Промени в качеството на живот след приложена кинезитерапия при болни с хронична обструктивна белодробна болест

Резюме

През последните години се обръща все по-голямо внимание на тестове, свързани с качеството на живот на болните с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Цел: Да се проследи ефекта от едногодишна кинезитерапевтична програма върху качеството на живот при болни с ХОББ.

Материал: Проучването е проведено с 28 болни с ХОББ (GOLD, II–III стадий), лекувани в Клиниката по белодробни болести на ВМА – гр. София, с екзацербация на болестта. Кинезитерапевтичните процедури са провеждани групово три пъти седмично амбулаторно в кабинета по кинезитерапия в НСА “В. Левски”, ул. “Гургулят” 1, след изписването на пациентите от клиниката. Всички болни са били на стандартно медикаментозно лечение. Използвана е точкова скала за самооценка на качеството на живот на Лондонската болница „Сейнт Джордж“– Saint’s George Respiratory Questionnaire (SGRQ). Въпросникът е попълван в началото и в края на проведената кинезитерапия.

Резултати: Значимо подобрение се установява при първата субскала „Клинични симптоми” (р<0,05). Втората подскала „Дейности от ежедневния живот”, показва разлика от 11,7 точки. Субскалата „Влияние на болестта” отчита значимо подобрение (р<0,01). Общият резултат от теста показва разлика от 9,8 точки (р<0,01). 

Заключение: Проучването показва положителното въздействие върху качеството на живот от приложената кинезитерапевтична методика, обективизирано чрез намаляване на броя на точките от теста SGRQ.

Ключови думи: кинезитерапия, SGRQ, ХОББ

Changes in quality of life after applied kinesitherapy in patients with chronic obstructive pulmonary disease

Antoaneta Dimitrova -Department of Kinesitherapy and Rehabilitation, National Sports Academy”Vassil Levski”

Intro: Many clinical investigators pay attention on questionnaires connected with quality of life in patients with chronic obstructive pulmonary disease (COPD)

Aim: To assess the effect of one year kinesitherapeutic program on quality of life in patients with COPD.

Material and Methods: 28 patients with COPD (GOLD, II – III stage) with acute exacerbation were studied. They performed one year, three times weekly, ambulatory kinesitherapeutic sessions after hospital discharge and were on standard medical care. We used Saint’s George Respiratory Questionnaire (SGRQ) at the beginning of the therapy and after one year.

Results: Significant improvement was observed in the four subscales of SGRQ concerning symptoms, daily activities, impacts of the disease and total score.

Conclusions: Our study reveal the significant positive effect on quality of life in patients with COPD after one year applied kinesitherapy assessed with reducing points of  SGRQ score.

Key words: kinesitherapy, COPD, SGRQ

Correspondence:  Antoaneta Vassileva Dimitrova, MD,  Department of Kinesitherapy and Rehabilitation -  National Sports Academy”Vassil Levski”, 1 Gurguliat Str., 1000 Sofia, Bulgaria,  Tel. (+359) 888381784, E-mail: tonialllex@yahoo.com

През последните години в световната литература се обръща все по-голямо внимание на тестове, свързани с качеството на живот на болните с ХОББ и ежедневния им статус^10,11.

За оценка на качеството на живот е използвана точкова скала за самооценка на качеството на живот на Лондонската болница „Сейнт Джордж“ – Saint’s George Respiratory Questionnaire (SGRQ)⁵. Въпросникът за качество на живот е специално разработен, стандартизиран и валидизиран за болни с хронична обструктивна белодробна болест и отразява спецификата на заболяването. Състои се от три субскали (50 въпроса със 76 различни по тежест отговори) и една обща част.

Първата част е наречена „Клинични симптоми” и отразява наличието и степента на изява на субективните оплаквания при пациентите с ХОББ и дистреса, който причиняват респираторните симптоми.

Втората субскала, наречена „Дейности от ежедневния живот” (ДЕЖ), касае дейностите, които предизвикват затруднения в дишането или които болният не може да извършва поради наличието на задух. Тя отразява общата двигателна активност и дистреса, свързан с нейното постепенно намаляване при пациентите с ХОББ. Налице е значима корелация между ФЕО₁  (%), МMRC (Модифицирана скала за оценка на задуха в ежедневието) и втората субскала „ДЕЖ”⁵.

Третата субскала, наречена „Влияние на болестта” оценява общите негативни промени в живота на болния и отражението на заболяването върху психофизическото състояние на пациентите. Тя се използва за определяне на влиянието на задуха върху ежедневната, социалната и психологическата страна в живота на болните⁵.

Резултатът от въпросника за качество на живот се получава, като се пресмята сумата от броя на точките, получени от трите субскали на теста. Точките от всяка субскала варират от нула до сто точки. По-големият им брой е индикация за по-лошо качество на живот. При здрави хора на средна възраст броят на точките от всяка субскала е по-малко от 7 точки³.

Въпросникът SGRQ се използва за оценка на резултатите преди и след прилагане на белодробна рехабилитация, както и за проследяване на дългосрочния ефект от провеждането й^{4, 8, 12}.

Намалението на общия сбор с 4 точки при пациенти с ХОББ се приема за минимална клинично значима достоверна промяна след провеждането на медикаментозно лечение или кинезитерапия⁷.

През последните години в световната литература се обръща все по-голямо внимание на тестове, свързани с качеството на живот на болните с ХОББ и ежедневния им статус^10,11.Използваната от нас скала за качество на живот – SGRQ e апробирана и се прилага рутинно в пулмологичната лечебна и рехабилитационна практика в редица страни от цял свят. У нас все още този тест не е прилаган за оценка на здравното състояние и свързаното с него качество на живот при болните с хронична обструктивна белодробна болест след приложена кинезитерапия. Тъй като той се състои от четири части (три субскали и една обща част), ги представяме общо на табл. 1 и фиг. 1.

Табл. 1. Промени в качеството на живот според теста SGRQ (точки) при експерименталната група

Данните показват обективна промяна към подобрение при трите субскали поотделно и при общия сбор точки от целия тест. Промените са статистически значими. Най-отчетливо подобрение се установява при първата субскала „Клинични симптоми”. По абсолютна стойност те намаляват с 12,6 точки (р<0,05). Втората подскала „Дейности от ежедневния живот”, която дава оценка за дневната двигателна активност на болните с ХОББ и възможностите за добро понасяне и справяне с обичайната физическа активност в ежедневието, показва разлика с най-голяма значимост между началното и крайното изследване от 11,7 точки (р<0,001). На трето място е субскалата „Влияние на болестта” върху пациентите с ХОББ, при която се отчита подобрение от 10,6 точки (р<0,01). На четвърто място е крайният резултат от теста SGRQ, при който разликата между началното и крайното изследване е 9,8 точки (р<0,01).

Разликите в средните стойности на четирите части от теста са представени графично на фиг. 1.

Фигура 1. Разлики в четирите части на теста за качество на живот  SGRQ при експерименталната група.

От анализа на резултатите може да се приеме, че важните показатели, отразяващи субективното състояние на болните с ХОББ (симптоматика на ХОББ, ДЕЖ, въздействие на заболяването и общо психофизическо състояние), се повлияват значително след проведената кинезитерапия. Намаляват общата отпадналост и умора, задухът, кашлицата, експекторацията, хриповете и свиренето в гърдите. Подобни резултати съобщават и други автори^1,9.

Според проучването на Laviolette L, et al (2008) след проведена 12-седмична кинезитерапия с физически упражнения срещу съпротивление и 30 мин. педалиране на велоергометър при болни във II-III стадии на ХОББ, средна възраст 65 г. и спирометрични показатели, сходни с тези на нашия контингент болни, се получени следните резултати за теста SGRQ преди кинезитерапията: за субскала „Клинични симптоми” – 52,4 точки; за субскала „Дейности от ежедневния живот” – 65,1 точки; за субскалата „Влияние на болестта” – 33,1 точки и „Общо за теста” – 46 точки. При крайното изследване се установява значима промяна във всяка субскала и намаляване на броя на получените точки средно с 6,6, като най-голяма е промяната при субскалата „Влияние на болестта”, а най-малка – при „Дейности от ежедневния живот”. Нашите резултати сочат по-голямо подобрение по абсолютни стойности, което вероятно се дължи на по-продължителния курс на лечение и включването на целенасочени дихателни упражнения за облекчаване на симптомите на заболяването.

Тестът за качество на живот SGRQ е предпочитан от редица автори, тъй като отразява промените след проведена кинезитерапия при болни с хронична обструктивна белодробна болест от всички стадии на болестта.

Според изследванията на Griffiths T, (2000) и Clini E, et al. (2008) след шестседмична кинезитерапия се установява средно намаляване на общия брой точки от SGRQ съответно с 9,4 и 6,4 точки. Болните с ХОББ от експерименталната група имат по-висок резултат, което най-вероятно се дължи на по-продължителния курс на приложената от нас кинезитерапия. 

В потвърждение на това са резултатите от други подобни проучвания. Намаляването на общия брой точки от теста за качество на живот при пациенти с ХОББ варира между 11,1 точки и 13,2 точки^1,3,10,11. Разликата в получените резултати се дължи на различния стадий на болестта, функционалното състояние и наличието на придружаващи заболявания.

Необходимо е по-продължително прилагане на кинезитерапевтични програми при пациенти с ХОББ, за да настъпят по-значими и дълготрайни промени в здравното състояние и качеството им на живот.

Литература

1. 1.         Barakat S, Michele G, Nicole V. Outpatient pulmonary rehabilitation in patients with chronic obstructive pulmonary disease. International Journal of COPD, 3:155–162, 2008
2. Clini E, Costi S, Luppi F. Role of comorbidities in a cohort of patients with COPD undergoing pulmonary rehabilitation. Thorax, 63:487-492, 2008
3. Finnerty J, Keeping I, Bullough I et al. The effectiveness a randomized      controlled trial. Chest, 119:1705-10, 2001
4. Griffiths T, Burr M, Campbell I et al. Results at 1 year of outpatient multidisciplinary pulmonary rehabilitation: a randomised controlled trial. Lancet, 355:362–368, 2000
5. Hajiro T. Analysis of Clinical Methods Used to Evaluate Dyspnea n Patients with Chronic Obstructive Pulmonary Disease. Am J Respir Crit Care Med, 158: 1185-1189, 1998
6. Jones P, Quirk F, Baveystock C. The St. George’s Respiratory Questionnaire. Respir Med, 85:25S–31S, 1991
7. Jones P. St George’s Respiratory Questionnaire: MCID. COPD: J Chronic Obstructive Pulmonary Dis, 2:75–79, 2005
8. Lacasse Y, Brosseau L, Milne S et al. Pulmonary rehabilitation for chronic obstructive pulmonary disease. Cochrane Database Syst Rev, 3, 2002 Laviolette L, Boutbeau J, Bernard S et al. Assessing the impact of pulmonary rehabilitation on functional status in COPD. Thorax, 63: 115-121, 2008
9. Man W, Polkey M, Donaldson N et al. Community pulmonary rehabilitation after hospitalisation for acute exacerbations of chronic obstructive pulmonary disease: randomised controlled study. BMJ, 329:1209-1222, 2004
10. Murphy N, Bell C, Costello R. Extending a home from hospital care programme for COPD exacerbations to include pulmonary rehabilitation. Respir Med, 99:1297-1302, 2005

11. Wedzicha J, Bestall J, Garrod R et al. Randomized controlled trial of pulmonary rehabilitation in severe chronic obstructive pulmonary disease patients, stratified with the MRC dyspnoea scale. Eur Respir J, 12:363–369, 1998