Лъвът – отвека цар и господар –
на всичко живо, бродещо в гората,
събрал народа си – и млад, и стар,
па с указ обявил му новината:
„До днес гората беше Вавилон
и липсваше естетско подредение,
но ред въвеждам тука със закон
за всеки род и всяко оперение!
Красивите – от лявата страна!
А Умните да се строят от дясно!
Отдясно – Ум, отляво – Красота!
Във царството от днес така ще властвам“.
Надигнал се тогава страшен шум
и някои дори до кръв се сбили -
красив да бъде кой?, а кой със ум?,
но с мир накрая те се поделили.
Строили се направо по канап,
затихнали дори и крамолите,
но ето че един жабок ербап
изпружил се на царя пред очите.
„Хей, блатна твар, не чу ли твоя цар?
Защо на пътя ми така приклекна?“
„Убий ме, Лъве, царю-господар,
но мога ли на две да се разчекна!?“.