* Константин К. Чипев е пра-правнук на Христо П. Тъпчилещов
На 22 септември се навършват 150 години от смъртта на този заслужил български родолюбец. Родом от Калофер, в средата на 19 век той е най-влиятелният търговец в Цариград. Завършил е само начално училище, но е много предприемчив и успешен в дейността си. Активен в борбите за църковна независимост, като използва връзките си във Високата порта, той успява да доведе борбата до успешен край. Няма да намерим негови изказвания в протоколите на Църковния събор на дейците по незавимостта на българската църква. Но неговата фигура се извисява сред участниците в Събора. Той много прилича на Петко Р. Славейков. Виждаме го под номер 42 на последния ред на снимката.
Никола Начов е събрал (1935г.) много биографични данни за калофереца Христо Петков („Христо П. Тъпчилещов. Живот и обществена дейност“, която може да се купи на регистрацията в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).
Като малък съученици му бутнали купичката с леща, с която обядвал. Той се ядосал и взел да тъпче разсипаната леща. Оттам му произлязъл прякора Тъпчилеща, който станал фамилно име, възприето и от братята му (Стоян и Никола). Те търгуват с цяла Европа. Подобно на Евлоги и Христо Георгиеви голяма част от богатството им се натрупва с откупване от турската администрация на събирането на данъци, от лихварство и от доставки по време на Кримската война.
На името на Тъпчилещов (Христо, но индиректно и на братята му Стоян и Никола) е наречено през 1934 село Тъпчилещово, община Омуртаг. Това е може би единственото материално признание за заслугите на братя Тъпчилещови.
Един любопитен факт:
Лалю Метев в своя блог, правейки родословието на Тъпчилещови, посочва (ползвайки неуточнени източници), че третият брат на Христо и Никола – Стоян, който първоначално е търговският представител на Христо и Никола в Цариград (където умира към 1937 г.), е имал дете, което пораства, носейки името Тъпчилещов. През Априлското въстание някъде из Средногорските гори намерили едно четиригодишно дете, Еньо, който знаел фамилното си име – Тъпчилещов. Отгледан в Казанлък,той дава начало на цял Тъпчилещов клон, разклоняващ се до ден днешен. Представям си как тази жена на Стоян, раждайки сина си, му дава фамилното име. Но никога не се е решила да отиде при свекърва си Дода Георгова (Петко Стоянова) и да ѝ представи внука ѝ от Стоян. Как би могла да докаже, че не идва, за да иска помощ от тези най-богати Стоянови братя. Днес обаче това е възможно, и ДНК анализ показва, че този казанлъшки клон наистина носи Тъпчилещова кръв.