да допълним, че именно българите сме преките наследници и продължители на тази морска традиция, която е в основата на една от най-ранните морски цивилизации.

 

Литература:

  1. Попов, Д. (1999). Тракология. София.
  2. Порожанов, К. (2017). Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета. София.
  3. Йорданов, Ст. (2001). Троянската война, Тракийската таласократия и движението на т. нар. морски народи (проблеми на проучванията). Seminarium Thracicum. 5. Втори академични четения в памет на акад. Гаврил Кацаров, 31 – 46. София. [Посетен на 05.01.2021 г.]. Източник:  http://www.kroraina.com/st_iordanov/trojan_war.html
  4. Карайотов, Ив. Мистериозните „народи от морето“. Изследвания. [Посетен на 05.01.2021 г.]. Източник: http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/karajotov16072012.html

 

Вашият коментар