Природата – Вдъхновение и здраве

Брой № 4 (67) / септември 2022, Интерстициални белодробни болести с прогресираща белодробна фиброза.

Радослав Вълков е учил специалност „зоология“ в Roehampton University, London. През 2010 г. e удостоен с престижното международно екологично признание „Млад природен фотограф на 2010“ от Акредитираната Институция за мениджмънт на околната среда и водите във Великобритания (CIWEM). Сътрудничи с най-големия в света тръст за защита на безгръбначните животни „Buglife“, за който активно пише блог статии за опазване на насекомите. Член е на Фламандското ентомологично дружество в Белгия, по чиято покана през 2021 изнася иновативните си методологични концепции за оптимизирано изучаване на растително-насекомните взаимовръзки. Автор е на редица публикации в ентомологичния журнал „Phegea“.

 

 

Неразривната връзка между човека и природата има най-разнообразни проявления, които намират широко приложение както в бита, така и в дискретните взаимовръзки между всеки от нас и заобикалящата ни природа. За здравните ползи от нея могат да се дадат доста примери, включително и доста абстрактни – такива, които са трудни за наблюдение, защото са част от сложни процеси. Измежду огромния брой оздравителни дарове, щедро предлагани на човека, има ясно различими приоритети, които пряко ни засягат.

 

 

Връзка с растенията – лек за раните, болката и душата

Изследванията над безспорните медицински свойства на редица растения продължават и сега. Има видове, които, макар и твърде познати и често срещани, рядко се пречупват през призмата на фитотерапията. Такъв любопитен пример е семейство Veronicaceae, или по-известни като Великденче1. Много растения, подценявани като „плевели“, са всъщност ценни за човека2.

 

 

Един естетически феномен

 

Например арт терапията, която може буквално да пренареди живота ни и лекува стрес с различна етиология, често пъти се базира на пресъздаване на обекти от природата посредством различни методи за визуализация, като рисуване, фотографиране, създаване на видеоматериал и използване на изящни изкуства. Радостта от съприкосновението с природата е като мехлем за ума и представлява най-суровата и внушителна форма на възприемане на красота. Именно тя храни съзнанието, зарежда със свежи идеи и мобилизира интелекта. Неслучайно много растения съвсем заслужено са се утвърдили като начин да изразим чувство, когато ги подарим на любимите си хора. Това означава, че в тях дълбоко сме вложили символика на първично очарование и уважение – доказателство за това, че неотменно свойство на растенията е да удивляват, да са медиатор на емоция.

 

 

Дигитизирана илюстрация от „Съвременна Фитотерапия“ (1982 на Малеев et al.), Табло LVI3. Приложение 87 показва Veronica officinalis (обикновено великденче). То има доказани бронхолитични, противокашлични и противовъзпалителни свойства. Смисълът на семейство Veronicaceae е много широк за здравето на човека и се простира далеч извън явните фитотерапевтични предназначения на тези растения.

 

 

 

Salix fragilis (Трошлива върба)

 

 

Дърветата, едно от най-ценните ни земни богатства, са въплъщение на могъщество, на една естествена благотворна монолитност, която релаксира ума. Много медитативни практики включват наративи и послания, асоциирани с дървета и други растения. Всъщност да прегърнеш дърво е наистина смислена и духовно пречистваща практика. В съзнанието ми всяко дърво е жива единица, която изисква почит, грижа и защита. Човешката раса не може да избяга от собствената си история, когато растенията са се превърнали в заслон и храна, т.е. древният първообраз на усещането ни за сигурност. Не бива да отместваме очи от тези фази в развитието си, а по-скоро да се концентрираме върху неизмеримата важност на дърветата за нас, а тя се простира много по-далеч от непринуденото удивление, което предизвикват. Ето защо моя научна ентомологична статия от 2021 г. започва с мотото „Destroying one of the very sources of life on Earth, a tree, takes a couple of minutes; this will most certainly obliterate beneficial insect fauna that has been around for many centuries – vital, unnoticed and underappreciated.”4

 

 

 

Освен че женските дървета на трошливата върба привличат диви и медоносни пчели по време на цъфтеж, дървото е и стожер на много редки видове мухи както за България, така и за цяла Европа4. Любопитен факт е, че Salix fragilis показва способност да извършва така наречения процес на фиторемедиация – „изпомпва“ вредните за здравето на човека остатъчни вещeства от почвата, попаднали в площите за насаждения (например чрез употребата на тор от животински произход). Дървото буквално пречиства почвата и намалява токсичните концентрации в нея, например на антибиотици5. Този проблем директно засяга човешкото здраве и се превръща във все по-голямо предизвикателство.

 

 

Как насекомите се вписват в здравето на човека?

 

Репутация на страшилища – нахални, вредни и плашещи човека. Причините за това обаче си остават неаргументирани, а при такова завидно биоразнообразие, с огромен брой доказано полезни насекоми в България, има сериозно основание да кажем, че липсата на информираност е основна пречка за непреднамерено възприятие. Научно обоснованата фактология показва, че дори „нетърпимите“ мухи ни помагат да заздравим рани, спомагайки процеса на ангиогенеза6. Неминуемо животът на тези организми насочва вниманието обратно към растенията. Отличен нагледен пример за такава взаимовръзка е посещаването на Veronica persica от мухи, принадлежащи към рода Lucilia.

 

 

Lucilia sp., хранеща се от Персийско великденче – 22.iv.2020

 

 

Противно на схващането, че са асоциирани с мръсотия и вредят, всъщност те спомагат за кръговрата на веществата в природата. Освен това много видове мухи от семейство Syrphidae са жизненоважни опрашващи организми, а ларвите им упражняват биоконтрол над вредни за човека насекоми, като например различни видове листни въшки7.

 

 

Миниатюрните мухи от рода Paragus (семейство Syrphidae) са твърде трудни за наблюдение поради дребния им размер (около 10-12 мм размах на крилата за повечето видове). Ларвите им са естествени биоконтролиращи агенти, хранещи се основно с листни въшки и други вредители8. Имагото намира храна в отворения цвят на Veronica persica (Персийско великденче) на 4.iv.2020

 

 

 

Бръмбарът Tachyporus hypnorum, консумиращ нектар и прашец от Veronica hederifolia (Бръшлянолистно великденче) на 7.iv.2020, вместо жива плячка

 

 

Изучаването на растенията като значителен хранителен източник за полезните за човека насекоми предлага далеч по-дълбока и точна проекция за правилното възприемане на тези деликатни взаимовръзки9. Например различните видове Великденче помагат на редица опрашващи насекоми да се изхранват още рано през март, когато няма други налични хранителни източници за тях. Здравето ни се определя от безопасността на храната, която произвеждаме. Благосъстоянието на тези видове насекоми е гарант не само за по-доброто ѝ качество, което означава по-здравословен живот, а и за един наистина земен и отговорен подход спрямо самите нас. Само за един вид Великденче броят полезни насекоми е внушителен9. С други думи, флора и фауна помагат на здравето ни синергично.

 

Ентомологът Margaret Thayer разисква наличната събрана информация за бръмбарите от семейство Staphylinidae по отношение на хранителните им предпочитания и уточнява, че рядко те са фитофаги10. Особено важен резултат от експеримент на Lipkow, публикуван още през 1966 г., е, че при подлагане изцяло на растителна диета при видове от рода Tachyporus се наблюдават малформации и сериозни нарушения в жизнения цикъл11. За наблюдавания от мен вид, Tachyporus hypnorum, е нормално поведение да причаква други дребни насекоми, най-често вредители за човека, видно покачил се върху растителността, от основата на която е изпълзял. Смущаващият факт е, че бръмбарът е преминал на фитодиета самостоятелно, в рамките на естественото си местообитание. Документирането на такава специфична информация за него в естествена среда не се е случвало досега. Отказ от инстинктивния му режим на изхранване съвпадаше с анормално топло време в началото на април 2020 г.

 

Това ме накара сериозно да се замисля над две отделни направления, касаещи човешкото здраве. Първото е, че в контекста на глобалното затопляне неизбежно нашата човешка диета се модифицира и е необходимо да проявяваме адаптивност. Проблемът е, че ние не сме в състояние да демонстрираме сигнификантна пластичност за разлика от други организми. Издръжливостта ни на резки температурни амплитуди също е лимитирана. На глобално равнище ефектите на затопляне създават непосредствена опасност за човешкото здраве. Феноменално е как привидно малкият мащаб на света, в който живеят насекомите, е в тяхна услуга, защото дава повече свобода за по-бързо разрешаване на проблема преди настъпване на необратими животозастрашаващи последствия. Поради нашата усложненост защитните механизми за здравето ни са ограничени. Това е само един пример, но по особен начин показва, че адаптация в поведението на бръмбара след претърпяно фенологично смущение се случва незабавно. Нека не пропускаме и факта, че този вид е ефективен в борбата срещу насекоми, които вредят на нашата храна. Помощ от природата ни се дава щедро и по много, въпросът е в това да я припознаем и направляваме отговорно. Интересен факт е, че изкуственото подлагане на атипична диета индуцира генетични смущения при следващото поколение бръмбари12.

 

 

Бръмбари хоботници от рода Curculio, които при контролирани условия консумират храна, която не съответства на естествените им придпочитания – един пример за модификация на поведението в отсъствие на оригиналния хранителен източник – напомняне, че ролята на дърветата като есенциален балансьор в екосистемите и здравето на човека е незаменима

 

 

Това ме подтикна да докажа едно мое опасение. Познати като един от най-резистентните на химическа борба разреди, бръмбарите по принцип са важни за безопасността на човешкото здраве. Тук е уместен примерът с рода  Curculio. Освен, че имат уникална визия, те могат да се превърнат в масови паразити. Това означава, че дъбове, лешници и други дървета с висока екологична и стопанска стойност могат да бъдат сериозно опаразитени и да загинат. Всяко дърво е сигурност в утрешния ни ден. Извън тежкия проблем, че човечеството по принцип упражнява доста насилие над горите, дискретните данни се пропускат.

 

 

Xanthostigma xanthostigma – мъжки индивид, отглеждан в контролирани условия през 2021 г., намерен свежо имагинирал на кората на Трошлива върба. Интересен факт е, че това изследване показва дълголетието на насекомото – 77 дни. За активен хищник, който напада вредни за човека насекоми, това е значителна продължителност на живота. В България видът никога не е изследван с цел установяване на потенциалния му стопански принос и това първично изследване може да се категоризира като единствено по рода си досега

 

 

Направих нещо, обратно на случая с T. hypnorum, който видях в естествената му среда, а именно, започнах да събирам имаго на Curculio хоботници от естествената им среда и да ги отглеждам в контролирани условия с цел установяване дали са податливи на друг тип храна, подобно на стария експеримент на Lipkow, споменат по-горе. Например, дъбовият или лешниковият хоботник прекарват живота си в периметъра на съответните хранителни растения на ларвите и оттам смучат растителни сокове и възрастните индивиди. Освен че са много повече тази година (сякаш изнурителната жега спомага да се показват много индивиди), Curculio не отказват алтернативна храна. Добре се справят с плодов сок от трънка, джанка и боровинка, така, както миналата година един екземпляр живя 4 месеца на плодова диета. Тази година повтарям изследването, но със значителна бройка индивиди (вече 10).

 

 

Iphiclides podalirius (Лястовича опашка), една от най-красивите ни и едри дневни пеперуди. Топлите летни цветове повлияват позитивно на настроението. Пеперудите със своята ефирност зареждат съзнанието с много жизненост, особено когато участват в интересни динамични ситуации

 

 

Всъщност новините за човешкото ни здраве не са добри. Тези организми са латентни оръжия срещу други полезни растения, основно дървета, ако им бъде отнет реалния хранителен ресурс. Получава се един затоврен кръг, в който адаптацията потенциално може да се превърне в диетно „превключване“ с експоненциално нарастващи здравни и стопански щети за нас. Бръмбарите няма как да са ни виновни, а решенията да унищожим което и да е дърво са си наши и прерастват в каскадни увреди, които се разклоняват във все по-широки направления и водят до още по-безполезна и екологично деструктивна борба срещу вредящото насекомо. Възможните щети за здравето на човека въобще не се изчерпват с решаването на даден продоволствен или екологичен проблем еднократно, защото решението винаги ще е краткосрочно. Автономията ни като организми, които се стремят към високо качество на здраве, всъщност се гарантира от заобикалящите ни дребни организми и ако системно им отнемаме ресурсите по един или друг начин, те могат да ни отнемат много повече. Точно поради тези релации между природата и здравето на човека, се уповавам на емпирични потвърждения. В контекста на нуждата от бързо решаване на проблеми и превенцията им, ускоряването на придобиване на важни знания е от ключова важност. Така например, нощната пеперуда Choreutis nemorana все още не е известна като вредител по смокиновите дървета в България, но липсата на системен мониторинг (касаещ и други видове от семейство Choreutidae) може да се окаже проблем в превенцията от масово опаразитяване13,14. Чрез сложните си интеракции растенията и насекомите могат да ни помогнат дори в строго специфични сфери на науката, като например изучаването на редки видове животни, което от своя страна направлява формулирането на адекватни стратегически мерки за опазване на ценни местобитания4. Точно тези мерки са в услуга на това да дишаме по-чист въздух и да не живеем в свят, лишен от дълголетните спътници на нашия човешки призход, без които не можем да съществуваме. Отношението към природата и детайлността на изучаването ѝ е проекция на уважението към собственото ни здраве. Това е особено есенциална пресечна точка на природните и медицинските науки.

 

 

Интердисциплинарни аналогии

 

Особено показателен е фактът, че, както в медицинските науки, така и в ентомологията, можем да кажем, че има унифицирани правила. Например необходимостта от емпирично доказване на факти и задължителната прецизност чрез визуализация на наблюдението са в пълна сила и за двете. Това означава, че ако приемем хуманната медицина като ориентирана към най-младия организъм на планетата, човека, то ентомологията е друг път отново към опознаване на човека, но чрез заобикалящата го насекомна фауна. Факт е, че научаваме повече за себе си чрез задълбочен анализ на това, което е много по-старо от нас. Това ми напомня, че един уникален организъм, който имах честта да видя и отглеждам в контролирани условия, видът камилка Xanthostigma xanthostigma, е „жив фосил“. До последната минута от живота си демонстрираше нещо древно, първично и неотменно – инстинкта си за самосъхранение. Ето защо ентомологията ме учи на уважение и непредубедени възприятия спрямо природата. Искрено се радвам на полевите изследвания и се вглеждам в на пръв поглед маловажни детайли, които всъщност могат да се окажат ключ към далеч по-смели концепции.

 

 

Menlanargia galathea (Шахматна пеперуда)

 

 

Цветовете и менталното здраве

 

В моя текущ научен проект, който разработвам, целящ да онагледи неизучавани аспекти на насекомите в България, съм отделил специално място на фотографията като способ за визуализация и дори директен източник на научни изводи, където това е възможно. От опит мога да кажа, че контактът с природата по време на най-различни изследвания няма друг аналог на удовлетворение. Природата около нас е сама по себе си безценен източник на оздравителна енергия. Колкото повече започнах да задълбочавам научните си задачи, толкова по-ярко природата се оформяше в съзнанието ми като един динамичен шедьовър, който ме радва истински. Няма как да не възприемем една природна сцена като съвкупност от взаимно допълващи се елементи. Много фрагменти от природата предлагат цветове, които влияят на настроението ни15.

 

 

Неслучайно малките пеперуди от семейство Lycaenidae (Синевки) са така любими на много хора. Във Великобритания може да видите техни изображения навсякъде, дори по чашите за кафе в офиса! И това не е случайно. Синият цвят на тези пеперуди чудесно се асоциира с усещането за спокойствие и широта за ума. Именно затова считам, че има нива на красотата на пресъздаване и способи, чрез които дадена уникалност в природата да се подчертае и изтъкне пред хората. Оказва се, че творческите и научно-документални критерии (лично моите) за професионализъм при заснемане на природа се припокриват с изследванията за това как умът ни анализира цветовете, обектите и тяхното взаимодействие, и по-точно, до каква емоционална реакция  довежда това възприятие. Всичко се корени в незабавния ефект от съприкосновение с природата – тя изумява по инстантен път и предизвиква интензивни чувства.

 

 

Пеперудите са символ на надежда, но и на деликатност, както уточнява и британската благотворителна организация за защита на пеперудите, Butterfly Conservation. Простор, замечтана безбрежност на красивото – небето, морето – синият цвят, спътник на съзнателния живот от появата ни на този свят. Синевата е наистина привлекателна. „Фиксацията“ на цветове често пъти е свързана с нашия социален живот и персонални асоциации с конкретни обекти от живота ни. Със сигурност обаче синьото е от безспорните фаворити15.

 

 

Литература

 

  1. Stace C.A. 2019. New Flora of the British Isles, ed. 4. — C & M Floristics, Middlewood Green, 1266 pp.
  2. Salehi B., Shetty M., Kumar N., Živković J., Calina D., Docea A., Emamzadeh-Yazdi S., Kılıç C., Goloshvili T., Nicola S., Pignata G., Sharopov F., del Mar Contreras M., Cho W., Martins N. & Sharifi-Rad J. 2019. Veronica Plants – Drifting from Farm to Traditional Healing, Food Application, and Phytopharmacology. — Molecules 24(13):2454. DOI: https://doi.org/10.3390/molecules24132454
  3. Малеев А., Кузманов Б., Петков В., Влахов В., Мицов В., Фурнаджиев Г., Желязков Д., Минков Е., Петкова Е., Крушков И., Огнянов И., Метев М., Нинова П., Манолов П., Чуролинов П., Ахтарджиев Х. „Съвременна фитотерапия“, изд. Медицина и Физкултура, София, 1982
  4. Valkov R. 2021. Saproxylic insect fauna – Dasycera oliviella (Lepidoptera: Oecophoridae) seen as a meaningful habitat quality indicator.  — Phegea 49(2): 90 – 95.
  5. Michelini L., Meggio F., La Rocca N., Ferro S. & Ghisi R. 2012. Accumulation and effects of Sulfadimethoxine in Salix fragilis L. plants: A preliminary study to phytoremediation purposes.  International Journal of Phytoremediation 14:4, 388 –   402. DOI: https://doi.org/10.1080/15226514.2011.620654
  6. Bexfield, A., Bond, A., Morgan, C., Wagstaff, J., Newton, R., Ratcliffe, N., Dudley, E. and Nigam, Y. 2010. Amino acid derivatives from Lucilia sericata excretions/secretions may contribute to the beneficial effects of maggot therapy via increased angiogenesis.  British Journal of Dermatology 162: 554 – 562. DOI: https://doi.org/10.1111/j.1365-2133.2009.09530.x
  7. Doyle T., Hawkes W., Massy R., Powney G., Menz M. & Wotton K. 2020. Pollination by hoverflies in the Anthropocene. Proceedings of the Royal Society B (Biological Sciences) 287: 2020.0508. DOI: http://dx.doi.org/10.1098/rspb.2020.0508
  8. Coe R. 1953. Handbooks for the identification of British insects: Diptera, Syrphidae. Royal Entomological Society of London 10(1): 85.
  9. Valkov R. 2021. On the importance of inconspicuous flowering plants – how a „noxious weed“ sustains valuable insects. Phegea 49(1): 30 – 46.
  10. Thayer M. 2016. Staphylinidae (excl. Scydmaeninae). – In:. Beutel R. & Leschen R. (eds). Handbook of Zoology. Coleoptera, Beetles. Vol. 1: Morphology and systematics (Archostemata, Adephaga, Myxophaga, Polyphaga partim). De Gruyter Publishing, Jena, 394 – 442.
  11. Lipkow E. 1966. Biologisch-ökologische Untersuchungen über Tachyporus-Arten und Tachinus rufipes (Col., Staphyl.). — Pedobiologia 6: 140–177.
  12. Kyneb A. & Toft S. 2006. Effects of maternal diet quality on offspring performance in the rove beetle Tachyporus hypnorum. Ecological Entomology 31(4): 322 – 330. DOI: https://doi.org/10.1111/j.1365-2311.2006.00775.x
  13. Valkov R. 2021. Choreutis nemorana (Lepidoptera: Choreutidae) – first record in Bulgaria. — Phegea 49(3): 104 – 108.
  14. Valkov R. 2021. A contribution to the knowledge of Choreutidae in Bulgaria – first records of Tebenna micalis (Mann, 1857) and Tebenna bjerkandrella (Thunberg, 1784). Phegea 49(4): 189 – 192.
  15. Ault A. 15.xii.2015. Ask Smithsonian: How do colors affect our moods? https://www.smithsonianmag.com/smithsonian-institution/ask-smithsonian-how-do-colors-affect-our-moods-180957504/ (accessed on 1.viii.2022, 16:44)

 

Вашият коментар