През зимата на 1831 г. корабът на Нейно Величество „Бигъл“ отплава от Англия да картографира бреговете на Южна Америка. Един от моряците е Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Претворил в концепция изследванията си, той написва “Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – 1 250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 151 години – на 24 ноември 1859 г. Шестото издание през 1872 г. е с краткото заглавие “Произход на видовете”.
“Произходът” е голяма провокация, brainstorm в научния, политическия и религиозния живот на Англия. Девет видни учени, които оформят стратегията на Кралското научно дружество, се събират в продължение на 30 години на вечеря всеки четвъртък в “X Club”, основан от Томас Хъксли в Лондон.
От заглавието “Произход на видовете” вземам “запазване на успелите индивиди в борбата за живот” и започвам да пиша “Произход на учените”. Защото българските реформи за деформиране на образованието и науката продължават през последните 45 + 21 години.
В края на 2010 г. имаше протести на студенти, ректори и учени – основното искане беше “повече пари от държавата за Софийския университет “Свети Климент Охридски” и Българската академия на науките (БАН)” – напомня ми негативна българска реплика “не искам ум, дай ми пари”, вместо “дайте ми ум, аз ще намеря пари”.
Да, 2-3 милиона лева, дадени от държавата, са като бакшиш, подхвърлен в кабинета на ректора на Софийския университет – няма да стигнат дори за тока, отоплението и водата. Да, без пари за прилични заплати и за съвременни научни проекти е много трудно, но без конструктивни идеи и съвременен начин на мислене за реорганизация на живота на университетите и БАН, трудното ще става още по-трудно.
В началото на 2011 г. президентът на България каза, че ще наложи вето на закона за БАН. Тогава правителството побърза да изтегли закона от парламента и го даде за обсъждане на академиците. Не вярвам обаче те да предадат ръководството на БАН в мозъците на най-способните – не най-титулуваните – учени. Реформата да стане на принципа “отгоре-надолу”, защото там “горе” е ахилесовата пета на много български институции, включително на БАН и българските университети (и болници). Крайно време е “горе” да бъдат учени, които знаят да търсят “външни”, не само държавни финасови източници за научни проекти – грантовата система, търсеща финансиране от национални и международни фондации, е известен модел за “естествен подбор” на добри учени, прилаган в напредналите страни. Одобряването на научни проекти от “външни” рецензенти е гаранция за подбора – международни “съдии” трябват за университетските и БАН-ските “мачове”, защото “черното оценяване” играе и на тези терени.
Не вярвам, че академиците ще искат да се узакони грантовата практика и тя да определя кои учени са най-способните и те, техните институти и лаборатории да оцеляват in the struggle for life. “Оцеляване на най-приспособения” (survival of the fittest) – прочутата фраза на Хърбърт Спенсър (1820-1903) в книгата му „Принципи на биологията“, публикувана през 1864 г. Те, най-приспособените към изискванията на съвременната наука, ще си избират сътрудниците и от получените грантове ще повишават заплатите им. Тогава научните проекти могат да носят приноси в науката. А не като сегашните проекти – приноси в българската, предимно хабилитационно-насочена “наука”.
В модерната еволюция на учените наукометрични показатели, като импакт фактор, индекс на цитиране, Hirsch index (h-index) и брой на докторанти и сътрудници, които напредват в науката, са водещите критерии при изборите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. За да не продължава съществуването на българския парадокс: хабилитирани да имат значително по-ниски наукометрични показатели от асистенти в университетите и научни сътрудници в БАН. Страните, където няма такава ретроградна еволюция, образованието, науката и, като следствие, икономиката напредват. И въпреки това там вече преосмислят как “Университетите могат да бъдат по-добри”1 – за тях именно това е един от “Големите въпроси и проблеми”. Ключовите думи на техните дискусии са: creativity, quality, cumulative science, paradigm shift (revolutionary science), hub science.2-4 За да постигнат „промяна на парадигмата”, Платоновото arеte – the excellence of science and education.
Защото “университетите са най-важната научноизследователска машина на нашата нация” – е написано в книгата The Great American University. Там разбират, че “добрият учен е и добър учител” – дефиниция, която е неудобна за много от българските университетски преподаватели.
Страна, която не иска или не може да проведе такива дискусии, за да осъзнае и приложи такава стратегия, и в която емигрирането е спасителен начин на живот на най-талантливите мозъци, изпада в тежка интелектуална, икономическа и демографска криза.
И за пореден път разбирам, че съвременната еволюция на българските учени трябва да се задейства сега, защото косъмът, на който виси мечът, все повече изтънява. Приближава се, или вече е дошъл, онзи критичен момент, който в биологията се нарича point of no return – след него няма възстановяване, здраве, живот. И качествено образование и наука.5
Което означава, че се губят пътеките на Любознанието на българите по тяхната собствена земя.
_________
1. Заглавие на статията на професор Джон Качопо от Университета в Чикаго, публикувана на 6 май 2010 г. в Physiology Today.
2. Заложени през 1962 г. в The Structure of Scientific Revolutions на Томас Кун. Преди да говорим за hub science, искам да си припомним hub proteins и тяхната роля в клетъчния живот. Според PubMed до днес – 4 февруари 2011 г. – има публикувани 652 статии за тези “централни протени”. Всеки от тях е “център”, за който, като спици на колело, се свързват други протеини, формиращи PPIN (protein-protein interaction network) – нокаутиране на гените за hub proteins води до фатални за живота прояви (centrality-lethality rule), докато нокаутирането на гените за non-hub proteins не е с фатални последствия. Метафорично, от този урок на протеините достигаме и до другата есенциална фраза на еволюцията: “оцеляване на най-хубавите” (survival of the nicest) – не в козметичния, холивудския, а в интерактивния, колоборативен смисъл.
3. Nessenstein C, Schulte-Herbrüggen O, Renz H, Braun A. Nerve growth factor: the central hub in the development of allergic asthma? Eur J Pharmacol 2006; 533:195-206.
4. Saha S, Harrison SH, Chen JY. Dissecting the human plasma proteome and inflammatory response biomarkers. Proteomics 2009; 9:470-484.
5. Известно е, че българите най-често в света умираме от инсулти и инфаркти, а в БАН винаги е нямало Институт по сърдечно-съдови/сърдечно-метаболитни болести. Българските парадокси в науката са повече, отколкото си ги представя ръководството на БАН и на университетите – така също и българският парламент, правителство и президент.
