Резюме
Sapere aude („Имай смелостта да си мъдър“) е изписано първоначално от Хораций. През 1784 г. Имануел Кант използва Sapere aude в есето си „Отговор на въпроса: Какво е Просвещението?“–„да имаш куража да изричаш мислите си публично“ – особено важно за нас, защото страдаме от агорафобия („страх да говорим на площада“). Съвременният свят обаче забрави и Sapere aude, и „канона на симетрията“ на Леонардо да Винчи и продължи да е асиметричен, глокално (глобално-и-локално)1– богати и бедни, преситени и гладни, здрави и болни, грамотни и неграмотни, привилегировани и игнорирани. Защо? – нали човешките права са една от класическите максими на демокрацията. Или са маски, зад които са криптирани пари-и-пари, „демократичен“ майданизъм и „мир чрез сила“ и тарифи.
Графично резюме
Фотография: Weheartit.com
Предисловие
Аз не съм писател, а човек, който продължава да пише публисета (публицистични есета), „разказана наука“ (science-in-fiction) и биомедицинска наука, „за да не полудее“, както каза Жан Рено – актьор, сега и писател с романа си „Ема“. „Пишем, защото сме нещастни“. – думи на Йожен Йонеско1. Прилагам съвета и на Микеланджело „За да се направи скулптура е нужно да се премахне излишния материал“. „Да знаеш какво да пренебрегнеш“, както е казал големият психолог Уилям Джеймс.
Въведение
И освен това между нас, Народът, и вас, политиците, зее голяма пропаст – Лука 16:26; осъвременен.
Истинският показател за цивилизованост не е равнището на богатство и образование, не изобилието на продукцията, а облика на човека, който е възпитан в дадената страна (Ралф Уолдо Емерсън).
В България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично (проф. Коста Костов).
През 1492 г. Леонардо да Винчи рисува Витрувианския човек (L‘Uomo Vitruviano) – мъж с разперени ръце, поставен съвместно в кръг (израз на духа) и квадрат (израз на материята). Вече 45 + 35 години питаме: Защо Homo antileonardesco recens се появи и направи Mondo antileonardesco? – това има ли причинно-следствена връзка с неолибералните прогресивисти и парадиращите небинари? Или „ние самите сме нашето наказание“ – Марк Теренций, „най-начетеният римлянин“.
Дискусия
Ние се гордеем, че сме българи, но искаме да живеем в Италия, Испания, Швейцария или САЩ. Ще се върнем, когато за политик на годината бъде избран Министърът на образованието и науката.
„Ако демосът е с лошите, може да бъде използван по лош начин. Ако е с добрите, ще участва в правеното на добро“, каза Стефан Цанев. Обаче демосът не спира да е с лошите, нито политиците спират да го използват по лош начин, и така светът забрави „канона на симетрията“ на Леонардо и продължи да е асиметричен.
„Ти какво искаш да кажеш, че негодниците са мнозинство? Че са повече от добрите, така ли?“ – пазачът запита Сократ. „Демагогията, храбри ми пазачо, на това се крепи демокрацията“ – отговори му Философът. Този диалог е от пиесата „Последната нощ на Сократ“ на Стефан Цанев – писател и поет, най-(на)четеният всред всички българи. Сократ е осъден на смърт чрез отравяне през 399 г. пр. Христа, тоест, преди 2424 години. Какъв Мъдрец, а демокрацията Го осъжда на смърт! – обвинява Го, че „развращава младежта“.
Книгата „Скритият Аз. Дилемата на индивида в съвременното общество“ на Карл Густав Юнг обсъжда подобна теза: „Бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения. Когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции, като фашизъм, радикален национализъм и религиозен фанатизъм. Такъв човек е лесно да бъде манипулиран и потискан от деспотични режими. Единственият начин да се противопоставим на опасността, която представляват хората на властта, е чрез индивидуализация на обществото – само така човек може да придобие контрол върху себе си и обществените процеси. Това обаче изисква да си дадем сметка за двойствената природа на човешката психика – съществуването на доброто и злото във всеки от нас“.
In a nutshell: Да, спасението на света може да дойде от индивидуализма. I am not a member of any club, but I am a society unto my self – написа Ралф Уолдо Емерсън в неговото есе „Самоувереност“ (1841) – манифест на личната свобода, другият 4 юли –„интелектуалната независимост на САЩ“.
И отивам при „Бунтът на масите“ на испанския мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет – фокусирам се върху: „Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал“. За мен това звучи така: „Същността на въпроса е, че светът страда от моралом – злокачествен тумор на морала“. С прояви на „устойчива аморалност“, написа Достоевски в епикризата.
Тези идеи пак ме подсещат за Sapere aude, използвана от Кант в есето му „Какво е Просвещението?“: „Просвещението е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Sapеre aude! Имай смелост да си служиш със собствения разсъдък! – ето това е девизът на Просвещението“. – написано на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг.
Spotlight: Вдъхновени от идеите на Волтер, Русо и Кант, философите на Просвещението са настоявали, че знанието и науката са средствата, чрез които човечеството може да се освободи от невежеството и тиранията. Затова казваме „стоп на агорафобията“ – и апелираме: Ние, Народът на най-бедната и най-болната страна в ЕС, искаме съвременно здравеопазване и образование! Ние, Гражданите на Република България, не желаем да бъдем само данъкоплатци, пациенти и избиратели! Ние, лекарите и учените, пак призоваваме политиците: Homo obesus и болестите, свързани с него, са едни от най-големите врагове на Здравето. Затова сенатори и журналисти в САЩ често обсъждат: „The politics of fat“, „Fat tax“, „Is Al Gore too fat?“. Тук не съм чул някой да е запитал „Толкова ли е дебел Борисов?” и „Как затлъстяването застрашава бъдещето на България?“. Тук политиците се вълнуват повече от F като F-16, отколкото от F като Fat. Тоест – от 5 % от БВП за въоръжаване, отколкото от 6 – 7 % от БВП за здравеопазване и образование. Като слушате какво ви нарежда Тръмп, слушайте и какво иска Народът!
През зимата на 1977 г. обаче при Народа дойде КОВИД-77, причинен от вирусите „КОстов-и-ВИДенов“. Политиците пак се разделиха, рестартираха „Las dos Bulgarias“2. И станаха първите ковидиоти и ковидиотки. Ако някой напише книгата „2025“, тя ще бъде подобна на „1984“ на Джордж Оруел – „Големият брат те наблюдава“…
Стига толкова за политиците, нали – сега за Човека.
Библейското „Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в страната си“. Да, но ние сме страна, в която всеки се има за пророк– затова сме без истински пророци. Нямаме лидери от вида Nonducor, duco. Няма я меритокрацията – власт на заслужили със знание-и-морал политици. Оценъчните критерии за приноси в науката, изкуството и други сфери на живота са грешни – мерят по принос в българската наука и изкуство, а не по български принос в науката и изкуството. И така имаме много звания с малко знания.
Според Русо, Монтен и Цветан Тодоров „доброто и злото текат от един извор. Въпреки това те вярват, че „усъвършенстване е възможно“. Напомня ми за Янус – в митологията на римляните той е Бог на вратите (лат. ianus – „път под арка“), на пътуването, на началото и на края. Затова Янус е изобразяван с две лица, гледащи в противоположни посоки. В книгата Homo Janus (2018) описах някои от неговите изяви. Homo Janus е глокално психосоциално явление3.
Call for action: Държавата и бизнесът да финансират приоритетно здравеопазването, образованието, науката и културата. За да имаме по-голяма духовна, финансова и макро- и нано- икономическа стабилност. И възможности за предикция, превенция и лечение на пандемията от вирусите „Трите А“ – Алчност, Агресия, Аномия. Другото е скритата и алчна власт – крипто-клептокрация. Тя е юридически недосегаема и така се достига до абсурдната ситуация някои да казват „такива хора изобщо не съществуват!“ – написаното по друг, но сходен повод, от мъдреца Константин Павлов в неговите „Записки 1970 – 1993“.
Coda: Къде отиваме, Земляни?
В една Вселена се съхранява това, което е на почит в нея.(Платон, адаптиран).
Ex nihilo, ex materia, ex Deo или intelligent design, в началото е било безгранична празнота– Хаос (4), от който се появила Земята – Gaia (Гея) в гръцката, Terra– в римската митология. През 1938 г. знаменитият архитект и полимат Richard Buckminster Fuller в книгата си Nine Chains to the Moon за първи път нарича всички земни хора „Земляни“ (Еarthicans).
Послеслов
1. Идеята, че писането е породено от страдание, се среща още при Шопенхауер, Киркегор, Ницше и Кафка. За Йонеско човекът по природа е поставен в една абсурдна среда, където търси смисъл, но все не го намира. Писането става акт на съпротива, на „изговаряне“ на абсурда. „Аз не вярвам, че хората пишат, защото им е добре“ – това е често срещан мотив при Йонеско. Писането е аналгетик.
2. Las dos Españas („Двете Испании“) e фраза от поемата „Поговорки и песни“ на Антонио Мачадо. Тя се отнася за противопоставянето на демократичното и монархичното мислене на испанците, което се превръща в Гражданска война през 1937 – 1939 г.
3. Сега в книжарниците е прекрасната книга „БЯЛО И ЧЕРНО“ на проф. Коста Костов – прочетете я, както и „HOMO JANUS. Народопсихология и народопатология (не само) на българите“. Публисета и science-in-fiction, 2018. Колективното несъзнавано? Криптомнезия? – проява на паметта, при която човек несъзнателно си припомня забравена информация, изречена или написана от приятели или други хора, без да бъде разпозната като такава, но се възприема като собствена. Това не е плагиатство, а резултат от „колективното несъзнавано“ – дълбок пласт на психиката, споделен от много хора, който според К. Г. Юнг съдържа „архетипове“– универсални образи, символи и мотиви, наследени от човешката история.
4. Ерик Уайнър е автор на „География на гения“, 2016. Пета глава е озаглавена „Геният е хаотичен. Калкута“ – там цитира мисли на Иля Пригожин, руско-белгийски нобелист за химия – 1977: „Постоянният хаос не е добра среда за креативността, както не е и абсолютния ред, но някъде между тях е магическата среща на познатото и изненадващото, върху която се гради креативността. В тази среща всички възможности са открити“. Защото „Реалността е една. Мъдреците я виждат ралично“ – свещен хиндуистки текст.
1. Think globally, act locally, изречено от проф. Рене Дюбо пред Асамблеята на ООН (1972).