За Ролинг Стоунс са написани толкова неща, понякога взаимно изключващи се, че и един заклет меломан би се объркал. Да се проследи техният път в музиката, дискографията или личният им живот е така трудно днес, както и преди десет, двадесет или тридесет години. Те влязоха в легендата като „жреци на сатаната”, „най-добрата рок-група”, „машина за зрелища”. Историята им се пише непрекъснато, в печата по света постоянно биват възхвалявани или оплюти.
Днес, 47 години след съставянето на групата, Ролинг Стоунс не смятат да абдикират. В музикално отношение те наистина оставиха трайна следа в рок музиката. Освен с всички други постижения от различни области на живота, ХХ век ще остане в историята и с поп-музиката си – една плеяда от певци и музиканти, като в първите пет (по каквато и да е класация) ще бъдат Ролинг Стоунс.
Най-кратката им визитна картичка на групата е следната: създадена през 1962 г. в Англия; членове: Мик Джагър – вокал, Кийт Ричардс – китара, Брайън Джоунс – китара, Бил Уаймън – бас, Чарли Уотс – барабани. Първата си малка плоча издават през 1963 г. с песента на Чък Бери Хайде (Come on). Благодарение на добрата работа на техния менижър Андрю Олдъм групата започва да набира опит и слава. Първото турне в Англия е през 1963 г., а следващата година излиза и първата им дългосвиреща плоча.
По това време в Англия е имало стотици групи, мечтаещи за слава и успех. Тук трябва да се отбележи голямата работоспособност на всички членове на състава, защото славата не се крепи само на скандали, на шум, на затвор за употреба на наркотици или цинични интервюта (всичко това го има в историята на Ролинг Стоунс), а на много и ежедневна работа, усвояване на инструменти и най-вече на собствени композиции. Това е и голямата заслуга на мениджъра. След три дългосвирещи плочи в периода 1964-65 г. с предимно чужди песни Андрю Олдъм затваря Мик и Кийт в различни студия от Чикаго до Лондон с едничката цел – собствени композиции.
Мик Джагър
Постепенно групата придобива популярност от двете страни на Атлантика, като зад тази слава се крият много работа, пътувания, по две дългосвирещи плочи на година плюс няколко малки на 45 оборота. Е, има и реклама, и интервюта, и неуспехи. Има и задължителната интрига в дуалистичен стил (щом има ден, трябва да има и нощ; има добро, трябва и зло).
Конкуренцията, както казват икономистите, създава продукция и ражда шедьоври. Така е и с творчеството на двете групи – Ролинг Стоунс и Бийтълс. Кой е бил пръв в едно направление или новатор в друго, това е за жълтата преса (като факт, в песента Something Happened to Me Yesterday от януари 1967 г. се използва цял оркестър и има нещо новаторско, от което са се учили Ленън и Макартни за Сережанта…” излязъл месеци по-късно, чак на 2 юни 1967 г.). Това за закачката кой е най-по.
На 3 юли 1969 г. Брайън Джоунс загива трагично в плувния си басейн. В негова памет Стоунс изнасят концерт в Лондон пред 250000 души. На негово място е поканен за китарист Мик Тейлър. По-късно, през 1975 г., този рус красавец под влиянието на свръх умора напуска (някой споменава наркотци, но това не е доказано никога за членовете на групата). Пробват се много китаристи за неговото място, дори и звездата Рори Галахар, но в крайна сметка е поканен Рони Ууд, стар приятел. Малко известен е фактът, че Рони до средата на 80-те е бил на заплата, но не е пълноправен член на групата, макар че присъства в албумите от това време.
И така съставът продължава. Издават и солови албуми през годините, от които най-успешни са на Джагър. След албума Железни колела, уморен от „търкалянето на камъните”, се оттегля най-старият член на бандата – басистът Бил Уаймън. Това не пречи на Джагър и компания да продължат напред. Те и без това винаги са имали работници зад гърба си, поне 6-7 музиканти, като задължително духова секция, клавир и вокалистка – Лази Фишер, „стара разработена пушка”, но един басист винаги „подпира” групата. Е, не е сър Пол Маккартни, но пък е афроамериканец. А е знайно, че при чернокожите в тяхната a. carotis, поне в едната, задължително тече блус (доказано в белодробна клиника на ВМА и УНГ Клиника ИСУЛ още през 80-те). А какво са Стоунс, ако не най-великата бяла блус група.
Във всичко, което постоянно се пише в световната преса за Стоунс, се съдържа някаква доза истина. Вярно е, че са много богати, че вече преминаха от марихуана на мляко и кросове, че са много лоши, грозни и секси, но трябва да се подчертае и техният талант, творчеството, вложено в техните композиции, аранжировката, специфичното им присъствие на сцената. Защото можеш и чужда песен да изпееш перфектно на сцена или на клип, но да се работи до четири часа сутринта само върху една песен не е никак лесно. За да се подберат 10 или 12 песни за един диск, се пишат обикновено 35-40 песни от Мик и Кийт и по-късно се избират по-подходящите от тях. Песента Tumbling Dice например има 70 записа и варианта. Това им е една от любимите песни от „най-чистия” им период през 1969-71 г. в лазурна Франция.
Може би най-разпиляното творчество в света на музиката е на Ролинг Стоунс. Издавани плочи с еднакви имена имат в Англия и Щатите с разлика от по 3-4 песни, също с такива разлики са издавани плочи в Австралия и Япония, без това да включва пиратските издания, за които „Декка” дори не знае.
В заключение може само да се каже, че Ролинг Стоунс са не само една от многото групи. Те са стил на живот, отразяващ повече от четиридесет и пет години мислите, въжделенията, комплексите и неудовлетвореността на милиони млади хора.
Мик Джагър
* Рокът е популярно изкуство. Това е музика, която изразява стойностите и напрежението на една епоха, нейните промени. Но според мен, тази музика остава един културен кръстопът. Тя позволява на хората с различни виждания да обединят култури и да преминат границите на своите културни корени.
* Бийтълс ли? Аз мисля, че светът е достатъчно широк за тях и нас. Знаете притчата за Каин и Авел? (1965г.)
* Макартни е тънък мелодист, и Ленън беше същият. Не ми се вярва, че сме толкова опитни с Кийт. Те имат много силно чувство за хармония. Затова не мисля, че могат да ни сравняват с Ленън и Макартни, нито заедно, нито отделно. Всячески се опитвам да бъда мелодист. Кийт повече клони към гневни изпълнения. Аз също ги обичам.
* Рокът, както и киното, са една голяма илюзия. Той не е реалност. Концертът свършва и хората си отиват у дома.
* През 60-те години сцената на английския рок беше по-скоро окаяна, преобладаваха певци като Клиф Ричард. Музиката, текстовете, облеклото, косите, всичко беше банално при тези хора. Когато започна да се свири ритъм енд блус, те се плашеха, защото бяхме по-необуздани, по-агресивни. Дали съм същият? Не мисля, остарях, промених се.
* Никак няма да му е лесно на следващия Мик Джагър.
* Питате за добър китарист; не ходете далеко, чудесният Ерик Клептън е тук (става дума за Англия).
* За седем години от както не ходя на турнета, направих три плочи, две деца и някои други дреболии. Наистина работя прекалено много (2002 г.).
Кийт Ричардс
* Деветдесет процента от мъжете биха дали всичко, за да са Мик Джагър, но той самият е нещастен и не мога да разбера защо.
* Наистина сме странна двойка. Бихме могли да се караме всеки ден, но след 25 години е късно за развод.
* През всичките тези години пишех песни, които Мик можеше да изпее. Това ми беше работата. И захвърлях всички, които на мен ми допадаха, но нямаше да допаднат на Мик. Бях станал крояч по поръчка. Разбрах каква отговорност тежи на плещите на Мик като фронтмен. Той не може да изостава.
* Ще свиря цял живот. Защо да спирам, ако съм желан? Армстронг, Мъди Утърс, Чък Бери, всички го правеха. Ако Джими Хендрикс беше още тук, щеше да свири. Отис Рединг, Елвис, те също свиреха до смъртта си.
Джон Ленън
* Не е странно, че Бийтълс се разделиха, необяснимо е, че Стоунс продължават! (1980 г.)
* Джагър е смешко, който обичам.
Списание L’Europeo
* Единият – Мик Джагър е най-голямата рок звезда. Другият – Кийт Ричардс, китарист-композитор на най-голямата рок група. Те двамата създадоха мода, стил на държане, обладаваха най-красивите манекенки и печелеха с Ролинг Стоунс колкото националният доход на Етиопия със спокойната увереност на валяк.
* Бил Клинтън даде клетва – за пръв път президентът на САЩ е по-млад от Мик Джагър (заглавие в Ню Йорк таймс).
Ейнджи Бауи
* Предполагам, че Мик би получил инфаркт, ако разбере за колко много жени той не е никакъв секссимвол.
