Тежката астма – предизвикателство за пулмолога

Брой № 2 (30) / април 2015, Тежка астма

Изминаха 115 години откакто през 1900 г. Solomon Solis-Cohen (1857 – 1948) направи първия терапевтичен опит за лечение на астма със сух екстракт от волски надбъбрек при болни с астма, разчитайки на вазоконстрикторния ефект на адреналина1. Това се счита за първият предвестник на съвременното лечение на болните с астма както с β2-агонисти, така и с кортикостероиди. Реалният пробив в терапията на бронхиалната астма се случва през 1950 г., когато е доказан бронходилататорният ефект на адреналина и антиинфламаторният ефект на кортизона2. Оттогава са изминали седем десетилетия на значителен напредък в терапията на астмата и повече увереност както на пациентите, така и на лекарите, че астмата е болест, която подлежи на лечение и контрол. Въпреки чувствителните терапевтични успехи и редуцирането на резистентните на лечение форми на болестта, всички ние отчитаме, че бронхиалната астма продължава да расте по честота и макар да се наблюдава видимо редуциране  на тежките форми в общата практика, такива клинични форми все още се срещат в ежедневието на пулмологичните звена и представляват голямо предизвикателство за лекаря. Такова предизвикателство са особено случаите на т.н. резистентна на лечение тежка астма.

 

Solomon Solis-Cohen (1857-1948)

 

Според експертите такива резистентни на терапия астматици се срещат при един на 10-20 случая и пред специалистите стои трудната задача да открият причината за лошия терапевтичен отговор при всеки отделен пациент: дали това е астма въобще, лекарството достига ли до желаното място на терапевтично действие – възпалените дихателни пътища, пациентът използва ли правилно инхалаторното устройство с точната доза, какви са придружаващите болести и добре ли са третирани те, има ли засягане на малките дихателни пътища, в каква степен и стига ли терапията до тях, избран ли е подходящият инхалатор за конкретния пациент, избран ли е подходящият медикамент или комбинация от медикаменти и т.н. Това са все въпроси, които се нуждаят от конкретен отговор, за да има успешно терапевтично решение. Има и по-общи въпроси, на които трябва да отговорят пулмологичните общества (ERS, ATS), които още преди повече от десетилетие дефинираха тежката, рефрактерна на лечение астма3,4. Това са въпроси, които стоят от началото на настоящото хилядолетие и очакват отговор: Каква е клиничната характеристика на болния с тежка астма и как трябва да изглежда той, за да бъде разпознат навреме? Какви са причините един пациент да страда от тежка астма? Имат ли отношение факторите на околната среда за увеличената честота на астмата и за конкретния случай на тежка, резистентна на терапия астма? Как да използваме най-правилно съвременните терапевтични възможности, за да контролираме пациентите с тежка астма? Какъв или какви са клиничният фенотип и индивидуалният ендотип на пациента с тежка бронхиална астма?

На част от поставените въпроси отговори ще намерите в този брой. Усилията да открият тези отговори за вас са положили авторите, подбрани според експертната им компетентност.

Ето още нещо, което отдавна искам да споделя с всички вас. Кой би предположил, че ерудираният пулмолог, деликатният и възпитан кулинар и гурме-експерт проф. Димитър Попов е имал и бурен рокаджийски период в епохата преди Дони и Момчил – като член на група „Чинари”. Като истински групар и диригент на оркестър, проф. Попов успя да вдъхнови група съавтори, която се справи с трудната задача да представи пред вас проблемите на тежката, резистентна на лечение астма. Сигурен съм, че ще оцените достойно резултата от труда им. И благодаря на Митко Попов, който за първи път пое отговорността да бъде гост-редактор на InSpiro, което отдавна му приляга.

 

Димитър Попов с група “Чинари”

 

 

Литература

  1. Persson C.G.A. Lancet, 1997; 349: 1021-24
  2. Barnes P.J. Drugs for asthma. Br J Pharmacol, 2006; 147:Suppl.1: 297-303
  3. Chung K.F., Godard P., Adelroth E., et al. Difficult/Therapy resistant asthma. ERS Task Force on Difficult/ Therapy resistant asthma. ERS. Eur Respir J, 1999; 13: 1198-1208
  4. Proceedings of the ATS workshop on refractory asthma. ATS. Am J Respir Crit Care Med, 2000; 162: 2341-2351

 

Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.
 

Вашият коментар