Смисъл на броя: Трайни промени в обонянието и вкуса след COVID-19

Брой № 4 (77) / септември 2024, Неврология в помощ на пулмолози

COVID-19, съкращение от коронавирусна болест 2019, е инфекциозна болест, причинена от заразяване със SARS-CoV-2. COVID-19 беше основен глобален здравен проблем, свързан с милиони смъртни случаи по света.

 

Мутантните варианти на вируса допълнително увеличиха смъртността и нивата на инфекция от COVID-19, подчертавайки спешната необходимост от ефективни превантивни стратегии. Навлизането на SARS-CoV-2 в клетките на гостоприемника е ключова стъпка в пътя на инфекцията и в разработването на лекарства и ваксини против вируса.

 

 

Геномът на SARS-CoV-2 кодира четири основни структурни протеина: спайк(S) протеин, нуклеокапсид (N) протеин, мембранен (M) протеин и обвивен (E) протеин, всеки от които е от съществено значение за съставянето на вирусната частица. Инфекцията със SARS-CoV-2 протича през четири стъпки: предварително свързване, рецепторно свързване, протеолитично разцепване и мембранно сливане. Преди процеса на навлизане на спайк протеините в реципиента, последните имат предсвързваща конформация, която е готова за свързване с мембранните рецептори в клетките гостоприемници.

 

 

 

 

Подобно на повечето респираторни вируси, SARS-CoV-2 се разпространява по въздушно-капков път от човек на човек чрез кашлица, кихане и близък контакт. Симптомите на инфекцията включват: висока температура, кашлица, втрисане, умора, задух, главоболие и диария, както и внезапна загуба на обоняние и вкус.  РНК-вирусът може да бъде намерен в повечето телесни органи, включително и в гръбначно-мозъчната течност.

 

 

Промяната на вкуса, свързана с COVID-19, изглежда има връзка с пола, дори ако въпросът остава спорен. Според някои проучвания жените проявяват дисфункция на вкуса в 52,6–57,1% от случаите, по-високо в сравнение с мъжете, които проявяват този симптом в 25,0–36,5%. Епидемиологичните проучвания на географските различия показват, че разпространението на вкусовата дисфункция е изключително променливо и е свързано със страната на произход и различните етнически групи.

 

В едно проучване от 10000 пациенти с COVID-19 и загуба на вкус и обоняние вследствие на последния става ясно, че 53% от пациентите са в Северна Америка, 50% от пациентите  са в Европа и 27% от пациентите са в Азия. Тези разлики може да се дължат на генетични вариации, свързани с ACE2 рецептора и TMPRSS2 ензима. Всъщност сравнителен генетичен анализ на SARS-CoV-2 предполага, че експресията на ACE2 рецептора и TMPRSS2 се различава между различните етнически групи и между азиатските и европейските популации, тъй като гените, които кодират тези протеини, варират в зависимост от страната или етническата принадлежност. COVID-19 води до загуба на вкуса и обонянието преди всичко поради въздействието на вируса върху обонятелната система и вкусовите рецептори. Зад този феномен стоят редица причини:

 

  • директна вирусна инфекция върху обонятелните неврони: SARS-CoV-2 може директно да засегне клетките в носната кухина, включително и обонятелните неврони, които са отговорни за откриването на миризмите. Тези неврони се намират в обонятелния епител, който е директно изложен на вдишания въздух. Вирусът директно се свързва с ACE2 рецепторите, които присъстват в тези неврони и поддържащите клетки. Инфекцията може да доведе до възпаление и разрушение на тези клетки, което ще наруши тяхната функция и може да доведе до пълна загуба на обоняние (аносмия).  Според някой проучвания има засягане на централната нервна система, което може да доведе до развитие на фокален менингит или енцефалит, засягащ обонятелната и вкусовата кора или прилежащи субкортикални възходящи и низходящи пътища;

 

  • възпалителна реакция: имунния отговор на организма към вируса включва възпаление, което може да доведе до допълнителнa вреда на обонятелните неврони. Това възпаление може да попречи на нормалното предаване на обонятелни сигнали към мозъка. Цитокините и други възпалителни медиатори, освободени по време на имунния отговор, могат да нарушат функцията на обонятелните рецептори и невроните. Друга хипотеза гласи, че стоматитът и ринитът могат да предизвикат локален възпалителен отговор и произтичащият оток да възпрепятства нормалното функциониране на вкусовите рецептори и обонятелния епител;

 

  • засягане на нервната система: В някои случаи вирусът може да засегне централната нервна система, включително обонятелната луковица и областите на мозъка, отговорни за обработката на обонянието. Това може да доведе до по-продължителна или тежка загуба на обоняние. SARS-CoV-2 е насочен към периферната нервна система и в частност към I, VII, IX и X черепно-мозъчни нерви;

 

  • влияние върху вкуса: Вкусът и обонянието са тясно свързани.  Голяма част от това, което се възприема като вкус, всъщност се дължи на обонянието. Следователно увреждането на обонятелната система може да повлияе и на вкусовото възприятие. Освен това, АСЕ2 рецепторите присъстват в клетките на вкусовите рецептори и вирусът може директно да зарази тези клетки, причинявайки нарушения на вкуса (агевзия или дисгеузия);

 

 

Регенерация и възстановяване:  Обонятелната система има капацитет за регенерация и много хора възстановяват обонянието и вкуса си с течение на времето, тъй като увредените неврони и поддържащите клетки се регенерират. Има данни, че загубата на обонянието и вкуса може да са и като странични ефекти на някой медикаменти, използвани за лечението на Ковид-19 инфекцията.

 

 

Възстановяването може да бъде постепенно и да варира в широки граници при отделните индивиди. Продължават изследванията и проучвания, за да се разберат напълно механизмите зад тези сензорни загуби и да се разработят лечения за подпомагане на възстановяването.

 

 

 

Послание за клиничната практика

 

Днес се счита, че най-вероятната причина за преходната загуба на обонянието и вкуса при пациенти, инфектирани с SARS-CoV-2, е директният контакт и взаимодействие на вируса с вкусовите рецептори и обонятелните рецепторни клетки.

 

 

Литература

 

  1. Kim Le,ShruteKannappan, TrucKimet all, Structural understanding of SARS-CoV-2 virus entry to host cells, Front Mol Biosci. 2023; 10: 1288686.
  2. Lili Chen, Jiajia Zhao, Jinfeng Peng, et all, Detection of SARS-CoV-2 in saliva and characterization of oral symptoms in COVID-19 patients, Cell proliferation, 19 October 2020 https://doi.org/10.1111/cpr.12923
  3. A. Giacomelli, L. Pezzati, F. Conti et all, Self-reported Olfactory and Taste Disorders in Patients With Severe Acute Respiratory Coronavirus 2 Infection: A Cross-sectional Study, Clinical Infectious Diseases, Volume 71, Issue 15, 1 August 2020, Pages 889 – 890, https://doi.org/10.1093/cid/ciaa330
  4. G. Scotto et all, SARS-CoV-2 Infection and Taste Alteration: An Overview, Life 2022, 12(5), 690; https://doi.org/10.3390/life12050690
  5. JA dos Santosa ∙ AGC Normandoa,RLC da Silva et all, Oral mucosal lesions in a COVID-19 patient: New signs or secondary manifestations?, International Journal of infectious diseases, Volume 97P326 – 328, August 2020, DOI: 10.1016/j.ijid.2020.06.012
  6. Alexander A. Bachmanov, and Gary K. Beauchamp, Taste Receptor Genes, Annual Review of Nutrition, [Volume 27, 2007, doi.org/10.1146/annurev.nutr.26.061505.11132
  7. DH Brann, Non-neuronal expression of SARS-CoV-2 entry genes in the olfactory system suggests mechanisms underlying COVID-19-associated anosmia, SCIENCE ADVANCES, 31 Jul 2020, Vol 6, Issue 31, DOI: 10.1126/sciadv.abc5801
  8. JB Finlay et all, Persistent post–COVID-19 smell loss is associated with immune cell infiltration and altered gene expression in olfactory epithelium, SCIENCE TRANSLATIONAL MEDICINE, 21 Dec 2022, Vol 14, Issue 676, DOI: 10.1126/scitranslmed.add0484
  9.  Josef Finsterer and Claudia Stollberger, Causes of hypogeusia/hyposmia in SARS‐CoV2 infected patients, J MedVirol. 2020 Oct; 92(10): 1793–1794,  doi: 10.1002/jmv.25903

 

Вашият коментар