Противовъзпалителни свойства на амброксол

Брой № 4 (28) /декември 2014, Синдром на припокриване на астма и ХОББ - overlap syndrome

ANTIINFLAMMATORY PROPERTIES OF AMBROXOL – REWEW

K. M. Beeh1, J. Beier1, A. Esperester2, L. D. Paul3

1insaf Respiratory Research Institute, Wiesbaden, Germany, 2Boehringer Ingelheim, Ingelheim, Germany,3Institute of Forensic Medicine, Forensic Toxicology, Ludwig Maximilians University, Munich, Germany

 

Поради способността му да подпомага възстановяването на нормалната бронхиална секреция и очистването на дихателните пътища, вече повече от 40 години амброксол се използва като муколитик и експекторант в лечението на остри или хронични респираторни заболявания. Молекулата намира приложение също в профилактика или лечението на респираторен дистрес синдром, бронхопулмонална дисплазия, алвеоларна протеиноза, както и при постоперативни пулмонални усложнения. Неотдавна се потвърдиха и локалните анестетични свойства на амброксол и беше одобрено приложението му за лечение на болки в гърлото и фарингити, свързани с остри орофарингиални инфекции. Амброксол е молекула с широк спектър от фармакологични ефекти като: регулация на мукусната секреция, стимулиране производството на белодробен сърфактант, неутрализиране на оксидативния стрес, потискане репликацията на респираторни вируси, намаляване производството на проинфламаторни цитокини, ограничаване на хемотаксиса, намаляване реактивността на възпалителните клетки и тъканната липидна пероксидация, както и локален анестетичен ефект.

Настоящият преглед обобщава противовъзпалителните ефекти на амброксол и се базира на резултатите от контролирани клинични изпитвания с пациенти, страдащи от заболявания като хроничен бронхит, ХОББ и болки в гърлото.

Възпалението обикновено се определя като специфична реакция на имунната система към вредни стимули. В мястото на възпалението инфламаторните клетки се активират чрез множество стимули, които водят до освобождаване на протеолитични ензими, цитокини, азотен оксид и супероксидни аниони.

Докато физиологичната роля на възпалителната реакция обикновено е да се елиминират потенциалните вредни агенти или стимули, то в някои случаи клетъчният отговор, сам по себе си, може да действа като проинфламаторен стимул. Така се създава порочен кръг при хроничните възпалителни заболявания, в който процесът продължава дори и след като първоначалните инфламаторни фактори са елиминирани. Това явление може да се наблюдава също и при остри състояния, като синдром на системния възпалителен отговор или остра риновирусна инфекция, където е установено, че основен фактор за увреждането на тъканите е самият възпалителен отговор.

Многобройни проучвания оценяват ефекта на амброксол спрямо различни механизми на възпалението, в това число възникването, усилването и персистирането му.

При острото възпаление, хемоатрактантите и/или цитокините с хемоатрактивни свойства са основните инициатори на възпалителна реакция. Един от най-мощните и най-важните хемоатрактанти при остри реакции (вирусни инфекции), се явява левкотриен В4(LTВ4). Той въздейства основно на моноцитите/макрофагите и неутрофилите, които имат ключова роля за инициирането на различни остри възпалителни заболявания. В модели на остро възпаление амброксол ефективно намалява освобождаването на LTB4 от моноцити и неутрофили след стимулация. Освен това Stockley&co. показват, че амброксол в терапевтични концентрации инхибира хемотаксисния отговор на неутрофилите и спрямо други хемоатрактанти.

В допълнение към хемотаксиса, стартирането на възпалителната каскада се медиира от поредица сигнални събития, насочващи ефекторните клетки към мястото на възпалението. Активирането и миграцията на левкоцитите през ендотелните стени на кръвоносните съдове се медиира от клетъчни адхезионни молекули и тяхната експресия е един от механизмите, който се индуцира от класическите проинфламаторни цитокини като IL-1β, IL-4, IL-6, IL-13 или TNFα. Доказано е, че производството или секрецията на някои от тях се намалява след третиране с амброксол.

Оксидативният стрес е един от защитните механизми на вроденият имунитет. Има достатъчно доказателства, че при хронични възпалителни състояния ендогенните защитни механизми не са достатъчни, за да се противодейства на уврежданията, причинени от синтезираните в организма свободни радикали. В този смисъл възстановяването на баланса окислител-антиоксидант и противодействието на оксидативния стрес е желана терапевтична възможност при различни хронични възпалителни заболявания. Редица изследвания доказват полезните терапевтични ефекти на амброксол върху маркери на оксидативния стрес.

Няколко проучвания са изследвали директния ефект на амброксол спрямо инфекциозни агенти, например рес­пираторни вируси. Острите вирусни респираторни инфекции се причиняват главно от риновируси (30-50%), корона вируси (10-15%), параинфлуенца (5%) и респираторен синцитиален вирус (5%). Проучванията показват, че аденовирусите и по-специално грипният вирус тип А причиняват значително увреждане на дихателния епител при човека. Навлизането и репликацията на инфлуенца тип А в дихателните клетки се улеснява от множество епителни протеази. В този смисъл, повишената регулация на естествените протеазни инхибитори, представлява потенциален терапевтичен подход за потискане на вирусната репликация в дихателните пътища.

Seifart&co. установяват,че амброксол повишава съдържанието на сърфактантни протеини при плъхове. Yang&co. демонстрират също при плъхове, че лечението с нарастващи концентрации на амброксол, преди инфекция с грипен вирус, води до значително потискане на вирусното размножаване и повишаване на общата преживяемост. Този благоприятен ефект се свързва с увеличаване секрецията на: мукусен протеазен инхибитор, който потиска вирусната репликация; сърфактантен протеин А; IgА и IgG, както и с намаляване на възпалителните цитокини: TNF-α, IFN-γ и IL-12. Защитният ефект на амброксол по отношение честотата на острите респираторни инфекции на горните дихателни пътища предполага по-общ ефект върху централните регулаторни клетъчни механизми и е предмет на по-нататъшни проучвания.

Множество клинични проучвания с амброксол, прилаган като дългосрочна терапия при пациенти с хроничен бронхит и ХОББ, описват протективния муефектспрямо общата честота на обострянията. Установено е, че пациенти с по-тежка ХОББ получават значително по-малко обостряния, приемайки амброксол, в сравнение с плацебо. Едно изследване при пациенти с ХОББ показа, че IL-8 в кръвта и слюнката им намалява след 10 дни лечение с амброксол, което е показател за противовъзпалителен ефект. Тъй като много екзацербации на ХОББ са вирусно обусловени, едно от възможните обяснения на ефекта на амброксол може да бъде защитния му ефект спрямо остри вирусни инфекции на горните дихателни пътища.

Описаните дотук характеристики на амброксол са само част от богатата палитра от свойства, които го правят толкова предпочитана и използвана молекула в терапията на респираторните заболявания. И макар да е класика сред муколитиците, амброксол продължава да крие много тайни и да поставя нови предизвикателства пред изследователите.

 

Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.
 

Вашият коментар

Информацията в тази страница е предназначена само за лекари или фармацевти.
Като потвърждавате, че сте медицинско лице, Вие поемате цялата отговорност за анализирането и използването й.

Медицински специалист ли сте?

Да     Не