Д-р Георги Чалдъков,
председател на Българското дружество по
клетъчна биология, Катедра по анатомия и
клетъчна биология, Медицински университет,
Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com
Има ли справедливост, има и държава.
Перифраза от Гаврил Кръстевич
(InSpiro, брой № 2 (50), април 2019)
- Каква е формулата да останете съзидателен човек в тежко време? – журналистка запита Христо Генчев – един от най-ерудираните живи българи – архитект, урбанист, учен, геополитик.
- Човек трябва да бъде сдържан, – отговаря Генчев – да тушира своите желания, да се пребори с алчността и несправедливостта – отровите, които съсипват и разяждат обществото.
Звучи като Божия заповед.
Любовта и мирът са ценности на християнството. Дресурата и несправедливостта – на политиката, в която цели народи вървят по моркова-и-тоягата на Великите сили. Might is Right, публикувана през 1890 г. в Англия, е една от най-аморалните политически доктрини. България от векове е нейна мишена – на 13 юли 1878 г. в Берлин Великите сили най-безцеремонно Я разкъсват. През 1945 г. България отново е разпъната на кръста на несправедливостта, направен от СССР, Англия и САЩ. През последните 29 години – от демократическите ценности на САЩ, ЕС и НАТО.
Човешките права са една от максимите на класическата демокрация, сега – нейно клише и фасада. Наричам ги „лицемерието на супeрлибералната демокрация“ – нещо като keep smiling, усмиховци на евроатлантническата култура. Зад които премиери и президенти, подкрепяни от задкулисни диригенти, губят моралните си и (гео)политически компаси.
Настъпва социална несправедливост, индуцирана от политическата и икономическата несправедливост. Тези три несправедливости се основават на една и съща идеологическа доктрина, наричана с различни имена – комунизъм, фашизъм, демокрацията, сега – постдемокрацията, post-truth politics и post-truth politicians – на български съответно „лъжлива политика” и „лъжливи политици”. Те са емоционални и когнитивни рекетьори – едни от най-големите манипулатори на истината, представяна на съвременния човек. С цел прикриване на реалностите, post-truth политиците и post-truth журналистите заблуждават, по-точно лъжат, хората чрез въздействие на емоциите и мислите им. Както казва капитан далечно плаване Илия Бахов „Айсбергът на истината отдавна се разтопи”. Повече пише в книгата „The Post-Truth Era: Dishonesty and Deception in Contemporary Life” на Ralph Keyes, публикувана в САЩ през 2014 г.
Докато Симеон Радев още през 1913 г. в Букурещ е написал: Историята постига стабилност само чрез справедливост.
Предисторията го потвърждава, например лорд Томас Маколей на 2 февруари 1835 г. в неговите инструкции за реформи на индийското образование, известни като Minutes on Indian Education, казва: „Аз мисля, че ние няма да можем да завладеем хора с такива високи културни стойности, освен ако не разрушим основите на тяхното духовно и културно наследство… Ние трябва сега да направим всичко възможно да формираме класа, която да бъде преводач между нас и милионите, които ние управляваме – класа от хора; индийци по кръв и цвят, но англичани по вкус, по мнения, по морал и по интелект.“
That’s not fair! (това не е справедилво!) – му отговори проф. Сара Броснан от Катедра по антропология на Емори университета в Атланта, Джорджия, САЩ. Тя описва следния експеримент, който прави с маймуните Нанси и Унни: „Нанси обича краставици и винаги ги изяжда, когато й даваме. Един ден обаче Унни получи грозде, което те двете обичат повече от краставиците, а на Нанси давахме само краставица. Тогава Нанси хвърли краставицата по нас и се отдалечи разгневена. Не ви ли прилича на някой, който и вие познавате? Хората също реагират с гняв, когато не се осъществяват очакванията им за справедливост.“ (Brosnan SF. Nonhuman species’ reactions to inequity and their implications for fairness. Social Justice Res 2006; 19: 153185). That’s not fair! – повтори Сара Броснан.
Сега във времето на газово-петролната цивилизация, играта е още по-нечестна – несправедливостта безсрамно дефилира в много области на човешкия живот. Огромна част от парите на света са притежание на малък процент от хората. Само част от тях се разпределят благотворително –Уорън Бъфет, Бил Гейтс и други милиардери, положили „Клетва за дарение“ – възхитителна инициатива за даряване на минимум 50 на сто от състоянието за „Добруване на човечеството в целия свят”.
Тези възхитителни действия рядко се отразяват в мозъчните огледала на съвременните богати българи. Все пак, огледалните неврони* на някои от тях действат перфектно за „Добруване на българите“, примери: световноизвестният физик Минко Балкански (дългогодишен емигрант във Франция), д-р Андрей Георгиев (светла му памет, дългогодишен емигрант в САЩ), мултимилионерите Игнат Канев (в Канада) и Шефкет Чападжиев (в САЩ), Райна Кабаиванска – prima donna на съвременната опера (в Италия) и фамозните футболисти Стилиян Петров (в Англия) и Димитър Бербатов.
Между нас и вас зее голяма пропаст (Лука 16: 26)
Гениалният математик Джон Наш, носител на Нобелова награда-1994 за икономика, загина на 23 май 2015 г. със съпругата си Алиша при автомобилна катастрофа в Ню Джърси. Дни преди това в Народното събрание на първо четене бе приет Закон за Националната служба за охрана (НСО), която с близо 1200 души охранява депутати, министри и президент.
Наистина отвратителната асиметрия на съвременното общество, не само българското. Нобелист, национален престиж за всяка страна, ползва такси в несигурност за живота си. На другия полюс – министри и президенти, охранявани в бронирани коли, често и от снайперисти, накацали по покриви на сгради.
Бруталната ножица на несправедливостта е разтворена и в много други области на човешкия живот. В резултат на свръхядене в евроатлантическите страни има над един милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. В Африка и някои страни на Азия – милиони деца умират от глад, малария и други инфекциозни болести.
Това е само част от най-обидната несправедливост в историята на човечеството – бедни и богати, охранени и гладни, неграмотни и образовани. Време е тогава в зейналата пропаст между Homo obesus и Homo cacheticus да се появи „бунтът на масите“. Същността на въпроса е, че светът е останал без справедливост – подобно на „Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал“ – написано от Хосе Ортега и Гасет.
Важнослов
Проф. Мъри Гел-Ман е нобелист за физика – 1969. Наричан е „човекът с пет мозъка“. За него в едно американско списание пише: „It can‘t be easy being the Man with Five Brains in a world with plenty of Men With Half а Brain“. Преди това той публикува книгата си „Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното“. В нея, когато говори за „уплътняване“ на едно съобщение, Гел-Ман споменава за учителка в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин написал, перифразирам: „Вчера видях, че убиват прасетата на съседите. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: помощ, помощ, помощ…“. Така съчинението станало точно 300 думи.
Като чуха това, българските прасета започнаха да викат:
- Мамка им и политици, никакви се не обаждат.
- Мамка им и политици, никакви се не обаждат** - повтаряха всички прасета.
И някои хора. Другите все още не бяха декодирали „четирите въпросителни“ на Левски. За което в едно българско списание бе написано:
„Не е лесно да бъдеш народ с мозък и душа в страна с много хора с половин мозък и половин душа“. (Затова прасетата питат: Като са чумави политиците, да ги убиваме ли?)
Какво е лечението? (What is the remedy?)***
През март 2009 г. бе публикувана книгата The Spirit Level: Why Equality is Better for Everyone. Автори са английските социални епидемиолози Кейт Пикет и Ричард Уилкинсън – те описват влиянието на финансовите доходи върху честотата на затлъстяването, психичните болести, продължителността на живот, смъртността и убийствата в 21 напреднали страни в света. В тези от тях, в които разликата между богати и бедни е по-малка, хората имат по-добър живот. В несправедливите общества броят на убийствата е 10 пъти по-голям в сравнение с този в справедливите общества. Изводите са базирани на изследване на съотношението „20 – 20“: парите, с които разполагат най-богатите 20 процента от населението са сравнени с парите, които получават най-бедните 20 процента. Във Великобритания, Нова Зеландия, Португалия и САЩ най-богатите разполагат със 7-8 пъти повече пари, отколкото най-бедните. В Норвегия, Швеция, Финландия и Япония най-богатите имат около 4 пъти повече от най-бедните. Според авторите именно неравенството на доходите влошава показателите за болести, смъртност, насилие и убийства – не само при бедните, но и при богатите.
Основното послание на „Нивото на духа“ е, че несправедливостта разяжда организма на обществото. Когато политиците и народът знаят какво е съотношението „20 – 20“, тогава могат да кажат до каква степен държавата и страната са засегнати от тези социални болести. И как да ги превантират и лекуват. Ще бъде наивно обаче тази сложна материя да се сведе до простото, макар според авторите – убедително, „по-равни, по-добре“, в което има привкус на леви политически доктрини. Основателно е следователно да има и книги, като The Spirit Level Delusion: Fact-checking the Left‘s New Theory of Everything на Христофър Сноудън, публикувана през 2010 г. Както и The Status Syndrome: How Social Standing Affects Our Health and Longevity на Майкъл Мармот, публикувана през 2005 г.
Все пак, социалната справедливост и човешката съпричастност ще направят по-стабилно човешкото общество. И белите гълъби ще летят в многозвездното небе на обединена Европа. И над миролюбивото Черно море.
* През 1992 г. италиански учени откриха, че групи от неврони в мозъка на маймуни се активират не само когато маймуната извършва действие – например взема банан от кошницата, но и когато маймуната гледа или чува друга маймуна, която изпълнява това действие. Учените нарекоха тези неврони „огледални неврони“ (mirror neurons). Те притежават „мъдростта да виждат“ – Sapervedere, както е казал Леонардо да Винчи. Което означава, че „разбират действието“ (action understanding) и го възпроизвеждат (action production) – каза д-р Марко Якобони, откривателят на мозъчните огледала, който от 1999 г. е професор по психиатрия и поведенчески науки в Института по мозъчни изследвания на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, САЩ (Iacoboni M. Imitation, empathy, and mirror neurons.Annu Rev Psychol2009;60:653-670. DOI: 10.1146/annurev. psych.60.110707.163604). Когато мозъчните огледала са счупени (broken mirror hypothesis), настъпват болести, например: аутизъм и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (attention deficit, hyperactivity disorder- ADHD), също така – поведенчески нарушения, като липса на емпатия и на чувство за справедливост и достойнство. В друг брой наInSpiro ще предложа за публикуване публисе за теория на счупените прозорци (broken windows theory).
** Перифраза на „Мамка му и прасе“ от разказ „Свирепо настроение“ на Йордан Радичков, в който едно прасе се изгубва в тъмното по пътя за пазара. И собственикът му тръгва да го търси. „Нищо не се чува и нищо не се вижда. Почнах да мамя. Мамя, мамя, мамя, па се спра. После слушам, слушам, слушам – нищо няма. Мамка му и прасе, никакво се не обажда“.
***Въпрос на трансценденталния Ралф Емерсън в лекция, изнесена на 31 август 1837 г. в Харвард, САЩ. Отговорът му е: „Man Thinking“ – европейски еквивалент на Sapere aude в „Що е просвещение?“ на Имануел Кант, написано на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.
