„На този свят, приятелю, человеку трябва да знае и на приятното и весело да се радва, и мъжки неприятното и печално да претърпява.“
„Много ми е жално като гледам, че нашите съотечественици се отнасят толкова нечувствително и даже безчеловечно към всичко и към всяко умствено произведение, а особено което е имало зла чест да е българско. По-добре е человек да вади камъни, а не да продава български книги… Но в същото време, като помислим, то уверявам ви, че сърцето се къса человеку от голямата му жалост за такова едно скотско положение на милите ни съотечественици. Но какво да сторим, като, от друга страна, сме длъжни, всеки според силите и средствата си, да спомогне, макар и много да жертваме и много да се мъчим… Поне съвестта ни трябва да ни за всичко възнагражда, защото си изпълняваме дълга към Отечеството.“
Д-р Васил Берон
Васил х. Стоянов Берон е личност с широки научни интереси, със солидни знания по медицина, биология, история, езикознание, философия, археология. Автор на редица научни трудове, полиглот – владее немски, руски, френски, румънски, гръцки, турски и арабски език. (Фиг. 1.).
Фиг. 1. Д-р Васил Берон
Роден е през 1824 г. в Котел, майка му е сестра на просветния деец д-р Петър Берон. Учи в началното училище в Котел, след което завършва прочутото гръцко училище в Цариград, където слуша лекции по класическа философия и литература, по етика, риторика и богословие, география, физика и химия. През 1842 година продължава гимназия в Одеса, след което учи медицина в Мюнхен и завършва следването си във Вюрцбург. Практикува във Виена, където успешно защитава дисертация върху тетануса и получава научното звание „Доктор по медицина, хирургия и акушерство“. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) е лекар-доброволец в руската армия. След края на войната се установява като лекар в Търново, като със завидно усърдие започва да изучава миналото на старата столица. Включва се и в обществения живот на града. В конфликт е с гърчеещите се българи, сътрудничи на френски вестници, като изпраща текстове за злоупотребите на владиката Неофит, с което помага за отзоваването му. Тук котленецът се оженва за Мариола Кисимова.
От 1862 до 1872 година е в Болград, където е градски лекар и учител в българската гимназия, след което отново се завръща в Търново. По време на Руско-турската война, като председател на Търновския окръжен съвет, д-р Васил Берон пише: „Нещастието, което постигна нашите братя българи отвъд Балкана, докара ги днес да ходят гладни, голи и боси, без да имат да си подслонят главата. Затова ний, които не сме пострадали, сме длъжни да ги приберем в къщите си и да им дадем средство, за да могат да се прехранят.“ През юли 1877 г. участва в комитет заедно с архим. Стефан, Георги Живков, Цани Гинчев и др., които отправят искане до княз Черкаски „в твърде критическите наши времена да се подпомогне създаването на редовна българска армия и да се закупят за нея 20 000 пушки.“ На 18 март 1879 г. д-р В. Берон участва в учредяването на първото археологическо дружество в България, „което да се грижи за разкопките на Трапезица, както и на други ценности и местности, гдето се предполага, че има исторически ценности.“. През същата година е и депутат в Учередителното събрание и окръжен управител на Търново. Спомага и за откриването на мъжката гимназия „Св. св. Кирил и Методи“.
Неговите книги и статии са като прозорец за българите към европейската наука и култура. Автор е на Първа българско-френска граматика (1859), (Фиг. 2.); Учебник по логика (1861); Първа българо-немска граматика (1866); Българо-френски словар (1866); Естествена история. Зоология (1880); Археологически и исторически изследвания (1886). В основния си медикобиологичен труд – Естествена история. Человек в сравнение с другите животни (1870) коментира, но не приема всички възгледи на Дарвин. Превежда научни статии, в които са разгледани актуални болести. Д-р Васил Берон се смята за основоположник на научната медицинска литература у нас.
Фиг. 2. Първа българско-френска граматика (1859).
Умира на 24 септември 1909 година в София. Неговият син, д-р Богомил Берон, е един от основоположниците на дерматологията в България.