Дори тези, които никога не са чували за Адам Смит, вероятно са запознати с теорията, че пазарните сили действат като „невидима ръка“ и гарантират, че икономиката функционира ефективно и справедливо. Тази метафора често се използва, когато се описва правителственият или пазарният провал на една държава и се призовава за нов „баланс“ между силите – или когато трябва да почетем Адам Смит, чиято 300-годишнина от рождeнието му беше чествана миналата година. Не е известно и до днес кога точно е роден. Датата, на която е кръстен обаче, е 5 юни – поне според Юлианския календар, един от най-старите слънчеви календари, предшественик на Григорианския календар, който се използва днес. Преминаването от едно броене към друго е имало за цел да противодейства на раздалечаването на календара и слънчевите години – две хронологични изчисления, едно абстрактно и едно „естествено“, двойка противоположности, което е симптоматично за времето, когато Смит развива теорията за „просперитета на нациите“.
Адам Смит е роден през 1723 г. в Кърколди, Шотландия, близо до град Единбург. Благодарение на стипендия, която получава, той учи в Университета в Оксфорд. Там бил хванат да чете „Трактат за човешката природа“ на Дейвид Хюм и бил порицан, а „безбожната“ книга – конфискувана. По-късно Смит става приятел с Хюм за цял живот. През 1752г. Смит става професор по логика и осем години по-късно се появява първата му книга, „Теория на моралните чувства“. Тя e преиздавана няколко пъти преди смъртта му, като всеки път той внасял корекции и нови допълнения. Книгата се придържа към англо-шотландската традиция на така наречената емпирична етика на чувствата, в която емоциите са конститутивни, тоест определящи за формирането на моралните преценки. Самият Смит подчертава, че не става въпрос за една задължаваща етика, а за факти. Фактите в случая се крият в „природата на нещата“ – в природата около нас, даже и в човешката природа. Смит е отдаден изцяло на емпиризма. По това време хората все още се позовават по отношение на много въпроси само на Бог. Но в хода на Просвещението централно място заема човешкият разум, който обяснява каква е „природата на нещата“ и на човешките същества по един емпиричен път.
Профил на Адам Смит. Оригиналното изображение на Смит е създадено през 1787 г. от Джеймс Таси под формата на медальон от емайлирана паста. Смит обикновено не е искал да позира за портрета си, така че значителен брой гравюри и бюстове на Смит не са направени с пряко наблюдение, а от същия емайлиран медальон, създаден от Таси, художник, който е успял да убеди Смит да позира.
(https://bg.wikipedia.org/wiki)
Терминологията на Смит се основава на теорията на естествения закон, неговите аргументи са тези на утилитаризма, който постепенно започва да надделява по това време, т.е. идеята, че това, което е морално правилно, е това, което увеличава благосъстоянието на всички или поне на толкова повече, колкото е възможно. „Целта оправдава средствата“ е максимата, която следват всички утилитаристи. Подобна „етика на полезността“ преди Смит не е съществувала, тъй като средствата все още не са „оправдавали“ целта. През 1723 г., когато е роден Адам Смит, в Англия започват революционни и индустриални промени, които помагат на съвременния капитализъм да се наложи. На този фон ретроспективно Адам Смит е обявен за основател на политическата икономия, която по-късно – особено в немскоезичните страни, ще бъде наречена „национална икономика“ или само „икономика“. Тази дисциплина не е съществувала в по-тесен смисъл. Катедра специално за политическа икономика е създадена едва много години след смъртта му.
По време на многогодишно пътуване до Франция Смит придружава млад благородник. Като учен, той не само се среща с Волтер, но и с двамата велики представители на физиократичната школа: Ан Робер Жак Тюрго и Франсоа Кене, тогава личен лекар на Луи XVI. Докато така наречените меркантилисти обясняват печалбата единствено като надценка върху продукта в търговията, идея, която произтича директно от търговската практика. Физиократите насочват вниманието към производството, т.е. цените се определят не само от търсенето и предлагането, но и от добавена стойност на стоките. Стойност, която според основното мислене по това време е възникнала в селскостопанската работа с идеята, че едва когато се добави личната работа към един продукт или услуга, се формира и неговата истинска стойност.
Двете най-важни книги на Адам Смит – „Теорията на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините за богатството на народите“ – се появяват в началото на това, което историкът Райнхарт Козелек нарича „епоха на седлото“7. През това време настъпва фундаментална социална промяна, придружена от различни сътресения в човешкото саморазбиране.
Адам Смит допринася за утвърждаването на политическата икономика като самостоятелна област на знанието. Докато новият „обект“ със собствена логика тепърва започва да се налага и да доминира в обществото, политическата икономия тълкува възникването на цените като материалност на независима икономическа сфера.
Статуи на Дейвид Хюм и Адам Смит на фасадата на Шотландската национална портретна галерия в Единбург
(https://bg.wikipedia.org/wiki)
Терминът „политическа икономика“ обаче не подчертава „политическия“ характер на икономиката, а отбелязва разликата с научния канон от древността до Средновековието, в който „икономиката“ означава „домакинство“ за управлението на индивидуалната къща (ойкос/oikos) или домове като доминираща форма на препитание, а „номиа/nomia“ – правило, закон. Икономиката е спомагателна наука по отношение на изкуството на управление. Според Смит човек трябва да управлява с икономика, трябва да управлява заедно с икономистите, трябва да управлява като слуша икономистите, но е невъзможно икономиката сама по себе си да бъде рационалността на самото управление. Неговата книга „Богатството на народите“ бележи централната преходна точка за появата на новото познание за управлението на държавата и икономиката. Ако социалните противоречия – включително екологичната криза, станат твърде силни, се обсъжда само „правилната връзка“ между пазар и държава, без да се разбира, че това съпоставяне е част от проблема, резултат от съкратен анализ, този на естествения ред с формиращите политически лица. Икономиката не се „управлява“ повече или по-малко, тя винаги е различна. Държавата не представлява „пространствено“ ограничение на частната собственост, а е нейна предпоставка, която е длъжна да се грижи за просперитета и сигурността на собственото си население. За- това, според Смит, са важни създаването на съдилища и охранителни органи. Дори и със сила, суверенът има право да налага правила за защита на хората, дори и един от друг. Това, което държавата, институциите и управляващите нямат право да налагат, са инструментални морални критерии, които хората трябва да изпитват един към друг. Смит е бил скептичен към всякакви колективни и организирани структури, които чрез пропагандна идеология и демагогия биха могли, под предлог, че се грижат за общото благо, да използват обществото за свои интереси, а именно от националисти, антилииберални, „грешни патриоти“. Но тук Смит описва нещо много актуално за така наречените „failedstates“ или преходни, дефектни демокрации. А именно, дори и една държава да има създадени институции, икономика и свобода на населението, това не означава, че ще направи хората по-морални същества, изпитващи емпатия и висши етични норми на поведение. Според Адам Смит, не икономиката е това, което прави хората по-добри, а обратното, моралът, емпатията и съпричастността. Ако обществото е морално деградирало и прогнило, държавата и институциите пак могат да функционират, с голямата разлика, че ще бъдат конфронтирани с много проблеми, като убийства, кражби и множество банди, характерни за Англия през 17 век, та дори и до днес в други държави.
Икономиката и правителството са двете страни на една и съща монета, нещо много важно за общественото съзнание по времето на Адам Смит. В крайна сметка новата форма на управление, която той подкрепя, се различава от старата, която той критикува, и по този начин се опитва да утвърди икономическите двигатели, идентифицирани като организиращ елемент на „естествения“ ред. Според неговите възгледи причината за нарастването на богатство на една нация или държава е трудът, а не количеството злато или сребро, както са смятали последователите на меркантилизма. За Смит просперитетът на нациите се дефинира именно като резултат от преследването на собствените си интереси. „Ние не очакваме това, което трябва да ядем, от добрата воля на месаря, пивоваря и пекаря, а от тях, които се грижат за собствените си интереси“, пише Смит. Тоест невидимата ръка е това, което кара хората (произвеждащият индивид) да действат в техен интерес, като по този начин, чрез увеличаване на собственото богатство се достига и до увеличаване на обществените блага, което води до развити икономически домакинства. Следователно егоизмът вече не е порок, нито форма на алчност, каквато е била в предбуржоазните общества. Взаимодействието на личния интерес на практика води до общото благо, благодарение на невидимата ръка на пазара. Това, което днес познаваме като икономически „интереси“, се развива едва през 17-и и 18-и век. Преди това терминът не е съществувал или е имал друго значение, обозначавайки интерес като нещо негативно. В хода на просвещението интересът става израз на факта, че човешкото поведение е изчислимо.
Разбира се, трябва да се отбележи и „лявата“ критика от хора, бленуващи по миналото на комунистическата планова икономика. Смит показва и доказва защо плановите икономики никога не могат да доведат до просперитет за разлика от либералните и свободни икономики, които се базират на индивидуалния интерес, инициатива и конкуренция. Затова младите либерални демокрации трябва да запазят моралните ценности и духа на свободната икономика, в противен случай е възможно връщането на аргесивния и екстремен национализъм и планова икономика.
Като баща на икономическата теория, морален философ и политически теоретик, Смит остава една от най-важните фигури за човешката история.
Литература
- Smith, Adam: The WealthofNations. Independent Publishing Platform, 2013 [1776].
- Hume, David: A treatiseof Human Nature: Books I-III. Independent Publishing, 2013, [1739-1740].
- Smith, Adam: The Theoryof Moral Sentiments. Cambridge University Press, 2002, [1759].
- Hume, David: A treatiseof Human Nature: Books I-III. Independent Publishing, 2013, [1739-1740].
- Hume, David: A treatiseof Human Nature: Books I-III. Independent Publishing, 2013, [1739-1740].
- Hume, David: A treatiseof Human Nature: Books I-III. Independent Publishing, 2013, [1739-1740].
- Суверен идва от френски: souverain – висш, върховен. Значението се препокрива в днешно време с това на термина за „държава“. Терминът е въведен от Томас Хобс и Жан Боден.