Тъмна бе нощта, студена бе земята

Брой № 1 (54) / февруари 2020,

Медицината на съня е блусът в медицината, читателю. Ако не си прекарвал безсънни нощи от състрадание към свои пациенти, едва ли си познал истински любовта към тази най-хуманна професия. Безсънните нощи са нещо обичайно в репертоара на сомнолога. Да си сомнолог донякъде значи да си отдаден на самотата и няма нищо по-естествено в това, ако вземем предвид материята, която сомнологията третира. Всичко в и около съня е самота. Сънят е най-интимното преживяване на всички живи същества. Замисли се за това как сладко спа последния път, когато имаше възможност, за последния сън, който сънува, за последния път, когато бе сънлив, но нямаше възможност да поспиш. Няма кой да разбере по-добре от самия теб значението на тези неща.

Сънят е заем от смъртта, който вземаме, за да поддържаме живота. Тези думи на Шопенхауер отразяват до голяма степен и доминиращата парадигма на човечеството за съня до началото на XX век. Робърт Макнийш в своята „Философия на съня“ от 1834 година пише за съня: „Сънят е интермедиерно състояние между будното състояние и смъртта, където будното състояние е активното състояние на всички живи организми, а смъртта е пълното прекъсване на това активно състояние.“ Тoва разбиране за съня като
пасивно състояние се развенчава много трудно едва в средата на миналия век от велики учени отвъд океана. Техните проучвания довеждат сомнологията до там, че Натаниел Клейтман да направи своето историческо изказване, че може би не ни е нужен отговор на въпроса „Защо спим?“, а на въпроса „Защо сме будни?“.

На 17 януари 1964 година в Арт Театър Грамърси, Манхатън, се състояла премиерата на филма „Сън“. Продуцент и режисьор е Анди Уорхол, а главен „актьор“ е неговият любовник Джон Джорно. Уви, след пет часа и 20 минути филм, чието единствено действие е как Джорно спи в будоара на Уорхол, от деветимата посетители на премиерата накрая останал само популярният поп артист. В това, разбира се, няма нищо драматично. Знаем от историята обаче, че през 1964 год. с големи усилия Уилиям Демент полага основите на първата в света Клиника по нарушения на съня в Станфордския
университет, с което от научната дисциплина „сомнология“ официално дава началото си медицинската специалност „медицина на съня“. Уви, в България тази специалност още чака своята голяма премиера. Колективът, който изготви този брой на списание „INSPIRO“ за теб, читателю, е част от авангарда на сомнологията в нашата страна. Участниците в него са внимателно подбрани според своята компетентност и активност през годините. Темата е „медицина на съня“, а статиите касаят някои от най-често срещаните нарушения на съня, с акцент върху дихателната система, разбира се.

Повечето материали в броя са изготвени от младия “dream team” на Лабораторията за изследване на съня на медицински център „INSPIRO“. Моя милост в качеството си на пулмолог, специалист по медицина на съня към ESRS и новодипломиран HERMES, ще представи най-популярната тема в българската сомнологична практика „Обструктивна сънна апнея“. „В театъра най-трудно се играе циганин и пияница“, казват старите театрални актьори с презумцията, че двата персонажа са много популярни и характерни на външен вид. „В медицината на съня най-трудно се говори за обструктивна сънна апнея“, казвам аз по
същата причина. Дано да съм се справил.

Една от най-сериозните теми в нашата специалност касае обществения риск, който носят сънливите шофьори. Д-р Филип Алексиев представя темата. Като невролог той прекарва 2 години в Центъра по епилепсия и сън на Университетската болница Инзелшпитал в Берн под ръководството на Claudio Bassetti и Johannes Mathis. С уменията, които придобива в сферата на дневните изследвания на съня и симулаторите за шофиране, едва ли има по-подходящ кандидат за тази тема. Същото може да се каже и за младия невролог д-р Димитър Тасков от УМБАЛНП „Св. Наум“. На него се падна честта да представи терапията с позитивно налягане при различните видове сънна апнея. Финалното експозе на МЦ „INSPIRO“ се падна на д-р Кристина Станчева – една калокагатия¹, гарнирана с интелект и склонност към безсъние – идеално попълнение за нашия екип. Тя ще ви представи някои интересни клинични случаи от сомнологичния мир на нашата лаборатория.

“Dream team” на Медицински център „INSPIRO“ (отляво-надясно: д-р Петър Чипев², д-р Кристина Станчева, д-р Филип Алексиев, д-р Димитър Тасков)

Dream team” на Медицински център „INSPIRO“ (отляво-надясно: д-р Петър Чипев², д-р Кристина Станчева, д-р Филип Алексиев, д-р Димитър Тасков)

Екипът на МУ-Пловдив в лицето на доц. Кирил Терзийски, д-р Анелия Драганова и д-р Тодор Георгиев не се нуждае от специално представяне. Топ-екип от сертифицирани от ESRS сомнолози, какъвто приляга само на Филибето. На тях се падна честта да представят големите теми за централната сънна апнея и терапевтичните методи при хронично безсъние. Качеството е гарантирано от проф. Стефан Костянев.

Екип на Медицински университет – Пловдив: д-р Анелия Драганова, доц. Кирил Терзийски (снимка – somnolog.bg)

Екип на Медицински университет – Пловдив: д-р Анелия Драганова, доц. Кирил Терзийски (снимка – somnolog.bg)

Д-р Николай Евгениев - СБАЛПФЗ „Д-р Димитър Граматиков“

Д-р Николай Евгениев - СБАЛПФЗ „Д-р Димитър Граматиков“

Не на последно място за авторския колектив на този брой е чест да има със себе си първият HERMES и първият сомнолог, сертифициран от Световното дружество по медицина на съня д-р Николай Евгениев. Научната работа на д-р Евгениев в сферата на онкологията предопредели до голяма степен неговата тема. Той представя онкогенния потенциал на интермитентната хипоксия. Последната е клеймо на обструктивната сънна апнея и дамга на болните от нея.
 
 
Вместо епилог
 
През 1965 година 16-годишният ученик Ранди Гарднър успял да се задържи буден в продължение на 11 дни и 24 минути или 264.4 часа. Това постижение остава и до днес рекорд на Гинес за безсъние, въпреки твърденията на много други хора впоследствие, че са го подобрили. Макар че на десетия ден Гарднър успява да победи самия Уилиям Демент на игра на “pin-ball”, той започва да показва очевидни затруднения с когнитивните си задачи през деня. Вероятно много хора биха могли да се задържат будни за продължителен период от време, но едва ли има и един, който би го направил с удоволствие.
Мисли за съня си, читателю!
Този брой е посветен на Негово величество.

 
 

¹ Думата „калокагатия”е старогръцка дума и означава „красив и до-
бродетелен, хармонично съчетание на телесна и нравствена красо-
та”
² д-р Петър Чипев ръководи спе-
циализиран екип по медицина на
съня в Медицински Център INSPIRO.


 

Вашият коментар