In memoriam
В традицията на народа ни е най-добрите думи за човека да се изричат след неговата кончина. Това за съжаление не е само наша традиция, а залегнало дълбоко в човешката природа. Като че ли не смеем да признаем превъзходството на някой, който е бил близо до нас. Не съм сигурен след близо 40 години приятелство с Митака (знаем се с него и Румяна от 1975 г.) дали успях да му кажа най-важното – колко истински го харесвам и каква непосрественост усещах в общуването с него. Винаги го прегръщах, когато се срещахме и надявам се, тази прегръдка казваше всичко, защото си позволявам да прегръщам само онези, които чувствам истински близки и усещам взаимност.
През всичките години на нашето приятелство Митко си остана такъв, какъвто го познавам от студентските ни години – близък и топъл, с онази кадифена лекота на общуване, която имат чистите хора. Шегувахме се с него, че съм имал един единствен „ятак” по време на военната си служба в гр. Русе и това беше Митко.
В продължение на четирите години, в които бях председател на БДББ се ползвах с абсолютното доверие на Митака и сега пред него искам да кажа, че това доверие ще ми липсва и се надявам да се ползвам от него отново там някъде, където все някога ще го потърся.
Всеки, който го познаваше и общуваше с него, знаеше, че може да разчита на подкрепа и добра дума. Като колега беше безупречно балансиран. Ще го запомним като мъдър балансьор на всякакви противоречия, които ние, по-малко мъдрите от него, предизвиквахме. Всички оставаме дълбоко благодарни и някак огорчени, че не успяхме да го задържим по-дълго край нас.
За Румяна и цялото семейство на д-р Димитър Граматиков нямам думи за утеха. Моята утеха е, че сърцето ми е чисто пред него. Румяна, неговата предана съпруга знае, че може да разчита на мен и колегите, ако съм и сме в състояние да й помогнем.
Не обичам тъгата при раздяла с близък човек, която ни е посадена от православната традиция. Ние сме народ, който подобно други православни народи живее живота си повече в терзания, мъка и трудности, затова плачем и вием при трагичната и безвъзвратна раздяла, сякаш да натоварим покойника с отговорността да отнесе тази мъка със себе си. По-близка ми е раздялата с истинска почит и уважение към оставеното след човека. Затова искам да приканя всички присъстващи колеги, които имаха честта да бъдат през този си живот с д-р Димитър Граматиков, да го изпратят така, както се изпраща човек, живял достойно и за другите – с ръкопляскания.
Поклон,
Коста
_______________
* Слово, представено за произнасяне при сбогуването с д-р Димитър Граматиков