Никола Иванов
литературен критик
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е писател, етнограф, политик, известен обществен деец от началото на ХХ век. Известен е като Последният възрожденец.
Роден е на 26 октомври 1881 г. в Шумен. Баща му Хаджи Добри е занаятчия, а майка му Стефания е предимно домакиня. Завършва основно и педагогическо образование в родния си град, като същевременно работи като обущарски и книжарски чирак. Учител е в село Мечка, Русенска област и в село Султанци, Варненска област.
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
Като студент през 1904 г. е председател на Студентския клуб в София и е сред инициаторите за построяването на Студентския дом в столицата. През 1904 г. завършва „Педагогика“ в Софийския университет и е назначен като библиотекар в Народната библиотека. В периода 1905 – 1907 г. благодарение на проф. Иван Шишманов специализира литературна история и естетика в Берлин и Лайпциг.
През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева, която също е от Шумен. Работи в администрацията на списание „Звездица“. Проф. Иван Шишманов го назначава като коректор на списание „Училищен преглед“.
Учител е по български и немски език във Втора мъжка гимназия в София. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.
Стилиян Чилингиров се занимава и с политическа дейност. Секретар е на Прогресивно-либералната партия, главен редактор е на вестник „България“ (1911 – 1913 г.), на списание „Бразда“ (1914 – 1915 г.). Народен представител е от Преславската околия в ХV обикновено Народно събрание. Поддиректор (1916 – 1919 г.) и директор (1919 – 1922 г.) е на Народната библиотека.
От 1923 година е назначен за директор на Народния етнографски музей (днес Етнографски институт с музей). Стилиян Чилингиров е сред инициаторите и учредителите на Съюза на българските писатели през 1923 година. Той е последният Председател на Съюза на българските писатели преди 9 септември 1944 година (1941 –1944 г.). Членува във Всебългарския съюз „Отец Паисий“. Член е на Масонската организация в България и участва в списването на списанието „Полет“, което е издание на Масонската ложа. В периода 1941 – 1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз на Съюза на писателите в България.
Стилиян Чилингиров е сред инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до българския Министър председател Богдан Филов в защита на българските евреи. През 1942 година е обявен за почетен гражданин на град Шумен.
По време на борбите против закона на Радославов за десятъка е арестуван и уволнен от служба. Участва в Балканските войни. Обявява се против Междусъюзническата война и влизането на България в Първата световна война. След 09.09. 1044 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Публикува за пръв път в списание „Звездица“ (1898), а през 1901 г. издава първата си книга – „Букетче“, стихотворения за деца. Поемата му „Песен за селяка“ (1914) получава награда на БАН. Автор е на повече от 100 книги, сред които „Блянове и тъги“ (стихове, 1901), „Еднаж да съмне“ (стихове, 1907), „На ранина“ (антология, 1911), „Песен за селяка“ (стихове, 1914), „За род и чест“ (стихове, 1915, 1916), „Ранни камбани“ (стихове, 1923), „Хляб наш насущний“ (роман, 1926, 1957, 1981), „Шинел без пагони“ (роман за руския писател-емигрант Александър Фьодоров, 1928, награда на Министерството на народното просвещение), „Тилилей свири“ (стихове, 1929), „Драган Цанков“, „Неофит Рилски“, „Добри П. Войников“, „Васил Друмев“ (всички – 1929), „Тъй ми се стори“ (разкази, 1929), „Деца на ада“ (роман, 1932), „През Македония“ (1941), „Какво е дал българинът на другите народи“ (1938, 1939, 1941, 1995), „Панайот Волов“ (биография, 1942), „Майка Богородица“ (разкази, 1942), „Иван Вазов отблизо и далеч“ (спомени, 1953), „Моите съвременници“ (спомени, 1955), „Несретник“ (роман, 2006). Съставител на „Славянска антология“ (1910), сборника „Прослава на Иван Вазов“ (1921), „Помен за Иван Вазов“ (1922), христоматии и читанки за прогимназиите, библиографските указатели „А. П. Чехов на български“ и „Петьофи на български“. Оставя спомени в „Минало и преживяно“. Автор е на химна на Св. Климент по музика на Добри Христов. Превежда поемата „Песни за роба“ от Сватоплук Чех, стихове на Александър Фьодоров, Панайот Черна, Хайне, Петьофи и др.
Ето няколко стихотворения от Стилиян Чилингиров, които доказват поетичния му талант:
Борба
Звездица трепна и угасна –
ръка незнайна в мрак я тласна.
Последва втора, но и нея
тъмата нощна в миг отне я.
Но щом и сетните измряха,
простори тъмни загоряха!
***
Напразно ти целувам аз портрета
с душа от страстен жар обзета –
той хладен е, не знае той любов.
Но все пак отражението хладно
на твоя лик целувам жадно
и вечно да целувам съм готов.
Молитва
Пази ни, Господи, децата,
дари им здраве и живот,
че те са бъдещето свято
на целий български народ!
Едни те пълнят ни душите
с надежда, вяра и любов
и светят ни през тъмнините
по пътя на живота нов.
Недей лишава от звездички
ти наший роден небосвод!
О, Господи, закриляй всички
деца на българский народ!
1937
Епилог
Два гроба там и тук – могили
две от пръст -
изровени от дъждове и бури.
Премръзнал пътник взе едина
дървен кръст,
а другия хлапак го прекатури.
И кой лежи под тях, тук никой
днес не знай, -
два гроба, два заровени живота:
едина свършил дни за родний край,
а другия – по пътя за Голгота.
Стилиян Чилингиров е автор и на талантливи прозаични творби.
След 9 септември 1944 година заради обществено-политическата му дейност е игнорирани и забравен, а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни постижения“. Последва и изваждането на творбите му от учебните програми и учебниците.
През 1955 година получава сърдечен удар и се оттегля от обществения живот. Умира в София през 1962 година. На сградата, в която е бил домът му на „Княз Дондуков“, в който Стилиян Чилингиров живее и работи от 1924 до смъртта си през 1962 г., е поставена паметна плоча.