Стокхолм – столица на Швеция.
Население – над 1 372 000 души.
Площ – 6 519 кв. км.
Разположен на 14 острова, свързани с 59 големи моста.
Застроен покрай многобройни заливи, извисява се на няколко хълма, пресечен от канали и големи водни пространства, преминава от един тунел в друг (под земята и под морското дъно).
Основан през 1252 г. от шведския предводител Биргер Ярл, първоначално като укрепление между Балтийско море и град Сигтюна на езерото Меларен, за да се спрат вражески нападения по вода, насочени към територии във вътрешността на страната.
На шведски Стокхолм звучи в женски род, както Варна на български, за разлика от Пловдив – „мъжко“ име. Няма обаче да говорим за езици, а за една от най-красивите европейски столици. Три златни корони, като златни птици, са накацали по кули и камбанарии в града. Има ги на гербове и флагове, защото са един от неговите символи, но няма да говорим и за хералдика, а за едно приятелство, защото чувството ми към Стокхолм е като към приятел, към когото винаги ме тегли.
Там ме отведе един българо-шведско-финландски частен музикален проект – като автор на текстове за вокални произведения (композиторът е Димитър Николов). Проектът се „роди“ през 2006 г. и се развива до ден днешен като плод на лични контакти между музиканти и не-музиканти, на техния труд, старание и усилия. Още в началото той получи подкрепата на посолствата на Швеция и Финландия и на културни институции в двете страни. Дотук е реализиран с над 20 концерта в Швеция, Финландия и България. Целта е взаимно културно опознаване чрез представяне на съвременна българска класическа музика в скандинавските страни и на скандинавски автори у нас. Оказва се, че в музикално отношение ние знаем твърде малко едни за други. Да не кажа почти нищо. В два отдалечени края на Европа съществуват ракли със съкровища, които някой все някога трябваше да отвори. Така поне беше в началото – през 2006 г.
Ядрото на проекта са прекрасните певици Ан-Кристин Видунд (шведка) , Хелена Миилус (финландка), колегата им Цветелин Чакалов, българският струнен квартет „Хорс“ (Анастасия Абаджиева, Мариана Връбчева, Пепа Дженева, Палмира Томанова) и споменатият вече композитор. Неговата кантата „Ражда се музика“ е написана специално за проекта.
И така, българската част от групата заедно с инструментите се изсипва на летището в Стокхолм. При паспортната проверка служителят на гишето пита къде ще са концертите. Щом чу за София Ширка (ширка на шведски е църква), той светна в усмивка: това е престижно място. Както в много страни по света, в Швеция църквите са място и за светски музикален и културен живот, за разлика от България, в която консерватизмът на православието лишава вярващи и невярващи от удоволствието да присъстват на концерти в условията на великолепна акустика.
Късмет е, че ми се разминава да живея в стандартна хотелска обстановка, била тя и най-луксозната. Гостувам в типичен шведски дом, в квартал, изграден сред гори, поляни и езера. Много къщи са като извадени от илюстрациите на „Пипи Дългото Чорапче“ на Астрид Линдгрен – розови, жълти, светлосини, целите в бели орнаменти от резбовано дърво, с веранда. Какво като няма кон на верандата? Ясно е, че Вила Вилекула си е съвсем истинска, а що се отнася до Пипи, тя е част от душата на шведите – малки или големи. Тепърва ще проумявам защо приказното и поетичното са особен елемент от северното светоусещане.
Закъдето и да тръгне човек, няма как да не се окаже в Стария град, разположен на остров Стадсхолмен и няколко по-малки острова. Тесни калдъръмени улички, площадчета и ярко боядисани сгради пазят спомена за Средновековието. Комерсиалният 21-ви век пък е струпал на това място витрини на магазини, ресторанти и кафенета. И толкова много туристи! Има хора, дошли специално, за да хапнат в някои от заведенията с подземни зали – голяма част от тях се помещават в автентични изби от 14-15-ти век.
Старият град е пълен с реликви, сред които църквата Ридархолм и Стокхолмската катедрала (в нея е прочутата дървена скулптура на Свети Георги в борба с дракона, датираща от 15-ти век).
И Кралският дворец е в Стария град. Издига се на възвишение, заобиколено от море и широки плавателни канали. Твърди се, че с неговите над 600 стаи той е един от най-големите в света. Строен е цели 63 години – в края на 17-ти и началото на 18-ти век на мястото на предишен, унищожен изцяло при пожар. Днес половината от двореца е официална резиденция на кралското семейство, в която пребивават и държавни гости по време на престоя им в Стокхолм. Другата половина е музей, който смайва с красотата и разнообразието на експозицията си. Чакащите да влязат са търпеливи, защото пред тях се разиграва сложният церемониал по смяната на караула, с участието на голям военен оркестър. Разглеждането на залите и трезора с кралските съкровища отнема поне 3 часа. На изхода, достатъчно уморени, си казвате, че трябва да дойдете и утре…
Дворците в Стокхолм – големи и по-малки, са над 10. Всеки е със свой облик и красота. Забележителен и заради красивия си парк е необароковият Дротингхолм, втората официална кралска резиденция. Включен е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Наричат шведската столица Принцесата на Балтика или Северната Венеция. Комплиментите и сравненията трудно могат да предадат достойнствата на града. Той е уреден така, че старите сгради – парламентът, операта, театрите, църквите, кметството, наред с модерните жилищни квартали плюс площадите и парковете, да образуват хармонично цяло. Свалям шапка на архитекти и строители.
Една трета от територията на Стокхолм се състои от вода, при това чиста. В центъра на града хората ловят сьомга, известна с това, че не понася замърсеност. Две трети от сушата на този щастлив град е покрита със зеленина. Освен обичайните градини и паркове, местна гордост е Националният екопарк с площ от 27 квадратни километра. Почти целият обществен транспорт е на биогорива и дори в натоварения център въздухът е чист.
Стокхолм е пълен с отлично уредени музеи: Нобеловия, на АББА, на изкуствата, на корабоплаването, няколко исторически, на икономиката… В тях научих неподозирано много неща. Същото бих казала и за спирките на Стокхолмското метро. През 50-те години авангардни дизайнери се заемат да преобразят част от баналните на вид метростанции. И днес продължават да се правят нови инсталации – провокативни, иронични, ексцентрични, забавни.
Като кажем „Стокхолм“, веднага се сещаме за Кралската опера, Кралския драматичен театър, Кралската политехника и много други „кралски“ институции. Наименованието е традиционно. То изразява силната държавна подкрепа за образованието, науката, изкуството, културата – нещо, за което отдавна мечтаем в България. Изкушавам се да добавя, че шведската столица е и университетски център със студенти от цял свят, привлечени от качеството на обучението.
Жителите на Стокхолм са запалени по музика, опера, балет и театър. Но едва ли има друг град на света, в който наред с всевъзможни паметници, да видите и такъв, който нарекох за себе си Паметник на незнайния зрител. Фигурата е на крачка от фасадата на Кралския драматичен театър – жена, плътно облечена, преметнала шал над главата си, за да се пази от студа и вятъра. Тя чака билет на „търси се“. Обичайна гледка за града – вечер доста хора, неуспели да си осигурят достъп в залата, упорито дебнат, за да срещнат щастливец с билетче или две в повече.
Влизам от любопитство в Обществената библиотека на Стокхолм. Сградата с форма на ротонда съхранява няколко милиона тома, а в международния й отдел има книги на над 100 езика. И ако това не е богатство…
На излизане улицата ме грабва с многоезичната си реч: шведски, английски, арабски, финландски, руски, хинди, турски, китайски. Хора от къде ли не – дошли за кратко или заселници?
Докато преди Втората световна война недоимък и глад са прогонили над 1 милион шведи главно в Америка, днешната индустриализирана, стопански силна и социална Швеция е дом за милиони имигранти. Те са производителна сила, но имат и друг принос – по-малко известен. Моите шведски приятели ми разказват, че в края на 60-те години започва изпълнението на програма за разнообразяване на генетичния фонд на нацията. Защо? В продължение на столетия половината от населението на страната е било струпано в няколко големи града. В слабо населените райони изолираният начин на живот е направил браковете между роднини почти неизбежни. Оказва се, че висок процент от местните хора имат заболявания, причинени от генетичен фактор.
И така, получилата разпространение преди Втората световна война расова биология се превръща в социално ориентирана програма за борба с наследствените заболявания. Страната отваря широко врати, за да посрещне имигранти от много държави. Интеграцията им е успешна. С течение на времето става ясно, че необичайната демографска мярка е била взета правилно и навреме. Залогът е висок – здравето на младото поколение.
Първите резултати са окуражаващи и са видими с просто око, защото младите хора, които срещам на всяка крачка, са особено красиви – и мъже, и жени. Те не влизат в общата представа за т.нар. северна красота – стройна фигура, светла коса и сини очи. Да, те наистина са стройни, атлетични, част от тях русокоси и светлооки, с чудни белозъби усмивки, но са и много характерни – преди всичко шведи. Няма как да ги сбърка човек с финландци, германци, литовци, латвийци, естонци, руснаци. Лицата на младите шведи са ярки, излъчват жизненост, силна енергия. Доколко този колективен портрет се дължи на самата младост и доколко на алхимията на гените? От двете по нещо – със сигурност.
За тази политика стана дума и по друг повод – в Стокхолм човек непрекъснато среща хора в моторизирани инвалидни колички, благодарение на които имат достъп навсякъде. Побеляла възрастна дама с изрядна прическа пазарува в супермаркет и си тръгва с покупките. Взела си е и саксия с цвете за радост на душата… Тук е мястото да кажа, че средната продължителност на живота в Швеция е 83 г. за жените и 79 г. за мъжете, както сочи статистиката.
Грижата за частично или изцяло безпомощни хора с физически проблеми, болни, бедни, възрастни, инвалиди (думата се избягва като в някаква степен унизителна, предпочита се „хора с увреждания“) е същностна за държавата и обществото. Тя е елемент от т.нар. шведски социален модел. Моралните му корени са назад във времето – в народопсихологията, а двигателят му – в етиката, политиката и здравата икономика на съвремието.
Още един шведски феномен! Непосредствено до парламента има голяма сграда, в която депутатите са длъжни да живеят по време на мандата си. Депутатската обител е 19 кв. м., за да се изтъкне, че свръхбогати или не, слугите на народа трябва да живеят повече от скромно. По улиците близо до парламента се срещат доста еднакво облечени мъже – до един в елегантни бежови шлифери (повечето разкопчани, защото е топъл и слънчев ден), с тъмни костюми, светли ризи и с еднакви сребърни медальони, закачени под яката на ризата. Необичайно е за нас, но не и в Стокхолм, пояснява мой шведски приятел. Тук депутатите често носят униформени връхни дрехи, за да ги разпознават на улицата и да може всеки да ги спре, да постави въпрос, да получи обяснение. Тази бърза обратна връзка с избирателите е белег на качеството на политиката, както и израз на демокрацията.
Стокхолм е пъстър откъм хора, вкусове и предпочитания. Едно от местата на алтернативната и бохемската култура е кварталът Сьодермалм, привлекателен за любителите на вечерни забавления. Тук магазините и заведенията са малко по-евтини от тези в Стария град и центъра. Купонът е навсякъде.
През юни, по време на белите нощи, градът е вълшебен – безкрайният ден се редува с няколко часа призрачен сумрак. Във въздуха блуждае илюзия, че мястото е южно – с тази необичайна светлина, която се спуска от небето и която водата връща обратно.
Гледам играта на отблясъците и ми хрумва, че искам да опозная и другото лице на Стокхолм – онова през зимата. Тогава светлата част от денонощието е само между 10 сутринта и 3 следобед. Понеже съм южен тип според моите шведски приятели, късият ден нямало да ми понесе. Надали – сред приятели винаги такива географски особености се понасят лесно, а едва ли има по-искрени приятели от северняците, щом веднъж те приемат до себе си.
Автор: Боряна Желева